Следвайте ни

614 места в новите паркинги или 5000 до блока

Днес от 17 часа общинската администрация ще обяснява на гражданите необходимостта от поемането на нов дълг и построяването на три многоетажни паркинга. Общественото обсъждане на проекта „Изграждане на функционални връзки и инфраструктура за осигуряване на свързаност със зоните на въздействие на ИПГВР на община Пловдив“ ще се проведе в залата на Общинския съвет, на ул. „Авксентий Велешки“ 20.

 


Идеята на кмета Иван Тотев е със заем от 13.2 милиона лева да направи 3-етажен паркинг със 293 места в ЖР "Тракия", още един за 191 коли на мястото на бившия ТЕЛК на ул. „4 януари“ и трети за 130 автомобили на площ от 4200 кв. м между бул. „6 септември“ и „Източен“. Инвестицията в места за паркиране възлиза на близо 10 милиона лева. Останалите пари от заема ще отидат за ремонт на подлеза на "Баня Старинна".

 


Новият общински дълг ще се погасява общо 11 години, като първите две са гратисен период.

 


Два от основните фактори, по които се оценява значимостта на един градоустройствен проект, са икономическият и социален ефект от неговото реализиране. Финансовото измерение и евентуалните постъпления към общинския бюджет стават още по-важни, когато въпросният проект ще се реализира не със собствени средства, а с пари, взети назаем.

 

В края на мандата си с обяснението, че реализира принципа на приемствеността и осигурява поле за действие на своя наследник, кметът Иван Тотев анонсира идеята Пловдив да поеме нов общински дълг от близо 13,2 млн. лева, за да ремонтира подлеза на "Баня Старинна" и да намали натиска на колите в центъра, като изгради един многоетажен паркинг на пъпа на града и два буферни.   

 

По време на общественото обсъждане днес най-важно е експертите да изчислят рентабилна ли е инвестицията. Основната част от парите - близо 10 млн. лева, са предвидени за строителството на 3 обекта, които ще осигурят общо 614 места, от които само 191 в реалния център. Анализът на инвестицията по отношение на срока за нейното изплащане е изключително труден, защото към момента няма реална прогноза за начина, по който ще работят обектите - цени на услугата, заетост, разходи за обслужване и т.н. Ако съдим по опита от Синя зона, голяма част от бъдещите приходи ще отиват за самата дейност. Колко ще са чистите приходи в бюджета, никой не се наема да пресметне.  Каквато и да бъде тяхната конфигурация, е ясно, че 614 места трудно ще изплатят близо 10 милиона лева инвестиция в тях без значение дали паркоместата там се отдават за час, ден, седмица или на годишна база. Така едно паркомясто ще се наложи да изплати близо 16 200 лева в срока му на експлоатация. Това разбира се е сума, без всички съпътстващи разходи на годишна база като евентуални ремонти, възнаграждения на служители и други.

 


Вариант 1

 


Ако трите паркинга функционират изцяло като буферни и тяхната цел е да облекчат трафика в централната градска част, то тогава следва в големия си процент местата в тях да бъдат отдавани единствено почасово. При цена от 1 лева на час и средна заетост на едно място по 8 часа на ден излиза, че новите паркинги ще носят по близо 5000 лева ежедневно или близо 1,7 милиона лева при подобна заетост в 365 дни в годината, което обаче е практически невъзможен вариант, при 100% заетост. Така се оказва, че ще бъдат нужни между 6 и 8 години само за да се генерира от тях сума, покриваща главницата по заема за изграждането им. Ако добавим и лихвите, макар и минимални и всички съпътстващи разходи, лесно ще пресметнем, че подобна близо 10-милионна инвестиция ще започне да носи реален приход в бюджета поне след 9-10 години. 

 


Вариант 2

 


Друг вариант е по-голямата част от паркоместата да бъдат отдавани под наем дългосрочно, също както се отдават местата в междублоковите паркинги, изградени в последните няколко години. При подобен сценарий, дори и при двойно по-високи месечни такси от 50 лева, сравнено с тези, при които Община Пловдив към момента отдава паркоместа, ще се събират около 400 хиляди лева на годишна база, което отново би значело, че поне 20 години ще бъдат нужни, за да се усети реалният икономически ефект от трите паркинга за бюджета на Пловдив. Съществува хипотеза за смесено използване, която обаче също няма да донесе повече от 1,3 милиона лева на годишна база в общинската хазна.

 


Алтернативата

 


Както "Марица" вече писа, със сумата от 10 милиона лева могат да бъдат изградени над 5000 открити паркоместа в кварталите, както и централната градска част. Част от тях могат да бъдат присъединени към синята или зелена зона на града, докато други могат да решат практически проблемите с паркирането в няколко части на Пловдив. В момента община Пловдив предоставя индивидуално паркомясто срещу такса от 25 лева на месец или 300 лева за година. При хипотеза в която 1000 паркоместа бъдат оставени за свободно ползване, а 4000 бъдат отдадени под наем, излиза, че възвращаемостта на подобна инвестиция би била по около 1,2 милиона на година, което отново би отнело между 7 и 10 години да се изплати напълно.

 


Разликата е в социалния ефект, който подобен ход би имал. При такъв вариант Пловдив би получил не 614, а 5000 паркоместа, разпределението в множество по-малки паркинги, разположени из целия град. В перспектива изграждането на 5000 паркоместа може да се окаже ход, който да доведе до редица допълнителни икономически ползи не само за Пловдив, но и за отделните райони. Друг проблем е изборът на места за два от паркингите. Този в ЖР "Тракия" и разположеният до колелото на булевардите "Източен" и "6 септември" изглеждат като компромисни варианти в зони, в които паркирането все още не е толкова трудно, за сметка на райони като "Северен" и "Южен", където жителите водят ежедневна битка за паркиране на автомобилите си.

 

Решението - в ръцете на новия кмет

 

Една от първите дневни точки, която ще посрещне наесен новия градоначалник на Пловдив и новоизбраният Общински съвет, ще бъде именно крайното решение по идеята за новия дълг от 13,2 млн. 

 

Действащият в момента ОбС няма право да гласува тегленето на подобен заем в момента, но това не пречи на Иван Тотев и екипът му да оставят в наследство подготвен договор с финансиращите институции и проекти за обектите, които ще бъдат изградени и реновирани с кредита. 

 


Сумата от 13,2 млн. лева за четири проекта, които не са от първа необходимост за Пловдив, изглежда внушителна. Още по-странна става самата инвестиция, след като се пресметне реалният ефект, който подобен общински дълг ще донесе. Практически трите паркинга няма да решат проблемите с паркирането, а ремонтът на подлеза на Чифте баня и пълното му преустройство не изглеждат толкова наложителни към днешна дата. Освен това едно добро управление предполага общинската хазна сама да осигурява средства за подобни ремонти. 

 

В същото време на дневен ред са много по-важни проекти, за които отиващият си кмет така и не осигури финансиране. Експертите пресмятат, че сумата от 13 млн. ще бъде достатъчна за изграждането на „Модър-Царевец” - ключов инфраструктурен проект, който трябва да реши болния въпрос за транспортната връзка между разрастващите с бързи темпове райони "Южен" и "Западен".

 


Поемането на подобен дълг на практика означава, че Общината ще влезе окончателно в спиралата на тежка задлъжнялост и да се лиши от финансови инструменти в следващите няколко години. А към момента редица ключови проекти стоя на "пауза" - ремонтът на Коматевския възел, реконструкцията на стадион "Пловдив", продължението на новия булевард "Северен" от Брезовско до Карловско шосе и т.н. Иван Тотев вече обяви, че за тях ще се разчита на държавно финансиране, което обаче изглежда почти невъзможно, след като приоритет за правителството е разширението на Околовръстното шосе и затварянето на ринга с нова връзка от караулката на Асеновградско до Скобелева майка. 

 

Така последният проект на сегашната администрация може да се окаже спирачката, която да блокира задвижването на редица много по-важни проекти за града и пловдивчани, за сметка на един ремонтиран подлез и 614 паркоместа, близо 420 от които разположени далеч от невралгичните за паркиране зони.

 

Иван Тотев вече взе един 30-милионен заем през 2014 година, който ще се изплаща до 2026 година, а все още остава и последната вноска от близо 5 милиона лева по 50-милионния кредит, взет още от Иван Чомаков. 

 

Гарантираме кредита с бъдещи приходи на Общината

Заемът, който сегашната администрация предлага да бъде изтеглен, е в максимален размер от 13 194 621 лева. Средствата по него ще дойдат от ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ (ФУГ или наричан още "Фонда на фондовете") и ОББ. 

 


Близо 59% от тази сума, или 7 784 826 лева, ще дойдат по линия на „ОПРР 2014-2020”. Те ще бъдат предоставян от „Обединена българска банка” АД, действаща от свое име, но за сметка на ФУГ. Други 36,9% (или общо 4 868 815 лева) от сумата на заема ще дойдат от самата банка. Останалите 4,1%, или малко над 540 000 лева, се предоставят от „Фонд за устойчиво градско развитие“ ЕАД.

 


Заемът ще бъде обезпечен чрез залог върху настоящи и бъдещи парични вземания и приходи на Община Пловдив, както и трансфери за местни дейности, включително обща изравнителна субсидия. Ако подобен дълг бъде поет, общината ще има 24 месеца за пълното усвояване на сумата от датата на подписване на договора, като през тези две години е и гратисният период, в който не се дължат вноски по дълга. Изплащането на главницата и лихвата трябва да стане в срок от 9 години след изтичането на гратисния период. Според експертите заемът от 13,2 милиона би добавил поне 1,6 милиона към разходите на пловдивска община за обслужване на задължения на годишна база. При евентуално предсрочно погасяване на задължението със средства, различни от собствените на общината, се дължи такса в размер на 5%. Ако обаче Общината успее да погаси подобен дълг със собствени средства, таксата е в размер на 1,5%. След 31 декември 2023 година обаче не се дължи такса за предсрочно погасяване на суми.

 

Мотивацията, която стои зад поемането на подобен дълг, е събрана едва в няколко изречения. Според експертите на Общината чрез реализацията на проекта ще се подобрят жизнените и екологични условия в града, ще се насърчи мултимодалната градска мобилност, ще се осигури достъпност в градската среда за жителите и гостите на конкретните райони на община Пловдив, както и на работещите, но и на живеещи извън тези райони лица. Според местната администрация подобен ход би спомогнал дори и за развитието на местния бизнес.

Станимир Кронев

Редактор

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?