Ако сте в Пловдив, идете да почетете капитан Бураго и драгуните му

На две дати почитаме капитан Бураго и драгуните му

Пловдивчани почитат на две дати подвига на руския капитан Александър Бураго и неговите драгуни, които преди 145 години освобождават града от османците. Дръзката атака по време на Руско-турската война се провежда на 4 януари 1878 г. по стар стил, което по нов стил се отбелязва на 16 януари. Тогава са и официалните чествания пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина с военна церемония, включваща полагане на венци и цветя, военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет „Родолюбие“. Улицата в памет на освобождението на Пловдив обаче носи името "4 януари", затова и днес много пловдивчани отиват да положат цветя пред  монумента на храбрия капитан. Бюст-паметникът е изработен от скулптора Виктор Тодоров и е открит на 3 март 1969 г. в Дондуковата градина.

Капитан Бураго командва Втори драгунски ескадрон. През нощта срещу 4 януари 1878 г. той получава задача от генерал Гурко да извърши разузнаване с бой на разположението на водената от Сюлейман паша турска войска в Пловдив. За целта преминава със своите 63 кавалеристи през брода на река Марица и навлиза в града от юг. Башибозукът и черкезите вече са започнали да палят къщи и дюкяни в различните квартали. Неочакваното появяване на руските драгуни предотвратява опожаряването и разграбването на града, както и унищожаването на християнското население в него. След това спасителният отряд превзема телеграфо-пощенската станция, железопътната гара и турските оръдия, разположени на Трихълмието, и започва прочистването на кварталите. Капитанът атакува квартал "Мараша", хълма Бунарджика, като увлича и други руски части.

В ранните часове на 4 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието. Там той обявява освобождението на града. Отслужен е молебен, а капитан Бураго е награден с орден „Свети Георги“ - IV ст., и е повишен във военно звание "полковник". След това той взема участие в преследването на турската армия, отстъпваща към Одрин и Цариград.

През 1884 г. едва трийсетгодишен умира на португалския остров Мадейра от туберкулозата, от която е заболял през Руско-турската освободителната война. Погребан е в Александро-Невската лавра в руската столица Санкт Петербург.

Още за събитията в Пловдив и региона може да намерите в най-добрия културен гид - spravochnik.marica.bg