Следвайте ни

Александър Константинов: Живях два живота - преди и след Десети ноември

viber icon

Юбиляр​ят не пуши, не си пада по чашката, а книгите са единствената му слабост. Счита, че възрастта не е порок, ако си здрав  и с акъла си, като Ноам Чомски, който и на 91 още пише.

 

Александър Константинов, който в петък отпразнува 70-годишен юбилей, не може да мине по Главната, без да го спрат поне четирима-петима познати. Той е роден в София, но е изкарал целия си съзнателен живот в Пловдив. Бившият заместник​-кмет и извънщатен коментатор на  „Марица“ сега ще празнува цяла седмица - толкова много приятели има.

Общителен, открит, ерудиран и винаги в час със събитията и последните новини, инжеинер Константинов счита, че възрастта не е порок, особено ако си здрав  и с акъла си.

Доналд Тръмп е на 73 и иска  

още един президентски мандат, смее се юбилярят.

Най-любимото му място на Главната са двете книжарници - „Хермес“ и „Хеликон“, където се отбива всеки път, когато е из центъра. С Елена, вярната му спътница в живота, пазят на вилата си в Гълъбово над 3000 книги, а в двустайния апартамент в "Кършияка" вече няма място. Но щом прекрачи прага на книжарницата, рядко излиза оттам с празни ръце. Последната му придобивка е „Глобалното недоволство“ на американския лингвист  Ноам Чомски, прочут с левите си убеждения.

„На 91 години и все още пише“, вдига гарда на третата  възраст Константинов.  В апартамента му сред книгите с биографиите на световни личности стоят томовете с българска и руска класика и специализирана литература, предимно по финанси и икономика. Има и увлекателни романи, а на почетно място са подредени стихосбирките на Никола Вапцаров. „Той е един от любимите ми поети", споделя инженерът.

Неговите приятели разказват, че юбилярят не пуши, не си пада по чашката, освен по малко, когато има повод, и книгите са единствената му слабост. Допълват, че има остър ум и блестяща памет, особено за числа и имена. Помни например бюджетите на Община Пловдив  за последните десетина  години и с лекота прави   анализи и прогнози. 

 Шегува се, че е  живял два живота. Преди 10 ноември  

направих 40 години и се надявам,

че след тази дата ще си изкарам също 40, весело си предрича Константинов.

Преди да се пенсионира, е навъртял 41 години стаж. Социалист по убеждение, той разказва, че в първия си живот преди Десети ноември е бил машинен инженер и винаги се е гордеел с професията си.  Работил в Комбината за мотокари „Рекорд“ като главен механик и зам.-директор,  бил е изпълнителен директор в ДСО „Битово машиностроене“ - Пловдив.

„Във втория ми живот ме направиха по принуда икономист, след като ме уволниха от директорския пост през 1991 г.“, припомня си с усмивка инж. Константинов.

Не се е отчаял и вероятно затова вторият му живот след  Десети ноември се е оказал доста по-наситен и по-натоварен с отговорности.

Заминал на гурбет в град Константин в  Алжир

за три години  като ръководител на монтажа и технически директор на завода за кари. Оттам за спомен си пази един от популярните в Африка  сувенири  - роза на пустинята.  Със спечелените пари са купили с Елена жилището до църквата „Иван Рилски“.

Задочно е изкарал четири семестъра по икономика в Мюнхен. Владее  немски и макар и по-малко - френски.  При премиера Жан Виденов беше  началник  по социално-икономическа политика в Областната администрация и си спечели авторитет на добър професионалист. Когато правителството падна, а заедно с него и тогавашният губернатор Петко Царев, новият областен управител  и върл седесар Андон Андонов  призна, че с нежелание  се разделя с червения Константинов.

Но  той не остава без работа. До 2007 г. е бил зам.-директор на „Крепежни изделия” АД и едновременно  с това общински съветник от БСП в три мандата. При Славчо Атанасов беше  най-активният зам.-кмет по общинска икономика, екология и здравеопазване. 

„Младежките  години обаче  бяха най-хубавият период от живота ми. Особено студентските“, признава с лека носталгия Константинов.   

След трети курс във  ВМЕИ ”Ленин” се оженили с Елена. Хубавата девойка, по-малка от Константинов с две години, учила славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. „Тогава се роди първият ни син Васил  и ни настаниха в общежитието. Когато ходехме на лекции, състудентите от целия блок ни гледаха детето“, описва студентството си Александър Константинов. 

С Елена се познават от началните класове в ОУ „Душо Хаджидеков“. Оттогава са неразделни. 

И двамата синове с кариера в САЩ

Двамата синове на  Елена и Александър Константинови са американски граждани. Разказват за тях с тъга, защото са далече, но и с гордост, тъй като Васил и Иван напълно самостоятелно са постигнали професионални успехи извън родината.

И двамата са учили в  Английската гимназия в Пловдив.  „Васил замина през 1988 г. за Канада след отличното представяне  в националната олимпиада  по математика. Изпратиха го като ученик от фондация „Людмила Живкова“, сега „Св. св. Кирил и Методий“. Във Ванкувър завърши средното си образование, а след това  магистратура по икономика в Йейл и докторантура по бизнес и финанси в Харвард“, изброява бащата. Сега големият му син работи в Американската централна банка във Федералния резерв.

По-малкият син Иван е учил в стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на английски език. Изпратили  го  по линия на обмяна на опит в САЩ, където е завършил Чикагския университет и е защитил  докторска степен по химия. Сега работи в най-голямата американска химическа компания.

Единствената внучка на Константинови  е кръстена на дядото - Александра. Тя е студентка по биология в Университета в Тексас.  Братът на Александър Константинов и семейството му също са граждани на САЩ.  Заминали  през 2001 г. зад океана със зелена карта и живеят в Денвър.

Доскоро всяка година  Елена и Александър са пътували за по два месеца на гости при децата. „Напоследък те идват при нас и им харесва“, казва инж. Константинов.  Въпреки че синовете ги навиват да заминат при тях, родителите предпочитат Пловдив.

„Трудно е да се адаптираш към друг свят. Обиколили сме почти цяла Америка. Много е подредена като държава, но никъде не можеш да видиш като нашата Главна - с пешеходна зона, познати и приятели,  с кафенета, които сближават“, обяснява Александър Константинов.

Чужд сред свои, свой сред чужди

„Аз съм социалист трето поколение, след моите дядо, баща и чичо. Имам чувството, че ако си сменя боята, ще ги предам.“ Така Александър Константинов отговаря на въпроса защо е останал в БСП, въпреки че често се опъва  на партийните лидери. "Членството ми в БСП не означава, че всичко ми харесва в партията и че  трябва да премълчавам  мнението си, когато не съм съгласен с политиката", уточнява инж. Константинов.

Точно заради това си качество ​- че държи на собствената си позиция  и не козирува на "своите" ​- на последните местни избори го бяха сложили на далечното и  неизбираемо място в листата на БСП за Общинския съвет.

Елиминираха го от участието в управлението, макар и в опозиция, въпреки че в редиците на червените активисти в Пловдив от години никой не може  да се мери по финансови и икономически познания с  Александър Константинов. И никой сред съветниците от БСП  не владее неговото умение да оборва противниците с ясни и точни аргументи.

"Чуждите" по партийната боя често го приемат за "свой". Бившият общински съветник и  демократ от ДСБ Божидар Здравков е съученик и приятел на Константинов. За съвет и консултация го търсят от различни партии извън БСП. 

Александър Константинов беше водещ зам.-кмет в мандата на Славчо Атанасов, прочут като работохолик с неизтощима енергия и много идеи.

Но на въпроса кой според него е най-добър като кмет на Пловдив след Десети ноември, посочва д-р Иван Чомаков. „През 1999 г.  д-р Чомаков прие общината в критична ситуация и  през 2007 г. я предаде в добро състояние на  Славчо Атанасов",  твърди инж. Константинов.

И уточнява: "Славчо беше късметлия. От предишния кмет получи 40 млн. лева наличности в общинския бюджет  и 50 млн. лева кредит за усвояване. Имаше сравнително спокойно съществуване. Сегашният кмет Здравко Димитров е в същата лоша ситуация, както навремето беше с д-р Чомаков - без пари в бюджета“.

Елена и Александър - семейство пътешественици

С жена ми сме големи пътешественици, разказва Александър Константинов. Освен че са кръстосали надлъж и нашир САЩ, гостувайки на двамата синове, любимата внучка и семейството на брата, са обиколили всички континенти, с изключение на Австралия. Но и това не е късно да се случи, смее се инж. Константинов.

Няма държава в Средиземноморието, която да не са посетили, като започнеш от Мароко и стигнеш до Испания.  От всичките пътувания се връщат с много снимки и незабравими спомени за екзотични преживявания.  Шкафът в хола  е препълнен със сувенири. Един от шедьоврите е ръчно изработената  от алабастър ваза. Донесли си я от екскурзията в Египет. С интерес попиват всичко -забележителностите, музеите, традициите и поведението на хората. Друго си е да видиш, казва инж. Константинов.

В университета в Тексас, където учи внучката Александра, са били впечатлени от музея, в който едно към едно е възпроизведен Овалният кабинет. "Попитах охраната дали мога да седна в президентското кресло и ми разрешиха. Не е лошо", описва Александър Константинов. В същия музей можеш да седнеш по-приятелски до Джордж Буш-старши, макар и да е скулптура.

Константинови пътуват дори и когато при тях идват гостите от САЩ ."В България има много хубави места, които трябва да се видят", неуморим е Александър  Константинов.

 

 

Валентина Йеремиева

Валентина Йеремиева

Журналист - екип "Общество"

Валентина Йеремиева е завършила журналистика в Държавния университет в Санкт Петербург. Работи във вестник "Марица" почти от създаването му. Пише предимно по градските теми. Носител на награда "Пловдив".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?