140 медала и скъсано копче от Япония са сред скъпоценностите на Димана СНИМКИ

Да навършиш 15 си е отговорна задача, особено когато си звезда в света на математиката. А ученичката в ОМГ „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив Димана Праматарова е много повече от звезда - тя се класира многократно в топ 3 на най-добрите в световен мащаб. Затова не е чудно, че златната Дими пропусна рождения си ден заради олимпиада. Е, не пропусна, но го отложи, което също си е голяма жертва, особено за осмокласник, на когото партитата стават все по-интересни.

Като мъничка обаче най-интересни й били логическите задачи. От 4-годишна разплитала от раз всякакви лабиринти, главоблъсканици и ребуси в детските списания. „Да има логическа мисъл си беше в реда на нещата. С баща (Мирослав Праматаров - бел. авт.) сме инженери и всеки от нас е изучил поне по 6 математики“, разказва майката на Дими - Божана Праматарова. Със сигурност Дими се е метнала и на чичо си - брата на баща, който също е шампион по математика. Навремето, като първенец от националния кръг на олимпиадата, го приели във всички университети, но той предпочел да се отдаде на призванието си да преподава в училище.

Димана с мама Жана и татко Миро

 

Това, което се случило на Дими като първокласничка в ОУ "Райна Княгиня" обаче, изумило цялото семейство. Димана успяла да реши без грешка задачите от Коледно математическо състезание, без дори да може да чете добре. „Една вечер я вземам от училище, а госпожата ме пита развълнувано: „Тези задачи решавали ли сте ги преди?“. Казах, че дори не знам, че в интернет ги има. А тя ме гледа още по-невярващо: „Димана ги реши без грешка! За разлика от победителя миналата година, който допусна две. На всяка цена я пуснете да участва! Записах я и от 300 деца се класира шеста. Тогава разбрах, че има талант.

А госпожа Божанка Панайотова беше учителката, която откри заложбите на Дими и повярва в нея“, спомня си Божана. После самата тя се заела да подготвя дъщеря си за турнирите. „Седнахме двете и решихме всички задачи от състезанието „Европейско кенгуру“ от минали години. Те са страхотни, защото са логически. Както казва един известен математик - доц. Кортезов: тях и професор може да сгреши, и дете може да реши“, разказва майката на талантливото момиче. На „Кенгуруто“ Дими се класира втора за България, а на последвалото Великденско състезание става първа в национален мащаб.

 В „Академия 21. век“, където я записват от втори клас, влиза в групата „Математически звезди“ и там, на върха, е до последно. Като третокласничка участва за първи път в състезание със задачи на английски - „Австралийско кенгуру“. Веднага след това се впуска в поредното предизвикателство - Сингапуро-азиатската олимпиада, един от най-големите математически форуми. Конкуренцията е убийствена, защото връстниците от Азия, освен много на брой, са и с година напред по отношение на изучения материал. Въпреки това Дими побеждава всички азиатчета и се класира първа. Това я изстрелва директно на международната математическа сцена. По-късно става най-малката участничка, класирала се първа за финалите в Малайзия. „Беше само на 9 години и ни достраша да я пуснем сама в самолета до толкова далечна държава. Когато в пети клас отидохме до Тайланд и Япония, осъзнахме, че има много по-малки дечица от нея, дори в предучилищна възраст“, спомня си Божана.

Димана с майка си Божана Праматарова

 

Годината преди пандемията - 2019-а, е изключително силна за Дими. Грабва златото в Тайланд, а месец след това - в Япония. „Обожава да пътува по света, но сърцето остана в Япония“, не крие вълнението си майката на даровитото момиче.

Тръгнахме с още три нейни съученици от ОМГ и техните родители. Освен 4-те дни, в които беше олимпиадата, си направихме още 10 дни разходка. Като е гарга - да е рошава. Обиколихме Япония на длъж и шир. На Дими харесаха чистотата, милите обноски, редът, добротата. Японците са тихи, не викат, държат се скромно - също като нея. Тя е възпитана и спокойна, не е от шумните деца. Колкото аз съм шарена, толкова тя е обрана. Такъв  е мирогледът“, обяснява майката. Сувенирът от Япония, в който Димана се влюбила, бил едно най-обикновено кафяво копче.

„Няма да забравя, тръгваме от Осака към Фукуока, където трябваше да се проведе олимпиадата. Разстоянието е около 3-4 часа път с влака-стрела, наречен шинкансен. Нашата групичка се раздели - едните тръгнаха по-рано, за да видят как е в хотела. А ние останахме да разгледаме Осака. Сядаме в шинкансена, две майки с две деца - Дими и Васко. Казвам му: Васко, утре е олимпиадата, прегледайте задачите. И им дадох тестове и химикал. По едно време, виждам, се сгушили и си говорят. „Дими, какво правите?“. „Мамо, нямаме химикал“, отговарят ми. Почнах да се оглеждам да не е паднал някъде. В момента, в който японците в купето забелязаха, че нещо търсим, всички запълзяха по пода и също започнаха да търсят. Без да знаят какво. Внезапно един човек, абсолютен сладур, грейна от щастие. Вдигна от пода едно кафяво копче и гордо го подаде на Дими. А тя се притесни: „Мамо, какво да правя?“. Казах  да му благодари. „Аригато!“, поклони му се тя, а цялото купе избухна в аплодисменти“, спомня си Божана. И до ден днешен талантливото момиче пази обикновеното копче като скъпоценен дар и спомен.

 

Димба и Нейно величество Математиката

Нарича математиката „Нейно величество“, защото без нея светът нямаше да съществува. Тя е навсякъде около нас, основата на много науки. За Димана математиката е мислене, концентрация, желание, удолетвореност от правилния отговор, труд и отговорност. Тя е нейното хоби и страст.

„Няколко родители ме помолиха да помогне на децата им със състезателната математика и тя се съгласи с удоволствие. Обича да съставя задачи и да обяснявам решенията им. В момента решава задачи с деца от 5. и 6. клас и отделно показва хитростите в тестовете на едни сладурчета четвъртокласници, за да кандидатстват успешно в Математическата. Всички много я харесват, а и тя го прави с невероятна отдаденост“, не крие радостта си Божана.

Заедно с приятелите си не само учат, но и се забавляват. През пролетната ваканция си устроили воаяж с БДЖ до София. Някои от тях никога преди не се били качвали на влак. Разходили се няколко часа из столицата, хванали трамвая до НДК, хапнали и се върнали. През това време едно от по-малките дечица трябвало да учи с нея, но тъй като я нямало, се наложило Божана да му помогне със задачите. Станало му мъчно, когато разбрало, че Димба, както я наричат приятелчетата, е в София. Решило да я изчака да се върне. „Като я видя, светна“, спомня си майката.

Най-трудният момент за децата според нея бил по време на локдауна, защото били затворени и общуването им липсвало. „Станаха електронни деца“, казва с тъга тя.

Пандемията попречила и на пътуване до Щатите, след като Дими се класирала за финалния кръг на Американската математическа лига. „Турнирът трябваше да се проведе в Хюстън, който е близо до границата. Направихме програма да отидем и до Мексико. Но дойде COVID-19 и всичко пропадна. Шегуваме се, че ако не друго, спестихме 5000 евро, разказва през смях Божана.

 

80 задачи за 10 минути, или как се кове желязна психика

Американското състезание се оказва едно от най-стресовите за Дими. Провежда се онлайн в четири трудни модула. За 10 минути трябва да решат 80 задачи. Има две камери, които следят за нарушения, а родителите са в ролята на квестори. Когато детето приключи с единия модул, родителят набира задачата на компютъра. През този промеждутък децата си почиват. „Напрежението се оказа сериозно. Дими беше в шести клас, а се състезаваше във възрастовата група от 6. до 9. клас. След поредната част от турнира Тим Сандърс, президентът на Американската математическа лига, каза „Стоп! Затваряме модула. Нека родителите заемат местата си и да попълнят бланката“. Дими беше решила повече от 65 задачи. Започнах да попълвам на компютъра първите 20, но се обърках и вместо да дам „next“, натиснах „submit“. И ги предадох без останалите 40! Изтръпнах. Нещо май се обърка, казвам. А тя направо щеше да се разплаче. Пишем веднага на Тим и на техническото лице да ми пуснат отново бланката. Линиите са затворени. Направиха ни компромис, пуснаха ни бланката. През това време обаче състезанието продължава и никой не ни чака. Отнех от времето на Димана за решаване от другия, труден модул и се почувствах ужасно. Но тя не се предаде! Как се събра това дете, какви нерви имаше да издържи и да си реши правилно задачите - и досега не знам. Просто отидох на терасата и се разплаках. В крайна сметка Дими отново беше първа“, спомня си с вълнение майката.

Според нея в трудните турнири децата каляват психиката си. Първият по-тежък за Димана бил Пролетното математическо състезание в четвърти клас, което е и вход за прием в Математическата. „700 деца се явиха, но от тях само около 50-60 бяха ходили по състезания. Всички останали родителите им ги бяха пратили „да се пробват“. Тогавашният директор доц. Ивайло Старибратов ги посрещаше в коридора, а после ги разпределяха по стаите. Нагледах се на разстроени хлапета! А Димана учудено ме попита: „Мамо, защо плачат тези деца?“. За нея винаги е било непонятно как може да отидеш насила на състезание.

Ще подкрепи ли Общината талантите на Пловдив

Всяка победа е не само воля, знания и интелект, но и финансово вложение. С това е наясно всеки родител на талантливо дете. А инвестицията в повечето случаи е за сметка на семейството. Така е през всички години, в които Димана носи злато на България.

„Когато тръгнахме с четири деца за Япония, търсихме, но не се появи нито един спонсор. Бургаският отбор имаше осигурено финансиране от Общината, на децата от Русе и Стара Загора също им бяха платили самолетните билети и таксата за състезанието, на софийските частни гимназии - също. Само господин Тотев, тогавашният кмет на Пловдив, не намери пари за талантите на Пловдив“, казва Божана.

Две от красивите рисунки на Димана

Преди заминаването ръководителят на „Академия 21. век“ Снежина Станчева успява да осигури средства за клипа, с който децата от школата се представят достойно в Япония. Това е и първото състезание, в което даровитите пловдивчани, класирали се отборно трети в света, получават, освен медалите, и парична награда - 200 долара.

Не жалим пари, защото това е емоция. Вярно, че е и напрежение, но Дими се запознава с много деца, вижда нови светове и култури, казва майката на момичето, пазещо над 140 медала, 200 грамоти и огромен брой купи в колекцията си.

Както изглежда - победата никога не е била трудна за нея. Математиката не е усилие, а форма на творческо изразяване. Доказват го и останалите таланти, които се конкурират достойно с точната наука. Като малка Дими изработва миниатюрни фигурки от полимерна глина, които впечатляват с красивите си елементи. Рисува страхотно, без никога да е ходила в школа по изобразително изкуство. Просто вроденият усет към детайла, с който овладява материята на числата, вдъхва живот на всичко, с което се заеме.

 

Цената на успеха

Това, че Димана хвърля силите си в математиката, съвсем не означава, че не е перфектна и в останалите предмети в училище. Наскоро им дали да пишат есе на тема „Цената на успеха“.

„В него Дими си изля душата. Оказва се, че не й е било лесно под светлината на прожекторите. Трудът, постоянството и знанията, натрупани от математическите школи, които посещава, са в основата на успехите й. Винаги си е давала сметка каква отговорност е да защитиш първото място и титлата „шампион“. Всички очи са вперени в нея. Ако се издъни, вече няма да бъде за пример. Само тя си знае колко безсънни нощи, труд, притеснения стоят зад всички тези успехи. Но няма по-прекрасен момент от награждаването. Нищо не може да замени щастието на победителите и блясъка в очите им. Тогава всички притеснения и трудности остават в миналото. Ето защо Дими обожава математиката и иска да се занимава с нея. Тя е нейният избор, поне засега... С максималния си резултат от НВО по математика 100 от 100 точки и отличното си представяне по БЕЛ миналата година тя можеше да бъде приета навсякъде в България. Избра да си остане в нашата Математическа, защото харесва класа си. Обожава госпожата си по математика Кремена Симеонова и класната си Нина Тошева, която подготви перфектно децата за матурите по БЕЛ“, вълнува се майката. 

Димана иска да продължи да учи и да развива знанията си. С възрастовата група задачите стават все по-трудни. Талантливото момиче стига до толкова високо ниво, че в Пловдив не могат да открият капацитет, който да я подготвя за сериозните олимпиади. Затова през последната година Дими се обучава онлайн при двама млади софийски преподаватели, бивши олимпийски състезатели.

След пролетно-математическите състезания миналата година и доброто й представяне на националния кръг я канят в разширения национален младежки отбор на България. В него влизат деца след 8. клас. Тя е най-малката участничка, което не й пречи да крои планове и за ученическата сесия на БАН.

Следва нов успех - лятото Дими става финалист на фондация „Димитър Бербатов“. Мечтата <210> е един ден да дава знанията си на талантливите български деца и да открие собствена школа, в която учители и изявени ученици да бъдат преподаватели. И да създаде най-добрия отбор по математика.