Археолози: Античната глава в Епископска базилика беше скрита
- 14:40, 03.12.2024
- 14:54, 03.12.2024
- 1477
- 0
Скандалът около откриването и укриването на мраморна глава на богинята Тюхе в Епископската базилика в Пловдив продължава да предизвиква напрежение. Днес археологическият екип, извършил разкриването и проучването на обект „Епископска базилика на Филипопол“ (2015 ⎼ 2019 г.), излезе с официална позиция.
Ето какво заявиха в изпратено писмено становище до медиите:
Във връзка с обвинения, манипулации и неверни твърдения, разпространявани в някои медии, изразяваме категоричната си позиция:
Археологическите проучвания на обект „Епископска базилика на Филипопол“ бяха извършени в периода 2015 ⎼ 2019 г. съобразно надлежния законов ред. Всички археологически находки бяха открити, документирани и регистрирани от екипа под наблюдението на научните ръководители Елена Кесякова и Жени Танкова.
Археологическите проучвания бяха прекратени през 2019 г., като резултатите бяха приети с протокол от 12.02.2020 г. от Министерството на културата и заповед № РД 09- 147/19.02.2020 г. Оттогава до 2024 г. на обекта не са провеждани рхеологически
разкопки.
По отношение на античната мраморна глава, за която бе съобщено, че е открита от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД ИОКН) към Министерство на културата и Сектор „Престъпления, свързани с културно-историческите ценности“ към Главна Дирекция Национална полиция на 16 април 2024 г., категорично заявяваме, че тази находка не е била откривана по време на нашите разкопки.
Археологическият екип, включително научните ръководители, не е бил уведомен за съществуването на този артефакт от г-жа Кантарева-Дечева. Екипът научи за него едва след като разследването на горепосочените институции от пролетта на 2024 г. беше в ход. От 2020 г. обектът се управлява от ОИ „Старинен Пловдив“, като членовете на археологическия екип нямат достъп до него за извършване на каквито и да е интервенции.
Изразяваме дълбокото си възмущение от неверните твърдения на проф. Елена Кантарева-Дечева. Също така сме обезпокоени от безнаказаното вече три години нерегламентирано разрушаване на части от мозаечните настилки (хоросанови подложки).
Липсата на административно наказание е меко казано притеснителна. Както при всички археологически проучвания провеждани в страната, резултатите от проучванията на Епископската базилика са представени и отчетени пред научната общност и публикувани в респективните томове на изданието „Археологически открития и разкопки“.
При необходимост готови сме да предоставим и подробната документация от разкопките, проведени в периода 2015 – 2019 г. на всички органи на местно и държавно управление, както и на правораздавателните органи като прокуратура и МВР.
Разчитаме на съвестното отразяване на фактите и защитата на историческата истина, както и на отговорното опазване на културно-историческото наследство.
РЕГИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ
1. н.с. Елена Кесякова (откривател на Епископската базилика и научен ръководител
през 1983 ⎼ 1985 г., 2015 г.)
2. Жени Танкова (научен ръководител 2016 ⎼ 2019 г.)
3. Биляна Груева-Здравчева (зам. научен ръководител 2016 г.)
4. Д-р Здравка Коркутова (съръководител 2016 г.)
5. Росица Морева (научен консултант и зам. научен ръководител 2017 г.)
6. Любомир Мерджанов (зам. научен ръководител 2018 г.)
7. Мария Драганова (зам. научен ръководител 2019 г.)
8. гл. ас. Десислава Давидова.
9. гл. ас. д-р Георги Сенгалевич, НАИМ при БАН.
10. Недка Димитрова.
11. Станка Петрова, техническо заснемане.
12. Милица Илиева, реставратор в РАМ – Пловдив.