30 г. затвор за отвличане? Ефектът ще е положителен

Сотир Цацаров - председател на Окръжния съд Пловдив

- Г-н Цацаров, според вас какъв ще е ефектът, ако се приеме предлаганата драстична промяна в закона при отвличанията?

- Предложението касае силно завишаване на санкциите за престъплението отвличане, като дори се говори за максимален размер на наказанието лишаване от свобода до 30 години. НК допуска такова решение „по изключение, за някои особено тежки престъпления". Като цяло ефектът от такова решение ще е позитивен - държавата ясно демонстрира воля да прилага твърда наказателна политика. Един закон за изменение на НК в тази си част трябва да прецизира и начина, по който са формулирани съставите на това престъпление, особено в случаите на отвличане с цел откуп. Но новият закон сам по себе си е само една крачка напред. Ако спрем до нея, трудно ще се постигне промяна.

- Как ще коментирате мнението, че близките на похитените не трябва да плащат откуп, за да не финансират тероризма?

- Тази тема има и продължение - че по този начин ще се даде ясен знак - „за отвличане не се плаща откуп", което пък има за резултат прекратяването на отвличанията, защото вече не носят доход. Честно казано, изпитвам известно неудобство въобще да коментирам темата - защото винаги при подобни случаи у нас коментарите са повече от действията, а дежурните „експерти" нямат много общо с противодействието на престъпността. Чух тази теза, имаше и предложение за пълно блокиране на сметките на роднините, за да се препятства ползването на средства за откупа. Само че авторите на тази идея са пропуснали една от гледните точки - тази на близките на отвлечения. А е трябвало поне на себе си да отговорят какво биха сторили, ако това се случи на тях. Дайте да говорим откровено - действителността няма нищо общо с филмовия сюжет на „Откупът", в който Мел Гибсън отказва да плати и обявява публично награда за залавянето на престъпника, равна на сумата, която се иска от него. За да реализираме призива „Не плащай", държавата трябва да е на сто процента на страната на пострадалия, и то на всеки пострадал, по всяко време - с организация, полицейски сили, бърз процес, драстични наказания, т.е. с цялостна политика за борба с тези престъпления.

- Политика?

- Стратегия, доктрина, не е важно точно какъв ще е терминът. Става дума за предварително планиран начин на реакция и действие на всички държавни органи. Не на парче, не търсене на решения, когато нещо се случи. Главен инспектор от парижката криминална полиция заявява, че след вълна от отвличания през 70-те години Франция е установила определена доктрина за борба с тези престъпления, която не е променяна вече 30 години. Тя също е базирана на правилото „Ние не плащаме откуп на похитителите", но и на пълното доверие на гражданите във властта. За такъв тип държавна политика говоря. Ако я имаме, ще постигнем нещо.

- Застрашена ли е според вас България от „мексиканската вълна" - все повече отвличания за все по-малки суми?

- Не мисля. Но трябва да признаем нещо друго - на базата на опита от последните отвличания. Извършването на тези престъпления е предшествано от много внимателна детайлна подготовка. Тя започва от проучване на евентуалните жертви - навици, дневен режим, финансови възможности на семейството, отношения между обекта и близките му, както и готовността да се плати. Прави впечатление техническата обезпеченост на извършителите и познаване на начина на действие на полицейските органи, особено по отношение на комуникациите. Това не е по силите на много хора - ние сме малка страна. И в същото време за тези, които го правят, е сигурен и до момента несмутен по никакъв начин източник за значителни доходи.

- Мислите ли, че мерките, които се вземат в момента, са адекватни?

- Първото добро нещо е възстановяването на ГДБОП. Фактическото обезличаване на тази служба в близкото минало не доведе до нищо добро. При извода, че отвличанията се изпълняват от професионалисти, следва веднага и друг - че трябва да им противостоят професионалисти. Постоянни екипи, обезпечени с мотивирани полицейски кадри. Под мотивация разбирам не само достойно възнаграждение, но и съзнанието, че структурата, в която работиш, няма да бъде подложена на поредната реорганизация с поредната концепция за МВР. Ако към това добавим модерна техника за контрол (подслушване, проследяване) и по-опростени процедури в съдилищата, може да определим мерките като адекватни. Но ако сега го направим, ще излъжем - и себе си, и обществото, на което дължим качествено разследване и справедливо правосъдие.

- Има ли нещо специфично при пловдивските дела за откуп, стигнали до съд?

- Ще припомня два случая. През 2000 г. в града бе отвлечен таксиметров шофьор, току-що продал недвижим имот. Поискан бе откуп от 15 000 долара и за да демонстрират сериозността на намеренията си, похитителите изпратиха на близките отсеченото му кутре. През 2001 г. по същия начин последва отвличане на младеж, син на бизнесмен, с искан и платен откуп от 18 000 долара. И при двете престъпления жертвите са държани при строга конспиративност, с вързани очи, седмици без контакт с външния свят. Извършителите в момента изтърпяват наказания лишаване от свобода. залавянето им тогава е пряк резултат от масово, но обмислено използване на СРС и от отлична координация при разследването. Но това, че от 2001 г. досега в Пловдив не сме били изправяни пред подобен случай, е последното, което трябва да ни успокоява.