А какво ще стане, когато снегът започне да се топи?

Когато се приберем с измръзнали ръце, все си казваме „няма ли да свърши този студ най-накрая". Следва обаче един страшен въпрос - какво ще стане, когато снегът започне да се топи? Готови ли сме да посрещнем огромното количество вода или отново ще настъпи бедствие?

Тази година затоплянето ще дойде със стаения страх от наводнения - не само в местата, в близост до които има язовири, но и навсякъде, където има малка или голяма река. И тъй като студът все още не е отпуснал, има още малко време за подготовка. Какво трябва да бъде направено - първото и най-важното е да се осигури достатъчен свободен обем в язовирите, които да съберат водата.

Научихме ли урока си от бедствията?

Когато при нас в община Елин Пелин стана наводнението през 2005 г., преля язовир „Огняново", разказа кметът на общината Галя Георгиева. По думите й язовирът е собственост на държавата, но е отдаден за ползване на „Кремиковци". Въпреки това експерти от общината в момента следят ежедневно нивото му, за да се предотврати бедствието от преди години. „В момента язовирът е пълен на 1/3, а тогава водата беше догоре", допълни Георгиева.

По думите й в община Елин Пелин се прави текущо почистване на коритата на реките, но последното цялостно почистване е било в далечната вече 2008 г. „Засега реките са добре, но на места има малко по-проблемни места. Те обаче са малко", допълни Галя Георгиева.

Тя бе категорична, че вече има разписан план за действие при аварии и бедствия. С него са запознати всички кметове. На въпрос дали няма опасност при евентуално бедствие и кмет на някое малко село в общината да се наложи да информира хората като глашатай, както направи кметът на село Бисер, Галя Георгиева отговори: „Не, кметовете са запознати с плана. Надявам се до това изобщо да не се стига".

Друг град, който пострада сериозно от наводненията 2005 г., беше Търговище. И тогава, и сега кмет на общината е Красимир Мирев, бивш ръководител и на сдружението на общините. Мирев бе категоричен, че в общината има яснота кои са по-опасните участници и те се наблюдават ежедневно. Изградена е и система за оповестяване на населението.

Има ли пари за превенция?

На въпрос дали в общините има достатъчно средства за поддръжка на съоръженията, свързани с ВиК системата, така че да се предотвратят трагедии, Красимир Мирев отговори: „В нашата община чисто на чисто имаме 30 000 лева. Това е"

Мирев обясни, че няма вариант, в който кметовете да сигнализират на държавните институции, че имат проблем с някое голямо съоръжение и да получат целево финансиране по средата на година, например. „От бюджета получаваме пари, но те са строго определени. Най-много са за четвъртокласните пътища - около 70% от нашите пари са за това", допълни Мирев.

Той допълни, че не би се учудил, ако и тази година голяма част от общините свършат парите си за снегопочистването още сега. „Зимата, да е жива и здрава, е сериозна работа. Наложи се много ресурси да се хвърлят в почистването на пътищата", категоричен бе Мирев.

Някои от общините все още не са гласували бюджетите си за тази година, други вече са го направили. Според Мирев бюджетите могат да се определят с израза „едвам свързваме двата края".

Шахтите - (не)почистени

Друг проблем - освен язовирите, реките и деретата, са канализационните съоръжения в градовете, които трудно могат да поемат по-големите количества вода. Според председателя на Асоциацията на водите у нас проф. Румен Арсов основният проблем идва от това, че ВиК дружествата управляват подземната инфраструктура, а общините отговарят за почистването на шахтите. „Това е стар проблем. Общините се оказаха неподготвени за почистването на шахтите, а те са част от системата и трябва редовно да бъдат чистени", категоричен е експертът. По думите му ако натрупванията от боклуци, листа и клонки не се чистят редовно, те запушват шахтите и те не могат да поемат водите не само от голямо снеготопене, а и от обикновен дъжд.

„В моите детски години, когато нашите мургави събратя чистеха улиците, след тях минаваха каруци и с една лопата чистеха. Сега има модерна технология", допълни проф. Арсов. Заради това, според него, почистването на шахтите не е скъпа дейност за една община.

Бедствията - никога не се забравят, а щетите трудно се отстраняват

„Повярвайте ми - и хората от село Бисер, и от община Харманли, област Хасково, и хората в Търговище, и всички други, които са преживели наводнение, никога няма да го забравят. Хората помнят", категоричен е Красимир Мирев. По думите му след бедствието в неговата община, местната администрация се опитва да решава проблемите „малко по малко", колкото е възможно.

Мирев бе категоричен, че след като се овладее ситуацията със снеговете и предстоящото снеготопене, трябва да се помисли за цялостен план в страната. „Трябва да се започне от най-критичните места", каза кметът на Търговище и допълни: „Важното е да не сме сами".

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
За Пловдив

За Пловдив

18.02.2012 | 07:38

Целият град е в лед.Пръскат нещо подобно на пясък за да се запечата леда по добре.След това ще бъде най прашния град.Върви четата от чистотата с инструменти и щрака с пръсти вместо да работи.Тонове сняг трябва да се извозят от улиците,защото всички шахти са затлачени.Градската управа вместо да се занимава с футуристични проекти да погледне първите належащи задачи

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?