200 000 се лекуват на аванта в Пловдивско

Бомбастичен брой здравно неосигурени в Пловдивско се лекуват без пари. Според Български лекарски съюз (БЛС) те са приблизително 200 000 души само в областта, което означа, че всеки трети не плаща за здраве и получава медицински грижи на гърба на останалите. Броят на тази група застрашително расте, алармират лични лекари. Идват все повече пациенти, които не са плащали с месеци. Не ги оставяме без прегледи, но ако тази тенденция се запази, това ще се превърне в огромен проблем за системата, обясняват те. На фона на зейналата дупка в бюджета на Здравната каса, този проблем никак не е за подценяване, предупреждават те.

Лекарското съсловие роптае, че след като неизряден пациент вкара вноските си с три години назад, автоматично влиза в системата и се лекува наравно с другите, които чинно плащат дължимото от 2000 година насам. Това е несправедливо спрямо останалите, коментира д-р Георги Кръстев, председател на районната лекарска колегия. Според Закона за здравното осигуряване всеки българин е длъжен да си плаща вноските, за да ползва медицински услуги. Не е нормално да ни спират колите по улиците и да проверят за Гражданска отговорност, а никой да не следи дали сме здравноосигурени, искрено възмутен е той.

Оказва се, че точна цифра колко точно не внасят парите си за здраве никой в Пловдив няма. НАП, по чиито сметки постъпват здравните вноски, не се интересува колко души ги вкарват, а от общата сума, заложена като прогнозен план. Няма как тази сума да се разбие на брой хора, понеже вноските за всеки са различни, обясниха оттам.

Тенденцията все повече хора от областта да си правят оглушки за парите за здраве не е от вчера. Според изследването „Регионални профили” на Института за пазарна икономика през 2011 година неосигурените са съставлявали 11.6 на сто от населението в региона. Година по-късно този дял е пораснал на 12.3 на сто. По-пресни данни все още няма.

На принципа обаче „болен здрав носи” и противно на тази тенденция, болничните заведения в Пловдив се роят. В града има 32 болници, докато в сходните ни като икономически показатели и население Варна и Бургас са съответно 16 и 21. Това сочат данните на Националния статистически институт към края на 2013 година и те поставят града ни на второ място по брой на заведения за болнична помощ, непосредствено след София. Явно, въпреки огромния брой неосигурени, осигурените пък от своя страна дават достатъчно бизнес на инвеститорите в здраве.

В момента здравноосигурителнтие вноски за работещите на договор възлизат на 8 на сто, като са разпределени в съотношение 60 към 40 между работодател и работник.

= Рецептата =

Ако държавата покрива 8, а не 4 процента от вноските на хората, които осигурява за своя сметка, могат да се очакват допълнителни 700 милиона лева приходи годишно, пресмятат от районната лекарска колегия. От бюджета се отчисляват вноските на държавни служители, студенти, ученици, малки деца и пенсионери. При другата група пък е нужно е да се направи анализ каква е причината за неплащането на парите за здраве - дали от бедност, или от келешлък и чувство на безнаказаност. НЗОК трябва да се разтовари от имунизациите и социално значимите заболявания и те да останат приоритет на държавата, настояват още лекарите.

= Спешни случаи =

Вариантите за неосигурените пациенти са два - или да си платят прегледите по пазарни цени, или да чакат ред пред Спешните отделения, където по закон лекарите нямат право да връщат никого. Не е тайна, че след 17 часа спешните отделения се напълват с пациенти, предимно  роми. Чакането е влудяващо, понякога продължава по 3-4 часа. В повечето случаи това са здравно неосигурени пациенти, чието състояние съвсем не е спешно. Ежедневието на работещите там често е съпроводено с прегледи на  „тежко болни” с болки в коляното или схващане на врата. Една част от тези пациенти дори нямат лични лекари и никога през живота си не са внасяли пари за осигуровки.

= И преводачите се намесват =

Студентите, които си идват на ваканция от чужди университети в Пловдив, трябва непременно да минат през НАП, за да имат здравноосигурителни права през лятото.Те трябва да представят документ от тамошния ВУЗ, че се обучават там. Той, разбира се, е издаден на езика на държавата, в която се намира университета. И тук се намесват заклетите преводачи. От НАП няма да приемат документа, без той да е преведен на български език. Таксата за това е около 10 лева, разказват препатили студенти. Нашите служители не са длъжни да знаят всичките езици на Европейския съюз, опонираха данъчните под тепетата.

Абитуриентите пък сами трябва да покрият вноските си здраве през времето след края на училището до стартирането на учебната година в университетите, припомнят от НАП.