Американка се излекува от депресия с български занаят в Пловдив СНИМКИ

Слънчеви пана, шалове от кашмир, часовници с портрети и изделия от дърво продават на шарените сергии на Малката главна в Пловдив

 

Чудесните тъкани платна, изработени от майстора занаятчия Слава Балджиева, помогнаха на американка да се излекува от депресия. Жената, която живее в САЩ, е пристигнала със съпруга си в Пловдив, обикаляйки европейските градове, за да се отърсят от сполетялата ги беда. Къщата на семейството е изгоряла и стопанката не е могла да преживее загубата на  граденото с много труд.

„Дойде при мен в ателието и така се запали, че останаха с мъжа й повече от месец в Пловдив. През цялото време идваше при мен да я обучавам.

Тръгна в по-ведро настроение и скоро ми писа, че напълно е излекувана и си е взела малко станче, за да тъче за новия си дом, за приятели и за душата”, разказва Слава Балджиева, една от участниците в Панаира на занаятите. Поредното изложение, организирано на Малката главна от Регионалната камара на занаятите и Община Пловдив, е открито от 20 май, а днес и утре  всеки, който обича това  изкуство, може да види творбите на майсторите. 

Паната на Слава Балджиева, изработени в слънчеви нюанси, носят български дух  и настроение  - Асенова крепост, Етнографски музей, църкви, цветя. Има и артпана.  Една от творбите на майсторката краси Ритуалния дом в  Созопол ​-две ръце на младоженци пускат гълъб, символ на любовта и мира.

Страстта към занаятчийството, на което Слава е посветила 30 години от професионалния си живот, е заложена генетично. Три четвърти съм родопчанка, родата ми е от Смолянско, а родопското сърце, знаете, е голямо, споделя Слава. В детските си години обичала да рисува, а като пораснала, открила, че я влече  да майстори на стан. Занаятът стана част от моя живот, защото всичко, което изработваш с ръцете си, създава удовлетворение, спокойствие и вяра, изрежда майсторката.  

С обожание разказва за  децата и гостите от Америка, Канада, Холандия, които обучавала като член на Регионалната занаятчийска камара. Ул. „Стръмна” в Стария град, известна като улица на занаятите, е посещавана често от чужденци, дипломати, посланици. Момиче - саксофонистка  от САЩ, пристигнало в Пловдив по програма „Еразъм” да взима уроци на кавал, цял месец се е учило  как се изработват тъкани пана. „По-късно, вече като порасна, ми се обади, че е взела стан от Норвегия”, спомня си Слава Балджиева. 

Жените се спират пред щанда с ефектни шалове на Спаска Георгакева. Те не са обикновени - изработени са от кашмир, вълна от бебе камила, як и чибут - порода овце, които се развъждат в едноименната  местност в Южна Америка. Търсенето е голямо, защото

този плат има способност да запазва температурата през зимата, 

а през лятото защитава тялото от слънчеви лъчи, обяснява Спаска. За такива шалове се използва техниката на мокро плъстене, близка до направата на хляб с месене и удряне с точилка, за да се постигне здравина, описва майсторката. На занаята се учила в Москва, Одеса, в Китай и Турция. Тръгнах от един сън -видях шатра, подобна на тази,  посочва развяващите се на вятъра шалове жената.

Гравьорът  Пламен Иванов и съпругата му Мария - майстор в сянка, както той я нарича,  са изминали 270 км от Монтана, за да участват в пловдивския Панаир на занаятите. Сергията е препълнена с изделия от дърво, включително

часовници с портрети на цяла плеяда национални български герои.

Техните ликове са гравирани и на други  сувенири  с надписи и послания, подходящи  за всеки повод.  Има дъски за рязане на хляб  - с изкусна пирография и с две „лица”, като другата  страна можем да ползваш за мезета и малки чашки. Пламен показва и едно от последните творения - кутия от дърво, в която си поставяш бутилка с алкохол, а след като я затвориш, придобива форма на бъклица. За привържениците на нестандартни атрибути са донесли няколко варианта на  чудна подставка за вилици, отвертки или моливи с череп.

Любовта към занаята е завладяла Пламен Иванов още в детските години, когато е учил в монтанската школа по изкуствата. Нашият край държи на българските традиции, а и ние със съпругата сме националисти, държим на нашенското, казва майсторът, изкарал три години в Германия, но се е завърнал при корените си в Монтана. Радвам се, че в града ни все повече  се налага българският стил, занаятчийството е развито в Троян, но в Пловдив е най-силно, отбелязва Пламен.

 

От пиле мляко

На шатрите, разпънати на Малката главна, майсторите предлагат изделия от кожа, дърво, тъкани. Има всичко - от блузи с българско везмо и национални носии  до бижута от естествени камъни и шапки за елегантни дами. Занаятчиите се надпреварват да предлагат ръчно изработени бъклици, чанти от естествена кожа, кошници. Има дори и шекерджийница със захарни петлета.

Снимки Наташа Манева

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?