Альоша вбесява Хрушчов, маршал му става кръстник
Монументът се извисява на Бунарджика вече 65 г., пак пали страстите
- 18:15, 05.10.2022
- 18:31, 05.11.2022
- 11 758
- 10
65 години навърши един от символите на Пловдив - паметникът на хълма Бунарджика, по-известен като Альоша. Монументът е създаден в чест на хилядите безименни съветски войници, изнесли на плещите си най-голямата тежест на Втората световна война.
Издигнат е на второто по височина тепе на Пловдив, в близост с паметника на Александър II и на руските войски, освободили града от османско владичество. Изобразява изправен съветски солдат, държащ картечен пистолет “Шпагин” с цевта надолу. Обърнат е на изток - към Русия.
На постамента е поставена петолъчка, а отдолу има надпис “Слава на непобедимата Съветска армия освободителка".
В годините на демокрацията паметникът успя да раздели на два лагера пловдивчани. Едните искаха да го махнат на всяка цена, а другите бяха готови да го бранят на всяка цена.
През 90-те години на миналия век, особено в мандата на кмета седесар Спас Гърневски, беше и най-яростната кампания срещу Альоша. Синята крепост Пловдив смяташе за кощунство да живее под сянката на съветския войник. Днешната война на Русия срещу Украйна отново активира дебата дали паметникът да бъде преместен, или унищожен.
Идея, която е изглеждала пълен абсурд на 5 ноември 1957 г., когато е тържественото откриване на внушителния монумент, три години след първата копка. Изборът на проекта пък е съпроводен с няколко конкурса. Отхвърлена е идеята на художника Димитър Павлов за ротонда от бели мраморни стълбове с фигура на воин и вечен огън.
Тежката дума по избора имат генералите Добри Джуров и Асен Греков. В в крайна сметка те харесват проекта на архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.
Особена интересна фигура сред тях е бъдещият главен архитект на републиката Марков, тъст на футболната легенда Георги Аспарухов-Гунди.
Цената на паметника е 10 милиона лева, като 6.5 млн. от тях са събрани като дарения.
Висок е 17 метра, фигурата на гранитния воин е близо 11 метра, а до него водят 100 стъпала
За строежа са използвани 46 тона бетон и 2 тона желязо, облицовано с гранит и средногорски сиенит.
Смърчове около паметника са засаждали видни гости на Пловдив, сред които съветските космонавти Юрий Гагарин и Валентина Терешкова.
Съветският вожд Никита Хрушчов инспектира строежа инкогнито през 1955 г. и е дълбоко възмутен от паметника. "Не воин, а колхозна кокошка", избухнал ексцентричният кремълски велможа. Не могъл да преглътне факта, че шмайзерът на воина сочи надолу, а не нагоре, като на победител. Хрушчов настоява за поправка, но проектът вече бил в твърде напреднала фаза.
Друга грешка открива съветският маршал Сергей Бирюзов. Шапката на боеца е наклонена наляво, а не надясно, както е по устав. Бирюзов обаче похвалил паметника и първи му дал името Альоша.
Прототип за статуята е Алексей Скурлатов, редови боец от Алтайския край, участник в най-голямата танкова битка край Курск, носител на ордени за храброст.
Когато съветските войски навлизат в България през 1944 г., Алексей се грижи се за кабелната връзка между Пловдив и София. Външността му олицетворява руския воин - висок, рус, със сини очи.
Самият Скурлатов разбира, че има гранитен двойник едва през 1981 г.,
когато е обнародвано името на войника, вдъхновил скулпторите. Алексей гостува в Пловдив и дори става почетен гражданин.
Според видни пловдивчани за фигурата на мраморния солдат на Васил Радославов са позирали младият красив тухлар от Пазарджик Георги Миленков и руски актьор белогвардеец.
Пловдивският Альоша е изключително популярен и далеч от България, особено в страните от бившия СССР.
През 1966 г. поетът Константин Ваншенкин и композиторът Едуард Колмановски пишат песен, посветена на паметника, която до 1989 г. е неофициален химн на Пловдив.
Една от друга по-авангардни са идеите за съдбата на паметника.
Те варират от взривяване, демонтаж и местене до Братската могила до превръщането му в антена на частна телевизия, въртящ се ресторант. Има и предложение на главата на Альоша да се сложи кенче на "Кока-Кола".
Доц. Стефан Шивачев, историк:
Паметниците са важен урок,
който не сме научили
Визитка
Доц. д-р Стефан Шивачев е един от най-авторитетните български историци. Несменяем директор на Регионалния исторически музей в Пловдив в продължение на три десетилетия, преди да се оттегли от поста в началото на септември. Автор на ценни изследвания и исторически трудове.
- Доц. Шивачев, докога паметникът Альоша ще предизвиква периодично спорове? За някои той е символ на съветската армия освободителка, за други - завоевател?
- Споровете ще продължат, тъй като е българска традиция да си играем с историята, да я превръщаме в разменна монета за текущи политически интереси. За съжаление, след всяка промяна се опитваме да пренапишем историята, да създадем нова, угодна на новата власт.
А именно историята ни предпазва от допускането на предишните грешки.
Паметниците са част от историята ни и трябва да си останат там, където са, не да ги рушим.
Ако ги махнем, рискуваме да повторим глупостите, които сме сътворили преди десетилетия.
Впрочем паметникът на Альоша е създаван в продължение на години, имало е различни идеи, една от които е била статуя в пълен ръст на тогавашния вожд Йосиф Сталин, което би било абсурдно решение.
Имало е и идея за ротонда. Одобрена е фигурата на войник, символ на победата на антихитлеристката коалиция над нацизма, постигната с милиони жертви.
Да не забравяме, че във Втората световна война България воюва на страната на губещите от Тройния съюз - Германия, Италия, Япония.
А победата на антихитлеристката коалиция е постигната с решаващото участие на тогавашния СССР, дал 20 млн. жертви. Докато на Парижката мирна конференция България не е призната за съвоюваща страна, въпреки участието в заключителната фаза на войната.
А бъдещето на Европа след войната чертаят победителите. Те поставят условия - паметта за войната да не се изличава, независимо от бъдещи конюнктурни политически интереси. В Европа и в света са изградени над 4000 паметника. И никъде, включително в Германия, в Австрия, които са най-силно пострадали, не се поставя алтернатива за махане на тези паметници.
Да не говорим, че във Виена има паметник на чумата - той не величае болестта, унищожила милиони европейци, а е спомен за голямо зло.
- Кога ще се научим да ценим миналото си?
- Българска традиция, особено в политическия ни живот, е да очерняме миналото. След Освобождението революционерите са забравени, осъждат се чорбаджиите като реакционна класа. След 1944 г. пък от престараване говорим за фашистка България, което не отговаря на истината.
След 1990 г. отново започва преосмисляне - с османското присъствие, с величаенето на Османската империя, което наля вода в мелницата на неоосманизма.
През последните три десетилетия сме свидетели на странни идеи и около паметника на Бунарджика - да опаковаме паметника Альоша в бутилка на кока-кола, за да се натегнем на новите си съюзници, да сменим Альоша с Левски.
Вместо да водим война с паметниците, днес трябва да се съсредоточим енергията на обществото върху сериозните проблеми за решаване - кризите, престъпността, реформите.
- Но едва ли можем да отхвърлим с лека ръка упрека, че е недопустимо статуя на чуждия войник Альоша да е на върха на хълма, а Левски в подножието?
- Альоша никога няма да властва над Левски в българското национално съзнание. През цялата година пред паметника на Левски на Бунарджика има цветя, а на Альоша поставят инцидентно, обикновено на 9 май. За българите Левски е безспорната национална икона.
Време е обществото ни да узрее. Показателна е еволюцията на бившите врагове германци и французи, които загърбиха враждата в името на партньорство и конкуренция в полето на икономиката, науката, културата.
- Доколко Пловдив пази паметниците си?
- За съжаление, през 90-те бяха обругани и премахнати паметници, които не заслужаваха такава съдба. Сред тях на младежи, участници в антифашистката съпротива, която е част от войната на демократичния свят с диктаторските режими в Европа.
В началото на промените в Пловдив беше премахнат и един много човечен паметник на видния политик депутат Димитър Благоев от градинката на аптека Марица. Над 10 години Благоев е живял в Пловдив, бил е любим учител в Мъжката гимназия, тук издава авторитетното списание „Ново време“. При това е бил далновиден - противопоставил се е на вдигането на Септемврийското въстание, което отприщва войната на българи срещу българи през 20-те.
- Но градът ни има и грехове в посока идеологическо престараване с монументите?
- Да, примерите са десетки. Резултат на идеологически съображения е паметникът на съветския вожд Владимир Ленин пред Международния панаир в Пловдив, който наистина стоеше нелепо.
През 1941 г., след влизането на България в Тристранния пакт, след влизането ни като съюзник на Германия и на Италия, настава истинска вакханалия и основните булеварди на Пловдив приемат имената на Хитлер, на Бенито Мусолини. Днес е време да спрем с престараването.
Как е в Европа
В Прибалтика ги демонтират, Германия ги пази
Над 4000 са мемориалите в Европа, посветени на победата на съветската армия срещу нацизма. Руската агресия в Украйна обаче рикошира в яростни дебати за съдбата на монументите.
Най-крайно е отношението в Полша и Прибалтика, където броят за едно и също зло съветската и хитлеристката окупация.
Още през 2017 г. Сеймът във Варшава прие закона за декомунизацията, който предвижда премахването на монументи, символизиращи комунизма. Година по-късно бяха демонтирани всички съветски паметници във Варшава, включително мемориалът на Червената армия.
Естонците също действат с твърда ръка - в ход е демонтажът на близо 400 съветски паметника.
Латвийското правителство одобри премахването на 69 монумента и паметни плочи, които възхваляват съветския режим.
Не си поплюват и във Финландия, която наскоро реши да влезе в НАТО. В Хелзинки махнаха Монумента на световния мир, дар от СССР. Паметникът често е бил обект на посегателства - омазван с катран и пера от студенти, имаше и опит да бъде взривен.
Германия е длъжна да поддържа и да почита съветските паметници - записано е в сключения през 1990 г. държавен договор между ФРГ, ГДР и четирите държави - победителки във Втората световна война.
Но напоследък зачестиха призивите на депутати за премахване на монументите в Берлин и Дрезден.
В Австрия съветските мемориали са над 200, но посегателствата са редки.
В повечето бивши соцстрани всичко, което напомня за Червената армия, вече се приема с голямо раздразнение. Изключение е Унгария, където се отнасят с уважение към съветските паметници. Вероятно и заради дружеските отношения на президента Орбан към Москва, напук на атлантиците от ЕС.
България може би държи рекорда по съветски паметници на калпак, цели 128. Всички те са обект на двустранни споразумения за опазване на историческото наследство. Това обаче не спасява паметника на Съветската армия на пъпа на София от постоянни гаври. Монументът често осъмва с обидни надписи, а скулптурите дори бяха изрисувани като герои от американски комикси.
ОЧАКАВАЙТЕ СЛЕД МАЛКО!
Спор между бивши кметове за съдбата на Альоша
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни