50 доброволци от Аграрния превръщат Ботаническата градина в рай

Целта ни е занемареното от 25 години място да стане артистична зона за всички пловдивчани, където децата да разберат, че плодовете не растат в магазина, казва Наталия Елис

Ботаническата градина в Пловдив е от онези места, които имат огромен потенциал, но са оставени на произвола на съдбата. Тя се разпростира на цели 113 декара между бул. "Цариградско шосе" и първите блокове на ЖР "Тракия". И не е пипана от цели 25 години. Четвърт век нехайство, което я превърна в обиталище на различни маргинални групи, а заради занемареното ѝ състояние мнозина дори не знаят, че някога е била красива като райска градина. Собственост е на Министерството на образованието, но се стопанисва от Аграрен университет - Пловдив.

Преди три години се появява доброволческо движение за възстановяването ѝ, което се сформира от Наталия Елис, пристигнала в Пловдив преди пет години от Одеса.

Наталия е виден природозащитник и любител на околната среда. Помагала е за поддръжката на Ботаническата градина в родния си град, затова може да приложи и тук натрупания си опит. Доброволците започват да работят в колаборация с Аграрния университет и кметът на район "Тракия" - Костадин Димитров, чрез подпомагане от Голяма община.

За тези три години се провеждат над 30 акции за почистване, шест от които от началото на 2020-а. Доброволците наброяват 50 човека и от сдружението, и от Аграрния университет, а няколко екологични сдружения ще се включат от септември. Едно от важните, вече изпълнени, постижения, е изграждането на ограда с помощта на Община Пловдив, която спря безразборното влизане и замърсяването ѝ.

Основната цел е градината не само да възкръсне от пепелищата, но и да се превърне в артистична зона за всички пловдивчани. Тук да се съчетаят природната среда с изкуство, научни дейности, събития и не на последно място - да служи за отдих на цялото семейство.

"Амбицията ни е да изградим не просто база за студенти, но и да я превърнем в локация, която ще издържа сама себе си, ще привлича туристи и деца. Много е важно те да разберат, че зеленчуците и плодовете не растат в магазина. Да се научат как да се грижат за земята и да станат социално отговорни. Възпитателният процес ще е ключов в развитието на градината. Ще създадем и семенна банка за диви, селективни и култури растения, защото светът се превръща в една бетонна сграда. Наша отговорност е да запазим природата", коментира Наталия Елис.

За постигането на целите е сформирана работна група от 16 представители на бизнеса, на университета и администрацията на район "Тракия", юристи и хора от квартала. Предстои учредяване и на фондация с идеална цел от пловдивски бизнесмени в подкрепа на възстановяването на градината.

Освен арт зоната ще се издигне и детски център, в който малчуганите сами да садят растения. Ще се прекара цялостно осветление и нова напоителна система. Ще се изгради паркинг за 120 автомобила и охранителна пътека, която ще обикаля около всички съоръжения.

Плановата рамка за цялостно възстановяване обхваща период от три години. Около 220 000 лева ще струва само напоителната система. Вариантите за финансиране са няколко - от Министерството на образованието, от Община Пловдив, от фондацията, от дарения и спонсорство.

Движението търси и спонсор в лицето на фирма, която би проявила желание да направи градината енергийно независима чрез слънчеви панели.


Правят езеро с алея за японски череши

От години в Ботаническата градина растат стари кедри, елхи, американски и канадски дъб, дива слива, дива шипка и китайска черница. Някои от дърветата са над 60 години. Почвата е листна, но доскоро била силно замърсена. Преди първите почиствания цялата градина беше зарината от боклуци. 

Планът на специалистите от Аграрния университет е да се развие ботаническото разнообразие на България и да се създаде научна база на университета, както и зона за почивка и научни събития. 

От началото на акциите досега доброволците засадиха над 1000 луковици на минзухари, които цъфтят всяка пролет. Амбициите им са да се оформи розариум, аграрен център и градинка за деца. В идейния проект е заложено устройство на оранжерии с кактуси и различни видове национални градини. Заложени са канадска градина, руска, централно-азиатска, китайска и японска със специална алея за сакури (японски череши), които ще са разположени около езеро. Ще се направи каменна градина, тропическа, българска и градина с рози, които са символ на страната ни.

Наталия Елис предлага на два декара да се разпределят миниатюрни селскостопански градинки, където хората могат да си отглеждат реколта за лична употреба. Друга идея е да се приютяват фермерски пазари и периодично да се организират тематични седмици, посветени на разнообразни култури и продуктите, които се произвеждат от тях.

А децата ще могат да си носят саксии с цветя за вкъщи.


По света:  30 000 растения красят Кю Гардън

Всеки голям град по света има своя ботаническа градина. Те са обвързани чрез система за взаимодействие, в която и Пловдив има желание да се включи. Най-големите и известни ботанически градини се намират в Лондон, Куритиба, Сан Франциско и Пенсилвания.

Кралската ботаническа градина в Кю, позната още и като Кю Гардън, отбеляза през 2019-а 260 години от създаването си. Колекцията от живи растения съдържа 30 000 различни вида и е най-голямата в света, а 7 милиона екземпляра се съхраняват в хербаризиран вид. Освен това библиотеката съдържа 750 000 тома литература, както и над 175 000 рисунки и илюстрации на цветя.

Ботаническата градина на Куритиба пък приютява част от кампуса на Федералния университет в Паран. Паркът е неофициален символ на града и на цяла Южна Бразилия. Построена е във френски стил, аранжирана с големи фонтани, водопади и езера, както и Зимната градина, която се разпростира на 480 кв. метра, където се помещават екземпляри от характерни за региона тропически растения. Главната оранжерия е в стил Ар нуво и представлява метална структура, която напомня на Кристалния дворец в Лондон.

В България най-големите Ботанически градини са тази на БАН в София и Университетската ботаническа градина - Екопарк Варна. Има и в Балчик, в село Борика и в село Крапец с най-голямата колекция от видове бамбук в България и служеща като опитна станция за интродукция на студоустойчиви видове евкалипт.

За всички подобни паркове се плаща входна такса с цел поддръжка. Щом и пловдивската е готова, ще се сложи минимален вход от 2 лева.


Графити очовечават бетонните блокове

Последната артистична инициатива, организирана от комитета на движението, е рисуване на графити върху двадесетте бетонни блока, които са останали в градината от строителството квартал "Тракия". За премахването им са необходими 6000 лв. Затова комитета решава да ги запази, докато траят акциите по почистване.

"Те играят ролята на допълнителна защита, но тъй като не изглеждат добре, ни хрумна да поканим майстори на графита от цяла България, които да ги изрисуват атрактивно. Ще проведем акцията на конкурсен принцип, а в бъдеще могат да се използват за транспаранти, лозунги или отново като платно за нови конкурси по рисуване. Така ще спестим от бюджета,  ще влязат в употреба, а и ще се намали шаренето върху общински или частни имоти", споделя Димитър Йолтов, който отговаря за доброволците.

Събитията няма да приключат до тук. Те ще продължат до края на есента с цел популяризиране на каузата и облагородяване на територията, а конкурсите, свързани с изобразително изкуство, ще се организират по четири-пет пъти годишно.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Развитие в застой

Развитие в застой

26.07.2020 | 10:58

Всичко хубаво, ама тоя паркинг нещо не се вързва с природата. Колко пътища и площадно пространство има на около, а те още искат.

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?