Багери бутат последното гето до Тухларната

Излъгаха родителите ни с "Елате да работите и ще вземете жилище", а сега ни гонят, твърдят хората от кварталчето

Последните 26 семейства на бивши работници в тухларната фабрика, които от половин век живеят в паянтовите къщи край Кукленско шосе, ще трябва да освободят терена до началото на март. Имотът е собственост на наследниците на Павел Калпакчиев, създал фабриката преди десетилетия. Фамилията си върнала терена по закона за реституцията в средата на 90-те години на миналия век. Оставили обаче хората да живеят в пролетарското кварталче, като събирали символичен наем. Някои от живеещите са дошли тук като деца, създали са семейства и вече гледат внуци. Хората не винят Калпакчиеви за предстоящите си проблеми, но повечето се чудят как ще се справят от пролетта, когато къщичките им бъдат съборени. Смятат, че са излъгани от старата система, а след промяната никой не им помогнал да уредят съдбините си.  

"Елате да работите с договор по няколко години, а след това ще получите жилища в Пловдив! Това гласял измамният призив, с който от държавната тухларна събирали хора от селата в Северна България и Кърджалийско в края на 60-те години. И понеже в родните им краища съвсем нямало поминък, те дошли. Родителите на Фатме пристигнали от кърджалийско село. Тогава тя била на 9 месеца. „Израснах тук, децата ми се родиха тук, вече гледам и внуци, казва жената, която работи като шивачка. Съседът  Салиф е минал 60-те. Дошъл тук като млад, работил 15 години в тухларната и продължил с каквото му падне. Сега работи на смени в предприятие за пластмаси. Той също е от Източните Родопи. Повечето хора от малката махала нямат шансове да получат общински жилища, защото имат собственост в различни краища на страната. Чудят се обаче как да се прибират на стари години по родните места, в които днес живеят шепа хора, а работа за трудоспособните няма. За Арсений Каменов ударът с новината са предстоящото събаряне е двоен. Той дошъл да живее тук като малко момче, след това дълги години се трудил в тухларната, а в демокрацията се хващал от една несигурна работа на друга. По рождение е късоглед. Сега ползва очила с 14 диоптъра, но от ТЕЛК отказали да му признаят инвалидност. 

„Нашите си направили две стаички, а аз - една пристройка отпред. Това е всичко, което успях да направя в живота”, казва Арсений. Въпреки мизерните условия животът на Кукленско шосе се харесва на всички. Според тях е тихо и спокойно, а българи и турци другаруват по съседски. 

На терена от 11 декара, където скоро ще минат багерите, преди е имало малки къщи за 300 семейства. Всички са вдигнати незаконно, без план и строителни книжа. Повечето са построени като ведомствени от някогашната тухларна. В тях имало жилища и за фамилиите с деца и единични стаи за ергени. След това от тухларната изградили и ведомствен блок до районното кметство в "Южен". "Тарикатите се уредиха, а нашите родители останаха тук и сега ние ще отиваме на улицата", разсъждава Фатме. Днес в кварталчето са останали 26 семейства. Между паянтовите постройки няма пътища и тротоари, а по това време всичко е в кал. При дъжд основната алея се превръща в езеро, а водата влиза направо в къщите. Повечето тоалетни са външни, а обратните води се събират в септични ями. Понеже няма място да влезе специализирана техника, когато се напълнят, хората копаят нова дупка. Не е ясно как кварталът е снабден с ток и вода и на чие име са вадени партидите, след като построеното е незаконно.  

Всички са наясно, че собствениците са в правото да се разпореждат с имота си. Предупредени са, че на 1 март багерите идват и този път няма да има чудо. Надяват се то да дойде от „Жилфонд”. 

Адвокат Станислав Иванов обаче, който представлява рода Калпакчиеви, не вярва в това. „Не съм сигурен, че повечето от тези хора ще издържат на проверката, че това са единствените им жилища и нямат свои имоти. Има само едно семейство с човек инвалид, което наистина няма къде да отиде. И ни помоли да му помогнем”, обясни юристът. Той подчертава, че заради зимата никой няма да гони хората сега. „Бутнахме само едни бараки, в които не живееше никой. Въпреки че тези хора са живеели на чужд имот повече от 20 години, без да плащат нито наем, нито данъци, собствениците проявиха разбиране и дадоха време на всички да си намерят жилища до началото на март. След тази дата теренът ще бъде разчистен", категоричен е адвокат Иванов.

Година не стигнала на Тато да ги оправи

Когато през 1986 година свикналата на поморийски лукс Тони Велина дошла да живее тук, изпаднала в шок. И писала директно до Тодор Живков. „Аз от хубаво място дойдох на лошо - примирих се, защото искат при мъжа си да живея. И свикнах - децата започнаха да се раждат през година. Писах и веднага получих отговор от Живков. Показах го в съвета и оттам се разшетаха - вписаха ни като крайно нуждаещи се. Започнаха да ни оформят дворове”, спомня си тя.

Докато се реши въпросът обаче, дошла 1989-а. И пак тръгнали по институции - община, "Жилфонд". И навсякъде им отказвали. "Останахме тук с настанителни заповеди. През 1992 дойде законът за реституция и започнахме да чакаме собствениците. Те се появиха 1996 година. И ни връчиха договори за наем. Започнахме да плащаме, но всеки месец вдигаха наема - може би заради инфлацията. Скарахме се, те се дръпнаха и оттогава не сме плащали наем”, допълва кварталната одисея Фатме. Така до 2016 година семействата живеят, без да плащат наем. През 2004-а им спрели и адресната регистрация. Сега всички 26 фамилии регистрирани на фиктивни адреси - или кой, къде свари при близки и познати.

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?