Подай сигнал

Пладнешкият обир с "Каменица": Наши и ваши в реституцията

Наследниците на създателя Рудолф Фрик останаха на сухо, докато фабриката минаваше от една ръка в друга, а теренът се оказа собственост на кметския брат Георги Тотев и компания

Пловдив

от Росен Саръмов 7969 прегледа 0

Ние нямаме претенции към сегашните собственици, а към държавата, казват от семейство Пютер

Продажбата на пивоварната „Каменица“ е една от най-големите измами по време на реституцията и приватизацията у нас, осъществена със съдействието на държавата. 27 години след началото на раздържавяването на фабриката наследниците на един от създателите й Рудолф Фрик са на сухо. В същото време от поредицата сделки с акциите и имуществото се облагодетелстваха няколко бизнес групи. В крайна сметка марката „Каменица“ се държи от Molson Coors Brewing Company, заводът в Пловдив не съществува, бирата се произвежда в Хасково, а теренът има нови собственици. Кметският брат Георги Борисов Тотев и „Сиенит“ броиха през 2017 година 13,2 млн. лева за 30,5 дка на бул. „Източен“, където в момента се издига нов квартал от жилищни и офис сгради.

Наследниците на Рудолф Фрик обаче нямат нищо. След поредица от дела те разбират, че могат да получат едва 0,65% от акциите и нищо от недвижимостта.

Законни наследници

„Каменица“ е най-старата българска пивоварна. Създадена е официално през 1881 година, макар швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер да правят бира в Пловдив още от 1876-а. Разширяват проекта си с помощта на друг швейцарец - Адолф Бомонти, който вече бил виден индустриалец и собственик на първите две фабрики в Пловдив - спиртната и оризарната.

Фрик и Сулцер строят фабриката си на „осмото тепе” - Каменица /Алтъ тепе/, което по това време вече е изчезнало и на негово място има тревисто мочурище. Производството потръгва и между двете световни войни „Каменица“ вече има 30% пазарен дял у нас. През 1947-а пивоварната произвежда 50 000 хектолитра годишно. И тогава идва национализацията. След мъртвото време за частната инициатива у нас в началото на 90-те започват процесите на реституция и приватизация. Наследници на Фридрих Сулцер не се появяват. Рудолф Фрик пък е бездетен. Заедно със съпругата си обаче осиновили Ида Пютер през 1915 година. Нейните внуци предявяват претенции към пивоварната през 1992 година и правата им уж са признати от държавата. Съгласно закона „Лучников” Виктор Пютер, Йоханес Пютер, Матилда Паул Ганчева, Димитрия Пютер и Карл Пютер са признати за съсобственици на фабрика „Каменица”. Те са наследниците на братята Александър и Паул - синове на Ида Пютер.

Ходене по мъките

Оказва се, че за фамилията то тепърва започва.


До момента Пютер не са водили битка с "Каменица", а с държавата, от която искат да получат достойно обезщетение за отнетото през 1947 г. В новото дело, което се канят да заведат обаче, в ответник най-вероятно ще се превърне и акционерното дружество. Това става по настояване на министерството на икономиката, откъдето искат като трета страна в спора да се включи „Каменица” АД. Най-вероятно Пютер ще предявят към собствениците реституционни претенции. Досега спорът два пъти е минавал през Окръжния съд, стигал е до Върховния, а после е започвал отначало. Прегледан е от Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Оттам застават на страната на ощетените наследници.

"Явно в България и в реституцията има „наши” и „ваши”, казва с огорчение Матилда Паул Ганчева. Животът й минава от едно съдебно решение към друго. Тя е пряк наследник на Ида Пютер, която е осиновена от бездетната г-жа Фрик през 1915 година.

Пладнешки грабеж

Ужилването започва през 1997 година, когато Пютер разбират, че държавата им признава 0,65% от активите на пивоварната. Към онзи момент това прави 998 акции с номинал 1 лев, приравнен към германската марка. Държавата дава няма и хиляда нови лева за онова, което е отнела през 1947-а - масивна къща на 3 етажа, производствен корпус на 4 етажа с площ 1497 кв. м, 8 сгради и терен от 20 539 кв. м с пазарна оценка от десетки милиони. Към момента на национализацията Пютер са законни собственици на една четвърт от всичко това - Ида Пютер притежава 15% от акциите на дружеството, а синовете й - близнаците Паул и Александър - по 5%.

Наследниците водят дела, но това не пречи на правителството на Жан Виденов да подпише договор с белгийската „Интербю” за приватизацията на пивоварната през 1995 година.

Съдебната сага​

Междувременно битката на Пютер с държавата продължава. Наследниците жалят в съда оценката на активите си, направена от фирма Импакт ЕООД. Споровете са за методиката, по която трябва да се оцени дялът на фамилията. Комисия, назначена от министъра на промишлеността през 1997 година, установява, че „процентът собственост на жалбоподателите е определен на база „приватизационна оценка”. След 4 години ходене по мъките на 2 май 2001 обезщетението на семейство Пютер вече не е на този принцип, а по метода „чиста стойност на активите”, което увеличава значително това, което се полага на реститутите. Министерството отново оспорва, а освен това няма меродавна оценка на активите на "Каменица" АД, на чиято база да се изчисли какво точно трябва да получат Пютер. Делата се влачат до 2014 г., когато Пети състав на Пловдивския окръжен съд се произнася в полза на наследниците. Магистратите се позовават на оценка, направена от четирима независими експерти, според които балансовата стойност на активите на „Каменица” към 31 декември 2013 е 6,972 млн. лева лева. Те са разпределени в 6 972 000 акции. Фамилия Пютер получава 7,72%, или 538 238 акции.

Сагата обаче не свършва дотук, защото решение на съда има, но изпълнение - не.

Еквилибристика за милиони

Принципалът Министерството на икономиката мълчи. На 28 ноември 2017 г, когато пивоварната вече е съборена, а теренът продаден на Георги Тотев и "Сиенит", министър Емил Караниколов излиза с ново решение. По метода „чиста стойност на активите” 20-те декара от терена на „Каменица” са оценени по 602 лева на квадратен метър, което прави над 12 млн. лева само за терена. Съборената триетажна сграда и земята под нея са оценени на 1,5 млн. лв. На наследниците Пютер се падат 9,375% от тези активи, което прави близо 12 млн. лева. Изненадващо обаче експертите на Министерството на икономиката правят нов завой и преизчисляват активите на пивоварната, като взимат предвид тези, които са придобити след 1995 година. Така на наследниците се предлагат 5116 акции - или 100 пъти по-малко от решението на Окръжен съд от 2014 година.

Сега делото отново е във Върховния административен съд, където магистратите са поискали девета поредна експертиза и настоява този път като страна да бъде привлечена и фирма „Каменица” АД.

Реститутите: Не искаме акции, а справедливост

„Ние нямаме претенции към сегашните собственици, а към държавата, която не си свърши работата да защити интересите ни според българското законодателство. При първата сделка с „Интербю” са продадени 70% от завода. Другите 30% бяха държавни и още тогава можеше да се реши нашият въпрос. Само че през 2009-а са продадени и останалите 30%, без изобщо да се замислят за нас. Имаме решение на съда от 2014 г., което ни устройва напълно. Министерството на икономиката обаче отказва да го изпълни досега и вади своя оценка, която ни дава 100 пъти по-малко акции! Ние не искаме да сме акционери в "Каменица". Просто искаме справедливо обезщетение за отнетото от дедите ни”, казват от семейство Пютер.

Пивоварницата в началото е доста семпла
Пивоварницата в началото е доста семпла