166 сдружения за безплатното саниране в Пловдив чакат на опашката

В „Централен“ вече са регистрирани рекорден брой сдружения, като 166-ото заявление за участие в Програмата за енергийна ефективност беше подписано от кмета на района Георги Стаменов във вторник.

„В момент, в който по програмата има критерии и тя бъде отворена, сдруженията ще могат да кандидатстват за 100% безвъзмездно саниране. Засега информацията, с която разполагаме, е оскъдна, но се знае, че програмата ще се изпълнява в две фази. Първата предвижда изцяло безвъзмездна помощ за външна топлоизолация, хидроизолация на покриви, смяна на дограма и ремонт на общи части, ако има нужда от намеса. Единственото, което се изисква от сдруженията, е да имат доклади за обследване на сградите. Втората фаза ще бъде със съфинансиране на етажната собственост“, каза Георги Стаменов.

Сдруженията, регистрирани в район „Централен“, нямат енергийни паспорти, защото по предходните програми те не се изискваха, а обследването се провеждаше от общините.

Стаменов е направил предложение пред МРРБ и Националното сдружение на общините в критериите за предоставяне на безвъзмездната помощ да бъдат заложени с приоритет сгради, които попадат в специфични охранителни зони или са паметници на културата. „Обхваната е цялата палитра на жилищните сгради, но оттук нататък зависи от критериите кои ще имат право да получат финансиране. Всяко сдружение трябва да направи обследване и след това да кандидатства“, допълва районният кмет. Според него процесът ще тръгне реално в началото на 2023-та.

Пламен Райчев, заместник-кмет в Община Пловдив: Топката е при районните кметове

В Община Пловдив засега не са наясно как да организират изпълнението на Програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради. Чакат се указания по какви критерии ще се отпуска безвъзмездната финансова помощ и какви ще бъдат функциите на администрацията. Открит е и въпросът дали основните функции по санирането ще се изпълняват от Община Пловдив или шестте районни кметства?

Зам.-кметът по строителство Пламен Райчев счита, че районните администрации трябва да поемат грижите за новата програма.

„Районните кметове са по-близо до проблемите на гражданите и съм предложил те да се занимават с  програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради. Топката е при тях. По районите най-добре се знаят нуждите, лично познават голяма част от етажните сдружения и избраните от тях представители. Имат екипи и съм убеден, че ще се справят. Надявам се, че по този начин ще се свърши повече работа и повече блокове ще бъдат санирани“, коментира  за „Марица“ Райчев.

При изпълнение на предишната Национална програма обществените поръчки по обследването за техническа годност на сградите, а след това и за възлагане на проектиране и строително-ремонтните работи се извършваха от Община Пловдив. Районните кметове имаха първоначална мисия да съберат документите на сдруженията, да ги комплектоват и предадат в Общината.

А когато  санирането стартира, райкметовете се видяха в чудо заради безброй проблеми. Получи се конфликтна ситуация, от която нямаше полза за никой - от една страна, райкметовете не са подписвали договори, не са одобрявали проекти и не са издавали строителни разрешения, от друга - трябваше да извършват контрол и да тушират напрежението между сдруженията и строителите. В резултат постфактум заради забавените процедури в Общината беше взето решение част от проектите за саниране да се разглеждат в експертните съвети за устройство на територията към районите.

Тодор Тодоров, ръководител  на Дирекция „Обществени поръчки“ в Община Пловдив: Специализирано звено ще следи за организацията

За по-добра координация на работата по енергийна ефективност на жилищни сгради следва да се създаде специализирано звено, което да се занимава само с тази дейност - подготовка на документите, реализация на обществените поръчки, проверки на място и отчитане на изпълнението на проектите. Това е препоръката на шефа на Дирекция „Обществени поръчки“ в Община Пловдив, който е провеждал процедурите по Националната и европейската програма.

„Една от причините Пловдив да не успее да санира голям брой сгради е, че в Общината не беше създадено специализирано звено, което да се занимава със санирането. Националната програма предоставяше  възможност и отпускаше средства за такива екипи именно с цел по-добра координация и по-бързо придвижване на документите. В следващата  програма за енергийна ефективност би трябвало да извлечем поука от този пропуск“, счита Тодор Тодоров.

Санирахме едва 53 панелки с държавни пари

С държавните пари по Националната програма за енергийна ефективност  в Пловдив бяха санирани 53 многофамилни жилищни сгради, предимно панелни, от над 2000 в цялата страна, за които бяха отпуснати 2 млрд. лева.

 Процедурите по обществените поръчки, проектирането и изпълнението, възложено на инженеринг, б​яха съпроводени с голямо забавяне. По тази причина Общината не успя да спечели допълнителни средства към предварително осигурения бюджет малко над 50 млн. лева, за да реновира повече стари блокове. Не беше и сред общините - първенци по брой санирани жилища, сред които  са  Благоевград и Бургас, който далеч задмина Пловдив с над 200 обновени панелки. 

Програмата в  Пловдив тръгна едва в средата на 2016 г., въпреки че над 50 сдружения на етажни собственици бяха учредени още през 2014 г. По бързина на процедурите - обследване за техническа годност на сградите и избор на изпълнители, градът беше изостанал дори от малките общини Стамболийски и Лъки. Не се размина и без конфликти между сдруженията и строителите за качеството на ремонтите.   

Към ремонтите на 53 блока имаше огромен интерес от страна на предприемачи.