Антични находки може да спънат Околовръстното шосе

Археологически находки може да спънат довършването на Околовръстното шосе в Пловдив, както и други инвестиционни проекти в съседство. Причината е в по-строгите правила, които ще се прилагат за бъдещото строителство в района на важната пътна артерия и землищата на три от най-бързо развиващите се села - Скутаре, Рогош и Войводиново.  

Всяко ново инвестиционно намерение вече ще се съгласува не само с Община Пловдив и „Марица“, но и с археолозите. Министерството на културата възложи на екип, ръководен от  Елена Божинова от Археологическия музей в Пловдив, в който участват също експерти от София и страната, да извършат теренно археологическо проучване в землището на Пловдив и трите села. 

Археологът Елена Божинова с откритата бронзова апликация на бог Дионис

Изследването е част от по-голям проект, стартирал през 2021 г., като се провежда ежегодно и предвижда изготвянето на пълна археологическа карта на района. Една от целите е научна - да се добие знание къде  в тези територии има археологически обекти, както и те да бъдат картографирани, за да се съгласуват при бъдещи инвестиционни намерения в зоната.

„Картата ще  бъде предоставена на всички заинтересовани институции и при издаване на строителни разрешения, там, където имотите попадат в археологически обекти, инвеститорите ще бъдат информирани, че трябват да съгласуват намеренията си с нас ​- РАМ-Пловдив или друга институция, отговорна за опазването на културното наследство“, коментира пред „Марица“  ръководителят на  проекта Елена Божинова. И допълни, че вече са проучени западните покрайнини на Пловдив - районът от Оризари до Браниполе, като са установени 67 археологически обекта.   

„Продължихме в южната част на Пловдив - Скутаре, Рогош и Войводиново, тъй като смятаме, че там зоната е по-застрашена от строителство и се налага по-спешно изготвяне на тази карта“, обясни Божинова. Към момента са регистрирани 33 нови археологически находки, най-ценната сред тях е бронзова апликация на бог Дионис. Екипът археолози се натъкна на нея при проучване на древно селище край Скутаре, датирано от 6000 г. пр. н.е. до епохата на Средновековието. Находката е с височина 15 сантиметра и най-вероятно е била прикрепена към колесница, разказа ръководителят на теренните проучвания Елена Божинова.  Дионис е представен прав, а до него има пантера. Апликацията е с много добра изработка, а материалът е изключително добре запазен, коментира Божинова. Артефактът вече е в реставраторското ателие на Регионалния археологически музей в Пловдив и ще бъде предложен да участва в изложбата "Българска археология“, която се организира от Националния археологически институт и РАМ-Пловдив. 

Не по-малко любопитно се оказа за учените проучваното селище край Скутаре. То е било аграрно по своя характер, със селско население. Обитавано е в продължение на 10 археологически периода. При спасителните разкопки археолозите откриха примитивни постройки, ями за съхранение на храна, пещи и 26 кладенеца, които датират от бронзовата епоха до Средновековието.

Ръководителят на теренните проучвания край Скутаре Елена Божинова (в средата)

Археологическите разкопки са мъка за инвеститорите

Автор: Валентина Йеремиева

Археологическите находки, намерени по време на строително-монтажните работи, блокират за месеци, а в някои случаи и с година-две обектите, за които има одобрен проект и издадено разрешение. Директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов напомня, че по Закона за културното наследство, приет през 2009 г., всякакви строителни работи незабавно се спират в момента, в който се намери археология, а инвеститорът уведомява местната власт, музея и Министерството на културата. Инспекторат към МК има ангажимент да установи наличието на старинните останки, а Министерството е в правото си да разпореди археологическо проучване. Всички ценни артефакти, независимо дали те са открити  в частен, общински или държавен терен, се предават безвъзмездно на най-близкия археологически музей, както стана и през миналия век със златното Панагюрско съкровище. При разкопките археолозите правят заснемане на всички находки, описват ги и ги оформят документално, Инспекторатът съставя протокол след проверката и ако става дума за разкрито недвижимо наследство, МК разрешава теренът да бъде засипан.

В Пловдив, чиито градежи датират далеч преди Христа, такива находки са безброй и се намират най-често в широкия център, те представляват доказателства за историята на града, но са драма за строителите.

Една от сериозните блокади се получи заради намереното антично гробище под Бетонния мост, което с четири месеца забави реконструкцията на коловозите и връщането на влаковете за Асеновград и Варна през Централна гара. Според графика на НКЖИ движението трябваше да бъдат възстановено от 5 август, но заради разкопките строителните работи се отложиха и продължиха до началото на декември. Останките от некропола изскочиха в началото на юли при изкопните работи, строителите от "Трейс Груп Холд" и НКЖИ веднага съобщиха за находката на властите. И започна екшън - близо един месец институциите съгласуваха екипа и уточняваха финансирането, а след завършеното проучване, приключило в максимално кратки срокове, отново започна мъчително чакане на комисията от МК, след това и на разрешение за възобновяване на строителните работи, което предизвика гневната реакция на бизнеса. НКЖИ трябваше да представи в Министерството не само проекта за реконструкция, но и да съгласува консервацията на археологическите находки -покриване на петте гроба от 3-4 век с геотекстил. Ценните останки от некропола бяха заснети, подробно писани, ценните артефакти ​- прибрани, след което древното находище беше засипано с пясък и на строителите разрешиха да продължат реконструкцията на коловозите.    

За проучването на терена плащат инвеститорите на обекта, в случая - държавното предприятие НКЖИ.

За опазване на културното наследство в Пловдив, където активен живот се е водил още през IV хилядолетие преди новата ера, Министерството на културата и НИНКН определиха през 2000 г.  историческа зона Филипопол ​- Тримонциум -Пловдив със строг охранителен режим. Границите на тази зона, считана за групов паметник на културата, попадат в суперцентъра на града  и се очертават от бул. „Шести септември” от северната и североизточната страна на Стария град, ул. „Цар Иван Шишман”, ул. „Родопи”, бул. „Христо Ботев" от северната страна на Централна гара, бул. „Руски”, „Марица-юг”. Задължително изискване за  всяка строителна инвестиция в този периметър е да съгласуват проектите си с Националния институт за паметници на културата (НИНКН), което, от една страна, е принос за историята ни, от друга, ​води до големи главоболия за инвеститорите.

Според доц. Костадин Кисьов границите на зоната с режим за опазването на културно-историческото наследство трябва да се разширят. За доказателство той посочва разкопките на жп линията под Бетонния мост и на Брезовско шосе. Проблемът е, че процедурите по съгласуването на инвестиционния проект с НИНКН са изключително бавни, а в Пловдив ​- древен и вечен - и до днес няма филиал на Института, който отблизо да опазва културното наследство, но и да отпушва блокираните инвестиции.