Подай сигнал

Пловдив - визитната картичка на ГЕРБ

В града на тепетата - смелост, в София - страх

Коментари

от Димитър Аврамов, политолог, анализатор 2867 прегледа 0

Докато всички се чудят дали Йорданка Фандъкова ще е кандидат за нов мандат и дали Мая Манолова ще е неин опонент, се оказва, че в София се е настанил политически страх от загуба. Засега от по-значимите формации в столицата е ясен само кандидатът на “Демократична България”, нещо, което дава известно предимство на малката и иначе объркана дясна коалиция. За разлика от София, която засега тъне в електорална мъгла, основната политическа интрига в местните избори се е преместила 120 км на югоизток - в Европейската столица на културата за 2019 г.


Пловдивчани обичат всичко да им е от най-важното и най-значимото. Знам го от малък, когато по време на спечелените от Ботев (Пловдив) мачове с “Барселона” (1:0) и с “Байерн Мюнхен” (2:0) си говорихме с приятели, че 45-хилядният стадион “Пловдив” (тогава носещ грозното име “9 септември” и оставен до днес порутен след неуспешен ремонт в зората на 90-те години) е един от най-големите на Балканите. Както казах, пловдивчани обичат нещата да са “най”. Получиха го с избора на града за Европейска столица на културата.

Пловдив е визитната картичка на управлението на ГЕРБ.

През изминалото десетилетие градът се депровинциализира и се появи на картата на Европа, че даже и на света. Днес можете да срещнете туристи от цял свят. Благодарение на подкрепата на правителствата на Бойко Борисов в Пловдив бе извършена мащабна инфраструктурна модернизация. Ремонтите влязоха в кварталите и по малките улички и тротоари. Неслучайно през 2017 г. премиерът Борисов избра да бъде водач на пловдивската листа на ГЕРБ. И понеже този текст не е ода за ГЕРБ или за управлението на партията в Пловдив, трябва да спомена поне част от неуредиците в града. Те са свързани със забавения ремонт на централния площад, с лошата комуникация на общината с пловдивчани, с недостатъчното ангажиране на местния човешки ресурс в реализацията на европейската година на културата и още много други проблеми, създадени или нерешени от досегашния кмет на града.

Заради тях и заради лошото отношение на общината и на градоначалника към обществеността пловдивчани искат промяна на начина, по който се управлява градът.

С други думи - в Пловдив съществува противоречие. Пловдивчани харесват ГЕРБ, имат доверие в Бойко Борисов и оценяват направеното за града им. 60% от тях имат “положителна” и “по-скоро положителна” оценка за развитието на града. В същото време 60% от анкетираните в изследване на “Алфа Рисърч” казват, че искат “политическо обновление и ускорено благоустройство”. От една страна, е очевидно, че държавата и общината са свършили добра работа. От друга страна, заради несъстоятелна комуникация, надменност и конкретни проблеми в стила на работа и управление на досегашния кмет социолозите регистрират желание за промяна в местното управление.


ГЕРБ разбра проблема и очаквано номинира нов кандидат за кмет - Здравко Димитров. Така преди две десетилетия, през 1999 г., направи и СДС, когато издигна д-р Иван Чомаков за кмет на мястото на Спас Гърневски. Д-р Чомаков бе успешен кмет. Сега вероятността Здравко Димитров да бъде такъв е сериозна, ако, разбира се, бъде избран. Това не е лесна задача, защото срещу него излизат кандидати, които не трябва да бъдат подценявани.

Основното предимство на Здравко Димитров е, че е антипод на настоящия кмет на Пловдив. Последният е затворен към обществото, взима решения в тесен кръг хора. През изминалите 8 години често е демонстрирал пренебрежение към собствените си избиратели. Известен е в Пловдив с това, че в изборната нощ се появи с анцуг пред камерите на националните телевизии. Анцугът, както знаем, е емблематично облекло, което описва много неща без думи.

За разлика от предшественика си сегашният кандидат на ГЕРБ Здравко Димитров е представителен, спонтанен и отворен за комуникация. Кариерата му на популярен, успешен баскетболист му осигурява подкрепа в спортните среди на Пловдив. Прякорът му е Зико. Пловдивчани обичат да кръщават с прякори и да дават названия на съгражданите си.

Като личност Здравко Димитров изглежда склонен да се влияе от общественото мнение и е твърде вероятно, ако стане кмет на Пловдив, важните решения да се взимат трудно с дебати в Общинския съвет. При досегашния пловдивски градоначалник беше обратно - решенията се взимаха в тесен кръг, дори еднолично, а Общинският съвет обикновено ги регистрираше на сесиите си.

Ако Димитров стане кмет, пловдивчани със сигурност ще могат да влияят на решенията на общината - къде с лични срещи, някъде с дискусии, а ако има нужда - дори с протести. Като се има предвид, че пловдивчани заявяват в социологическите изследвания, че искат промяна на стила на управление на Пловдив, в лицето на Зико имат шанс да я получат. Спирачка по пътя на тази промяна може да се окаже фигурата на досегашния кмет на Пловдив, който засега остава градски лидер на ГЕРБ. Той не застава формално срещу очаквания си приемник, формално не пречи, но, разбира се, като всеки, който иска да запази статуквото, се опитва на всяка цена да запази кадровото си влияние в общинската листа на ГЕРБ и в максимална степен властовите си позиции в града. Така, макар и формално, “ГЕРБ да не застава срещу ГЕРБ”, както навремето “СДС заставаше срещу СДС”, всъщност основната пречка по пътя на промяната в Пловдив е настоящият кмет.

Ако Здравко Димитров не успее да спечели изборите, при цялата подкрепа на правителството за Пловдив и при одобрението на пловдивчани за партията на Бойко Борисов, то досегашният кмет ще да е бил доста тежка котва на врата.

Славчо Атанасов и Дани Каназирева - в битката за Пловдив


Срещу Здравко Димитров в лявоцентристкото политическо пространство застава познато и популярно лице - Славчо Атанасов. Той бе първо във ВМРО, после се премести в нова партия с името ВМРО-НИЕ, а след това в НФСБ. Независимо от политическите си завои Атанасов продължава да бъде силно разпознаван и да има подкрепа в Пловдив. Наричат го на малко име - Славчо. Беше номиниран за кмет на Пловдив от ВМРО през 2007 г. ГЕРБ, тогава в най-високата си точка на доверие, го подкрепи и му осигури победа на първия тур с 53%. Дали заради замайването от победата с чужда политическа подкрепа, или заради икономически интереси, в края на първата година от мандата си Атанасов развали коалицията с ГЕРБ и създаде мнозинство с подкрепата на БСП. Този политически ход е най-сериозният му грях към избирателите, а за дясноцентристките избиратели - непростим грях.


След 4 години на спорно управление, което симпатизантите на Атанасов хвалят, а останалите определят като застой, през 2011 г. той загуби от ГЕРБ. През 2015 г. Славчо Атанасов се кандидатира отново за кмет и отново загуби. Обективността изисква да не пропускаме, че и двете му загуби срещу ГЕРБ са с фотофиниш. Това казва ясно, че не може да бъде подценяван като кандидат за кмет. Важно предимство на Атанасов е, че изглежда приемлив за левите избиратели. Поради това и поради отказа му през 2008 г. от коалицията с ГЕРБ и с дясноцентристките формации мнозинството от избирателите на БСП го разпознават като втори избор.


Трети по рейтинг и подкрепа в Пловдив е Дани Каназирева, която оглавява местната партия “Съюз за Пловдив”. Мненията за нея са поляризирани като за всеки политик. Плюсовете <210> са, че е утвърден местен политически играч, който системно развива подкрепата си. Стои добре сред избирателите без ясни идеологически и ценностни нагласи. Направи неуспешен опит да се позиционира в националната политика с неуспешната коалиция “Нова република”, инициирана от Радан Кънев.


Каназирева бе част от ГЕРБ, но бе изключена от партията през 2010 г., като за това има две интерпретации - нейната - положителна, и на ГЕРБ - отрицателна. От 2011 г. насам, когато се яви за пръв път като кандидат за кмет, тя неизбежно е част от управляващото мнозинство в Пловдив, има позиции в общинската власт и подкрепя настоящия кмет на града. Каназирева е очевидно амбициозна и едно от важните предимства е, че е работоспособна. Има обаче проблеми с автентичността си. Заявява се като “морална алтернатива” в политиката на Пловдив, трудно обяснима заявка, на фона на участието в управляващото мнозинство и в политическото статукво.

В политическата биография, публикувана на собствения уеб сайт, не се споменава нищо за участието в ГЕРБ. Представянето в желана, а не в истинска светлина обаче е болест на всички политици. В този смисъл г-жа Каназирева е просто една от многото. Каквито и да са нейните недостатъци обаче, тя е официално една от основните политически фигури в политиката на Пловдив.

Със съкращения от clubz.bg