Подай сигнал

Пловдив стана град на палмите с дар от СССР

Най-старите екзотични дървета били засадени случайно в двора на тогавашния музей на революционното движение

Пловдив през годините

от Росен Саръмов 2263 прегледа 0


Едно от големите пловдивски чудеса на живата природа се намира в двора на бившия музей на революционното движение и сегашен Център за съвременна история. Там растат вече 45 години най-старите аклиматизирани палми в България. Те са от вида “Трахикарпус” и според различни източници са докарани от бившия Съветски съюз, по-точно от курорта Сочи. Изкарали са рекордно студени зими без никаква защита. Такава е тази през 1985-1986 година, когато са измерени температури до минус 20 градуса. Пловдивските палми са абсолютни рекордьори по оцеляване. На 6 януари 1993 година тези екзотични дървета преживяват минус 27,5 градуса.



В двора на старата сграда, която в края на 19. век е приютила първия офицерски клуб в Пловдив, растат най-старите палми под тепетата. Съдбата на имота е изключително интересна. Сменя често собствениците си, като в красивата къща е живяла известната фамилия Дренски, а после и соцвеличието Васил Коларов. Та там, в двора, растат три мъжки и една женска палма. На метри от тях е и може би единственото маслиново дърво в града, което вече втора година дава и реколта. От него работниците в музейния център събират по няколко буркана с пловдивски маслини.

“Първо палмите са били в саксии и са държани вътре в сградата на музея. През 1973 година стават прекалено големи и затова колегите са се принудили да ги изкарат в двора. Там ги заравят в градината”, разказва историкът Видин Сукарев. Палмите били засадени колкото да не пречат вътре в сградата и без никой да очаква, започнали да растат, въпреки суровите пловдивски зими.

За най-старите засадени и все още растящи палми в България се е грижил пенсионираният вече историк Христо Иванов. Сега той живее в Северна България. Веднъж годишно идва в Пловдив, за да се види със старите колеги и да се порадва на невероятните трахикарпуси в двора на музея.

Според Видин Сукарев мястото в двора е уникално. Г-образната сграда пази палмите и маслината от студените зимни ветрове, а те са обърнати към слънцето през по-голямата част от деня. “Много хора са идвали и са взимали семена от женската палма. Рядко обаче успяват да хванат стабилни растения. Иначе край тях и сега растат млади издънки. Виждали сме архивни снимки на този двор и от тях става ясно, че отдолу е гранитна скала. Почвата под палмите е съвсем малко”, обяснява Сукарев.

През годините в двора на пловдивския музей са идвали много биолози, изненадани от силата на пловдивските палми да оцеляват и в най-свирепия студ. Учен от БАН дори писал дисертация за тях. Установено е по безспорен начин, че тези пловдивски дървета са най-старият аклиматизиран вид палми у нас. Според Кирил Донов, съсобственик на разсадника до КЦМ, рекордьорите на Сахат тепе са отделен палмов вид, който той нарича “Трахикарпус Пловдив”.

“Много са устойчиви на студ. Може да изкарат и най-лютата зима и нищо им няма. През 2012 година, когато беше сериозният студ, те изкараха без проблем. Миналата година също имаше студена зима. Едната палма е женска и ражда семена, а другите са мъжки. Миналата година женската не роди семена. Следя я дали ще има семена тази година. Те са малки като касис”, обяснява историкът Сукарев. Директорът на Историческия музей Стафан Шивачев има захванати от тези палми в Белащица, които вече са на 30 години.

Растенията дошли у нас от Съветския съюз - вероятно от Грузия или Сочи. В Гърция и Турция трахикарпусите са доста по-различни и не са така устойчиви на студ. Най-старите пловдивски палми продължават да растат. Всяка година им подрязват старите листа. Всеки следващ ред листа е по-високо от предишния. Много интересна е и тази косместа маса, с която са покрити.

Под палмите е гранитна скала. През 50-те години на миналия век, когато е правен музеят, върху каменните късове е насипана пръст. Все по-трудно изрязват изсъхналите листа, защото палмите се огъват, когато на тях се опре стълба.

Другото чудо в музейния център - маслината, стояла като обикновена декорация. “От 2 години съвсем неочаквано започна да дава плод! Всеки от работещите си събира по два буркана маслини от нея. Интересното е, че плодовете растат само в едната част на дървото - тази, която гледа на юг”, разказа Видин Сукарев.

В двора има и кактуси, които също се развиват чудесно. Растат бавно и вероятно са от 30-те години от времето на залесителните акции на кмета Божидар Здравков. Тези кактуси също са изцяло аклиматизирани. Зимно време изглеждат като изсъхнали, но през пролетта се събуждат отново за живот. В двора има и уникална фауна. По палмите може да се видят как се катерят скакалци с големината на врабчета.



Сградата помни и Коларов и Дренски

Сградата на ул. “Ангел Букорещлиев” сега е Музеен център за съвременна история. Старите пловдивчани я помнят като музей на революционното движение. Няма следи кой е строил красивата къща. В края на 19. век била дом на първия военен клуб под тепетата. След това е принадлежала на прочутата фамилия Дренски. През 1904 година е придобита от Васил Коларов и е използвана за профсъюзна и партийна дейност. По тази причина целият район през соца е наричан “Васил Коларов”. По време на терора след Септемврийското въстание почти всички пловдивски комунистически дейци са избити, сградата е конфискувана и е превърната в склад.



Пловдивските палми са уникални

Кирил Донов е съсобственик на разсадника за палми до КЦМ. Той смята, че четирите палми в двора на Музейния център за съвременна история са уникални.

“На външен вид тези палми не приличат много на растенията, внасяни днес от Италия, Гърция или Турция. Тези палми имат много дебели стъбла, независимо че са засенчени в значителна степен.

От 1973 г., когато четирите палми са засадени директно в земята, в Пловдив неведнъж е имало температури под -20°С. Тези растения са оцелели без защита и през рекордно студената зима на 1985-86 г. На 6 януари 1993 година е измерена рекордно ниска температура от минус 27,5 градуса. След 2000 г. имаше още няколко зими с минимални температури под -20°С. При условията на Пловдив такива ниски температури обикновено са свързани с инверсионна обстановка. При температурна инверсия небето е ясно, в равнината има мъгли с поледица, а на по-високите места грее слънце. В такава ситуация в Тракийската низина се отбелязват най-ниските температури. Характерно за такъв тип застудяване е, че замръзването може да продължи седмици наред и температурите остават под нулата през цялото време. Така пловдивските палми са абсолютни рекордьори по оцеляване в екстремна обстановка”, казва г-н Донов.

Коментари