Подай сигнал

Писателка откри Децата на изгрева СНИМКИ

Ученици от СУ "Найден Геров" видяха себе си в книга на Диана Петрова

Образование

от Елица Кандева 170 прегледа 0

„Един ден, когато слънцето се пробуждало и се протягало, първите лъчи от изгрева му достигнали до прозорците на ромско училище. Слънцето мислело, че изгревът му ще озари стаята, но се учудило. Стаята вече светела”. Оказва се - защото там е влязла писателка.

Така започва приказката за Децата на изгрева, а те самите вчера откриха имената си в нея. Ето ме, възкликна седмокласникът Гюндуван от „Столипиново”, разлиствайки страниците на книгата „Приказки от Изгрева”. Детската писателка Диана Петрова събра в нея 8 истории, които написа, след като в продължение на месеци се среща с деца от СУ „Найден Геров”, а те <210> разказваха за живота и мечтите си. Премиерата на томчето, което се роди по проект „Приказна работилница” на издателство „Летера” в рамките на Пловдив 2019, вчера събра учениците в Образователния център в махалата.

Гюндуван е турското име на момчето, което в списъка на 7. А клас фигурира като Ангел Антонов. Беше ни много интересно да се мъчим да съставяме разкази, споделиха той и приятелят му Емил Михайлов. Диана Петрова ги посветила в творческото писане - че за да стане история, трябва да се измислят герои, пред тях да има някаква забрана, която да нарушат, а накрая да се съчини хепиенд. Така, следвайки стъпките, Гюндуван и Емил съставили своя история в приказната работилница. В нея има едно момиче, което е невъзпитано в училище, пипа всичко и не слуша госпожите. Един ден тайно от родителите си то не отива на занятия, а се скрива у дома да играе Сounter strike. Изведнъж обаче от компютъра изскача зомби и здравата го стряска. Щастливият край идва, когато баща му чува от другата стая, скача и дръпва от контакта кабела на компютъра. А момичето се вразумява и става редовно в клас.

Децата от СУ „Найден Геров” даже са нарисували зомбито. Научихме се не само как става една приказка, а и как да се сработваме помежду си, доволни са Емил и Ангел. Проектът вече е приключил, но сега, както си говорят, изведнъж двамата се усещат, че фантазират и пак създават нови сюжети.

На премиерата двете момчета изсвириха на синтезатор парче от филма „Флашданс”. Както „Марица” разказа, учителката им по музика откри техния талант и го „отглежда”, като им даде дори синтезатор, който си сменят, за да репетират у дома. След като на празника на училището свириха хит на Франк Синатра и класика на Бетовен, сега двамата са на кръстопът - дали пък да не изберат писането вместо пианото.

В книгата включих разказите на децата за Гергьовден, за сватбите, за мечтите и фантазиите им, сподели Диана Петрова. В последната - „Децата на Изгрева”, е споменала по име всички хлапета от срещите си през последните месеци. Така децата от „Столипиново” стават герои в приказките й. Една от тях е за бъдещето, приятелството и братството. „Хюсеин и ромската азбука” разказва за изгубените букви на етноса. Другаде е включен елементът със заминаването на семейства за чужбина. През приказката авторката разказва как жителите на махалата живеят в Германия отново на махали и на практика пренасят там държавата си.

Засега томчето, в което са още приказките „Каквато реката, такива и хората”, „Бялата рокля на Гюлчин”, „Песента на пръстените”, Лунния заек и момичето, което спря да расте”, „Моята трапеза е и твоя”, „Химическата стая", излиза в тираж 300 бройки в рамките на проекта. Предстои след това да я преиздадем, обеща на децата от кв. "Изгрев" Надя Фурнаджиева от издателство „Летера”.


Всички сме равни

Докато работила над приказките, Диана Петрова видяла как се смесват културите с елементи от турските, ромските и българските обичаи. В махалата и от разказите на своите съавтори открила колко в тяхната общност се държи на семейната традиция -ако приятел е в беда, цялата махала се вдига да му помогне. Изненадал я обичаят след 12 г. момичето да се предлага за годеж - нишан. И че някои деца отсъстват от училище, за да помагат у дома.

„Много от децата имаха затруднение с българския език, но когато искаха да кажат нещо, идваха да ме прегърнат. Или пееха”, разказва Диана Петрова. Тя на свой ред им казала, че приказки могат да се разказват не само с думи, а с музика и дела.

„Урокът, който те ми дадоха, е как християни и мюсюлмани живеят заедно. В българските училища децата от малцинствата остават изолирани. Но тук те са равни -споделя Диана Петрова. Имаше българчета, които помагаха и превеждаха на връстниците си, когато се затруднят с езика. Дадоха урок на цялата ни общност по интегриране. Ние си мислим, че това е нещо, което трябва да наложим отвън. А те го постигат съвсем естествено вътре в махалата помежду си”.


За писателката е изненада и колко са скромни децата от „Столипиново” в мечтите си. Не е чула българче да каже, че иска да е фризьор. Тук, когато тези деца говорят как ще са пожарникари и войници, очите им светват. Колко обикновени са стремежите им на фона на нашите мечти, а колко емоция влагат в тях!”, казва авторката.

Снимки Атанас Кънев

Коментари