Пловдив е локомотивът на туризма през 2019 г.

До 6-7 години средната заплата в бранша трябва да е 1400 евро, смята доц. Румен Драганов

Доц. д-р инж. Румен Драганов е член на контролния съвет на Националния борд по туризъм. В сферата на туризма работи повече от 30 години. Във времето назад е бил председател на Комисията по туризъм към Министерски съвет и заместник-министър в Министерството на търговията и туризма през 1997 г. Той беше един от основателите на Българската асоциация на туристическите агенции, член бе на Българската асоциация за алтернативен туризъм, председател на Съвета по туризъм в София. Преподавател в няколко висши училища.

Важен етап от трудовата му биография е оглавяването на Института за анализи и оценки в туризма.

-Доц. Драганов, на какъв икономически ефект от домакинството на Пловдив като европейска столица на културата да се надяваме? 

- Смисълът на Пловдив Европейска столица на културата е да се популяризира дестинацията в България, Европа и света и това да генерира повече туристи, инвестиции и интерес към района. Пловдив е локомотив за туризма през 2019 г. за цяла България. Ние, като българи, сме убедени в качествата, които градът притежава като културна дестинация.

Какво още можем да направим в маркетинга и рекламата на събитията?

- Винаги има какво още да се направи. Но това не трябва да ни отклонява от пътя, който сме избрали да извървим. Аз затова и не се включих в коментарите за и против откриването на въпросната Вавилонска кула. Единственото, което направих, е да поздравя Пловдив и да пожелая успех.

Понякога изглежда, че каквото и действие да направим в областта на културата, то е спорно. Ако съберете десет души, ще чуете десет различни мнения. И това е богатството на разнообразието. Не е въпросът кое мнение ще изберем, а да придобием опит и знание, за да може Пловдив да излезе по-силен в края на годината. И аз съм убеден, че това ще се случи. Тъй като дори споровете, които се водят между културните среди, са насочени към намирането на различни пътища. Сигурен съм, че в този процес творците на Пловдив също ще коригират някои свои виждания. Аз вярвам, че критиките са градивни и оставят някаква диря. Зная, че първата реакция на този, който е критикуван, е да отхвърля и да отрича, но когато вечер си легне и премисли, нещата изглеждат по друг начин. 

-Какво трябва да се случи, за да спрат българите да ходят на море в Гърция и да си оставят парите по родното Черноморие?

- Няма как да ги спрем. Било е възможно в други времена, ако си спомняте, но сега - не. Нека да приемем, че Гърция е част от Европейския съюз и ние като европейци припознаваме тази дестинация като наша. Нямам предвид, че тази или онази част е българска, защото това води до национализъм и обратен ефект. Но забележете, като отидем в Гърция и влезем в ресторант, нас ни обслужват български сервитьори и на много места част от инвестициите са български. В същото време трябва да си дадем сметка, че в Гърция с цел туризъм годишно отиват 650 000 българи, а отделно от тях имаме още 400 000 души, които заминават, за да работят там. Другата цифра е много показателна - над 5 милиона българи почиват на българското Черноморие - десет пъти повече от нашите по Бяло море.

Статистиката сочи, че всеки, който отива лятото на море в Гърция, през годината почива поне два пъти в България. Движението на българите стана много динамично и виждаме, че за миналата година всеки от тези активни българи е пътувал средно около 5,4 пъти. А активно пътуващите наброяват 3.7 милиона, обикновено това е работещото население и техните семейства. Това се вижда всеки уикенд, когато средната натовареност на магистралите е 150 000 пътувания. А когато става въпрос за големи празници, имаме пътувания, които надхвърлят 280 000. Това се отразява на цялата картина. Миналата година сме имали над 18.5 милиона пътувания на българи в България. И накрая, съгласете се, че пътуванията зад граница влияят и на нашата икономика, защото туристите наливат по пътя бензин, хранят се по ресторантите, пазаруват в магазините и т.н.  

-Как ще се реши проблемът с липсата на кадри в туризма? Вариант ли е да внасяме работна ръка отвън?

Вносът на работна ръка не е решение на проблема.

Сами си направете сметка - 6350 са работниците от чужбина, а 326 000 са нашите, заети в туризма. На последната голяма среща на Националния борд по туризъм обсъждахме точно връзката между образованието и туризма. Трябва да се създадат нови правила по отношение на ученическите и студентските стажове и практики в туристическата индустрия. Браншът пък трябва да е подготвен с наставници, с ментори, които да поемат младите хора и да ги ориентират и напътстват с конкретни изисквания за конкретното място. 

- Това обаче ще се случи масово най-рано след 4 години, когато завърши първият випуск по тази специална образователна система.

- Не бих казал, че сега имаме толкова голям проблем с кадрите, какъвто бихме имали, ако не вземем мерки. Разбира се, има го и другото - туризмът се развива с бурни темпове, навлизат роботи, които могат да превеждат и от китайски, ако се наложи, които могат да сервират. Умни машини могат да сменят хотелските чаршафи посредством технология, която се основава на обикновена макара. Виждате колко много автомати и за напитки, и за хранителни продукти има, кухните и пералните стопанства вече са оборудвани свръх технологично и са напълно автоматизирани. Имаме хотели-комбайни, в които самообслужването е на много високо ниво. И в България започват да навлизат т. нар. "умни хотели", в които сами си резервирате място за нощувка, сами се чекирате с кредитната си карта. Но въпреки модернизирането на бранша туризмът си остава един от секторите, в които живият човек играе голяма роля.

Другата крачка, която трябва да извърви браншът, е увеличение на заплатите. Ако не постигнем средна заплата от 1400 евро с хоризонт 2026-2028 година, ще изостанем страшно много. Защото нашите кадри ще продължат да бъдат пазарувани от Гърция, Кипър, Германия, Англия, северните страни. Това е пътят, по който трябва да вървим - не да се плаща "под масата", да се спестява от първа заплата, защото работникът можел нещо да счупи, не да се спестява от последна заплата, защото, видиш ли, шефът не бил доволен от персонала си. Всичко това уронва доброто име на българския бизнес и трябва да се спре.

Разкажете повече за "умните" хотели.

- Това са тези обекти, които въвеждат дигиталните технологии, блокчейна. Представете си вие с мобилното устройство, което ви е в джоба, отивате в хотела и се чекирате. Получавате криптиран код, който доказва вашата резервация и извършеното плащане. В хотел в курорта "Свети Константин и Елена" например работят по този начин - получавате една гривна, която отразява сметката при преминаването в различни зони на хотела. Можете да консумирате храна и услуги на всички места в комплекса и когато си тръгвате, дължимата сума вече е дебитирана. Картата автоматично ви отваря вратата, а когато се отвори вратата на съблекалнята например, автоматично се отваря и вратата на вашето шкафче. По всичко личи, че хотелите от спа и медикъл сектора първи ще въведат у нас тази система от блокчейни, която е водеща в света. Нещо повече, идеята е с т.нар. "частно разплащателно средство", със същия код, излизайки от хотела, да можете да платите таксито, сметката в магазина или ресторанта на територията на комплекса. Всичко това ще даде възможност на този, който ви е довел - туроператор или хотелиер, да получи своя процент за усилията си.

Помните ли талоните на Балкантурист през 1969 година? Тяхната цел беше да намалят недоволните туристи, които идваха на пълен пансион /на което сега му казваме олинклузив/. Тогава всеки гледаше в чинията на другия и непрекъснато се коментираше: "В нашия хотел яденето е превъзходно", "А в нашия пък за нищо не става". А ние тогава навсякъде сервирахме едно и също - шницел "Балкантурист" примерно. И когато бяха въведени тези талони, напрежението веднага спадна, защото всеки можеше да влезе в който ресторант иска и да установи, че шницелът е един и същ. Започва да се пържи в 2 часа следобед и ако трябва да е по милански, му се слагат макарони, а ако трябва да е "Балкантурист", му се прибавят грах и ориз.

Искаме или не искаме, тази система ще навлезе в сектора.  

- Това безспорно е голяма реформа, но кога би могла да се случи? 

-Туризмът наистина се нуждае от тази реформа. И смятам, че много скоро ще се случи. До 2022 година вие ще плащате всичко с телефона си. Не е толкова фантастично. Сега като тръгнете за Германия и се качите на самолета, какво правите - изваждате си телефона и показвате кода. Същото ще се случва в таксито, в магазина.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?