Антоанета научи японците да правят лютеница във фурна и стана тв звезда

Пловдивчанката Антоанета Салтова, която сега носи фамилията Витале на италианския си съпруг, има дълга спортна кариера зад гърба си. Влиза в залата по художествена гимнастика едва 5-годишна. Става една от елитните състезателки на "Тракия", влиза в националния отбор по време на легендарната треньорка Нешка Робева. Заедно с ансамбъла печели златен и два сребърни медала от европейското първенство в Букурещ през 1993 година. Същата година отива в японския град Окаяма, който чества 20 години от побратимяването с Пловдив. 26 години по-късно отново ще се озове в Страната на изгряващото слънце. Натрупва незабравими спомени от престоя там, за които с въодушевление разказва и днес.

 

За българите, които се опитват да обясняват света рационално, страстта на японците към нашата страна и нейните традиционни продукти е необяснима. Трудно е да се открие логика защо хора, които от 60 години имат скоростни влакове и са царе на технологиите, гледат на лютеницата и на пълнените чушки като на космически постижения.

През 2016 година Япония, на която е поверена следващата олимпиада, решава да превърне някои свои градове в домакини на бъдещи участници в игрите. Всеки един от тях избира какъв тим и от коя страна да приеме. Всички в 23-хилядния Мураяма искат художествената гимнастика на България. Другият пожелан отбор е от Нидерландия. 

„Така през 2019 година аз отидох в Япония

за да съм нещо като мост между българската и местната култура.

Бях и треньор в местния отбор по художествена гимнастика”, разказва Антоанета Витале. Официално е назначена да работи в кметството на японския град.

Мураяма е на 600 километра от Токио. До него от столицата се стига за 3 часа с влака стрела или за 6 часа с обикновен транспорт. Тогава никой не подозира, че светът ще пламне от ковид пандемия, която ще отложи насрочените за 2022 г. игри за следващото лято. Така и престоят на Антоанета се удължава, а през това време тя жъне успехи не само като треньорка, но и като кулинар. 

Убеждава се, че японците наистина обожават нашия отбор по художествена гимнастика, розата дамасцена и местното кисело мляко „Мейджи”, което е представяно като българско.

Антоанета обикаля училища и учреждения заедно с нидерландския си колега. Там те разказват на местните различни аспекти от живота и културата в своите страни.

Навсякъде била засипвана с въпроси, свързани с българската кухня.

„Започнах да им разказвам как се прави лютеница, таратор и мусака

Районът на Мураяма е прочут с доматите си. Хората попитаха какво правим с нашите домати, когато са много, и аз им обясних, че правим с тях лютеница”, спомня си пловдивчанката. Според местните закони обаче, в японските дворове никой не може да пали огньове за тави и казани.

Тогава на Антоанета ѝ хрумва, че може да забърка и изпече лютеница в електрическа фурна. Телевизиите започнали да излъчват кратки филми, на които тя демонстрира как се прави БГ вкусотията в градски японски условия.

„Показах им рецептата от домати, чушки и моркови, която съм виждала от майка си, когато правихме лютеница на село”, казва Антоанета. На 60 километра от Мураяма бил град Тцуруока - нещо като японското Куртово Конаре.

Там бил центърът на японското чушкопроизводство. Една изобретателна местна жена Макико Миюра сама се сеща да смеси и изпече домати с два вида чушки. Гледала в YouTube и клип с демонстрациите на пловдивчанката и ѝ се обадила. Донесла от продукта си и Антоанета я посъветвала да слага повече олио и чесън. „Сега Макико продава новия си продукт с името „Лютеница”, а на етикета е карта на света и на мястото на България е нашият трибагреник”, разказва пловдивската спортистка. Особеното на японската лютеница е, че е с два вида чушки.

Тараторът, който всеки може да приготви за десетина минути бил другият невиждан хит

„Японците се палят по всяка храна, в която има кисело мляко. Показах им как се прави мусака, защото в заливката има кисело мляко. После луднаха и по пилешка супа с кисело мляко. Всичко това им хареса”, спомня си тя.

Филмите по местната телевизия я превръщат в истинска звезда. Компанията за кисело мляко "Мейджи" дори организира хепънинг, на който приготвят от нейната пилешка супа на 60 души.

Антоанета ръководи и местната агитка, която устройва грандиозно посрещане на българските националки по художествена гимнастика, когато те пристигат за олимпиадата.. В тяхна чест засаждат български рози в парковете на Мураяма. Базата, в която са настанени грациите на Илияна Раева, е кръстена "Лагерът на розите". Когато ансамбълът ни триумфира с олимпийската титла, в Мураяма настава небивала еуфория. През август тази година в града дори е открит паметник на шампионките ни. А заедно със златните ни момичета Антоанета си остава една от най-популярните българки в Япония.

 

Кмет обявява грациите ни за третото чудо на България

Когато пристига за първи път в Япония през 1993 година, Антоанета е с широко отворени очи. Тя е едва на 17 години, идва от току-що прекрачилата от соца в демокрацията България, където всички ври и кипи. И попада в един съвсем различен свят, перфектно подреден, едновременно бляскав, но и верен на вековни традиции. Пловдив и Окаяма навършват 20 години от побратимяването си през 1992 г., но същинските тържества са година по-късно. „Имаше голям и най-различен обмен с Япония. Ние бяхме част от тази поредица визити. Бяхме 6 момичета гимнастички и две треньорки. За мен беше нещо изключително”, разказва тя. 

Година по-рано японският град подарява на Пловдив скулптурната композиция на Момотаро - Прасковеното момче, което с няколко животни приятели побеждава злите сили.

Първото нещо, което я впечатлява още тогава в Япония, е чистотата, церемониалността и точността. Всичко започва навреме. Като пристигнали на летище „Нарита” ги поели представители от град Окаяма. Завели ги първо в Киото - старата имперска столица. Там посетили замъка на единия от шогуните. Разгледали и старите храмове. После посетили Осака, където видели замък на голям самурай и световноизвестен аквариум.

В Окаяма ги посрещнали с пищна церемония при кмета. Нашите гимнастички изиграли няколко демонстративни съчетания, които възхитили домакините. Градоначалникът дори заявил, че нашите момичета са третото чудо на България - след розовото масло и киселото мляко.

След като гимнастичките си тръгват от Япония, местната преса излиза с доста бомбастични заглавия като „Пловдивски грации хвърлиха в треска Окаяма, японки купуват обръчи и бухалки”. „Бяхме приети наистина като звезди и направихме огромно впечатление. Японците действително обичат българската гимнастика и я тачат”,  спомня си Антоанета. 

Коментира със смях, че в Страната на изгряващото слънце с художествена гимнастика се занимават и много мъже. "В техните университети единият терен е розов, а другият е син, защото се готвят заедно. Мъжката художествена гимнастика е леко различна - прилича малко на спортната, защото правят много салта. Уредите им са по-различни. Търси се специфичност, която да отговаря за мъжете", обяснява Антоанета Витале.

Повече от 20 години по-късно се случва едно малко чудо. Докато живее в Италия, с Антоанета се свързва японска фотографка, която я е снимала в Окаяма през 1993 г.. Тя ѝ изпраща снимки от онези паметни мигове.

 

Обожава "Капана" и Стария град

Родният Пловдив си остава любимият град на Антоанета, макар голяма част от живота ѝ да минава далеч от него. Учила е в Спортното училище, но успява да се подготви сама по френски и да я приемат френска филология в Пловдивския университет. 

„Бях много добра, но трябваше да взема много частни уроци, за да се преборя с хората, които завършват Френската гимназия и да вляза в университета. Не изкарах много висок бал, но после наваксах. Когато човек иска да учи - може да учи и да спортува едновременно”, казва тя.

Сега при всяко завръщане под тепетата задължително отделя по няколко часа за "Капана" и Стария град. После обикаля различните клубове по художествена гимнастика, където има познати. „Преди бяхме АФД „Тракия”, но после дружеството се раздели на два отбора. Мария Илиева отвори нов клуб - „Спартак”. Сега имам познати в целия град. Поддържам връзки с хубавите хора от Пловдив”, казва Антоанета Витале.

 

Конкурира се с Мария Петрова, сега тренира деца в Италия

Антоанета пази много хубави спомени за Нешка Робева, при която тренира няколко месеца с националния отбор. „Аз съм от поколението на Мария Петрова и Диана Попова и съм се състезавала с тях. Трудно е да взема златен медал от национално първенство, при условие че се боря с трикратната световна шампионка като Мария Петрова. Била съм на трето място след нея и Диана”, разказва бившата гимнастичка.

Като завършва кариерата си в националния отбор, решила да се занимава с нещо напълно различно. „12 години бе моята спортна кариера - още от дете. Помня диетите и лишенията и затова не исках да чуя повече за спорт. Така завърших българска и френска филология. Но спортът си остава в теб и те зове”, признава тя.

Антоанета е омъжена за италианец, с когото живеят в Сант Анджело Инвадо. Децата ѝ Никол и Кристиан са на 11 и 16 години.  Синът ѝ тренира футбол и е доста добър. Когато създава семейство в Италия, лека-полека започва като треньор на деца - защото спортът винаги те зове обратно. Много малки момичета в Италия се интересуват от художествената гимнастика, която преживява истински бум на Апенините. На току-що завършилото световно първенство в София италианките спечелиха пет златни, един сребърен и два бронзови медала. Безспорната звезда на шампионата в “Арена Армеец” стана 18-годишната София Рафаели, спечелила първа световна титла за Италия в многобоя (плюс още 3 златни и един бронзов медал). Тя е тренирана от Джулиета Канталупи, дъщеря на Кристина Гюрова, световна шампионка за България на въже през 1979 г. Гюрова, която е дъщеря на знаменитата ни треньорка Жулиета Шишманова, е в треньорския екип на Рафаели, а хореограф на шампионката е друга българка - Биляна Дякова.

Затова и на българската школа в художествената гимнастика се гледа с респект в Италия.

Антоанета е започнала първите тренировки от новата учебна година. „Това ме прави щастлива, защото това е нашата мисия - да доближим децата до спорта и да им покажем красотата”, казва тя.