Следвайте ни

Археолози: Рововете край Добрич са като платото Наска

viber icon

Очертанията на рововете в средновековното селище край Добрич наподобяват тези от платото Наска. Съоръженията са уникални и проучванията край Марица трябва да продължат. Така смята научният ръководител на спасителните археологически разкопки по линията на автомагистрала “Марица” край Добрич доц. Борис Борисов.

Рововете са бедни на находки, но са богати на информация. Дълбоки са около 30 см и в повечето случаи са дъговидни - типично за номадските племена. Специалистите предполагат, че най-вероятно това са основи за огради от лек материал - тръни, клони - за стопанските помещения, където са се събирали животните.

Селището най-вероятно е било сезонно. Ползвано е от население, занимаващо се с подвижно скотовъдство или т. нар. трансхоманс. Нещо като каракачаните. Отсядали са обикновено на едно и също място. Дали точно такова е селището - не може да се твърди със сигурност. Но има редица археологически данни, които сочат именно това, каза доц. Борисов.
Находките и натрупаните данни от предишните три сезона сочат недвусмислено, че става въпрос за сезонно селище от втората половина на 12 век. Разкопана е голяма площ от над 8 дка. Няма никакъв културен пласт, няма некрополи. За сравнение - едно средновековно село с гробищата заедно е не повече от 5 дка. Това означава, че хората тук са живеели за кратко.

Според доц. Борисов селището е било обитавано през зимния сезон, но и за това трябват още доказателства и задълбочено проучване. Населението, по всяка вероятност, е било малобройно. Може би се касае за семейство или род, което върви с добитъка си. Намерени са кости най-вече от овце и кози. Керамиката на места е увредена от почвата, тъй като този тип чернозем-смолник наподобява каменни въглища и я разяжда.

Шефът на катедра “Археология” към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” преди години е открил и проучил първото такова сезонно селище в България - край Гледачево. По ирония на съдбата, няма открити селища на прабългарите, които са именно номади. Може би защото такъв тип разкопки се финансират единствено като спасителни операции. Макар да са неатрактивни и оскъдни откъм находки, те дават изключително ценни сведения за историята и науката. Изследват се огромни площи и се получават много данни. Няма обаче материал, който да е с експозиционна стойност. Доц. Борисов добави, че в източноевропейските степи, откъдето идват номадите, също няма нито едно изследвано такова селище, дори и само със сондажи. Такива обекти се откриват на базата на намерен по повърхността материал. Той обаче е съвсем нищожен - в продължение на километър може да попаднете само на два фрагмента от керамика и кости от животни - останки от това, което са яли и са го пръснали. Затова разкопките са скъпи и продължителни, обясни археологът.
Не е по-различно положението и в средновековното селище край Добрич. Имаме 3 жилища, а преди няколко дни излезе и едно съвсем ново - в него въобще не сме бръкнали. Освен това - неочаквано за всички се натъкнахме и на неолитно жилище.

Петното всъщност го знаехме от 2002 г., но едва сега го проучихме и се оказа неолит. Дали и Караново - 2, както твърди спецът в тази област доц. Лещаков, или Караново - 3 - това тепърва ще се види. Няма обяснения на този етап, какво прави това неолитно жилище насред средновековно сезонно селище. Единственото “близко” нещо е намерена през 2007 г. каменна тесличка. Специалистите са убедени, че наоколо има и други подобни структури.

Трудностите край Добрич идват и от ограничението, което им налага сервитута на автомагистрала “Марица”. Голяма част от селището излиза от обекта, а ние не знаем накъде тръгва, защото нямаме възможност да ги проучим. За два месеца не можем да привършим обекта. Находките са достатъчно значими и едва ли някой от колегите ще сложи подписа си за започване на пътно-строителни дейности. Чакаме бъдещо финансиране, каза доц. Борисов.

Находки
Две римски монети, вероятно от нач. на 5 в. - периода на управление на Теодосий II, са открили археолозите това лято. Те са били захвърлени в яма за боклук. Сред находките тази година е средновековна бронзова гривничка, счупена на две. Намерени са и няколко медни средновековни монети от края на 12 век. Те не са български, а византийски. По това време южнобългарските земи много за малко и само от време на време влизат в рамките на България. Тук се развива изцяло византийска култура, като това е върхът на световната цивилизация по това време.

Кампания
Разкопките тази година са четвърти сезон. Те започват на 1 август и приключват в края на септември. Екипът на доц. Борисов копае тук от 2000 г., като за последно е било осигурено финансиране преди две години. Проучванията са в рамките на задължителните археологически разкопки в сервитута на бъдещата автомагистрала “Марица”. На територията на Хасковска област това лято се копае още край Ябълково и Крепост, а също така и край с. Златна ливада, Старозагорско.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

александра на крадко алекс

александра на крадко алекс

02.10.2012 | 14:15

този саит много ми допада

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?