Подай сигнал

Петър Влайков за "Честита съпруга": Написах цялата пиеса на ръка в тефтера си

Представлението гледаме в "Сцена на кръстопът" тази вечер

Интервю

от Екип Марица 478 прегледа 0

Петър Влайков е роден през 1983 г. в Пловдив. Завършва актьорско майсторство в в ПУ "Паисий Хилендарски". От 2010 до днес играе в ДКТ "Иван Димов" Хасково. От 2011-та преподава актьорско майсторство в пловдивския универсиет като асистент в класовете на Леонард Капон. Първият му самостоятелен драматургичен опит е пиесата „Да се преструваш е прекрасно”, с която печели Пегас за драматургия и става лауреат на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” 2018. В последствие пиесата е преименувана на "Честита съпруга". Премиерата за Пловдив е тази вечер от 19:30 часа на камерната сцена на Драматичния театър като част от фестивала "Сцена на кръстопът".

-За какво се разказва в „Честита съпруга”?
-Пиесата е коментар на преструвката в живота ни. Ние ежеминутно сменяме маските, които носим по необходимост. Лъжата има много форми и не трябва задължително да се възприема в отрицателен смисъл. Ето - съществува плацебо – ефектът, който в същината си е просто една „благородна” лъжа. В този смисъл, понеже най-много от всичко обичаме да лъжем себе си, пиесата разказва именно за тази самоспасителна авто-сугестия. Колкото до конкретния сюжет, няма да го издавам, тъй като има неочаквани обрати и ми се иска да оставим изненада за публиката.

-Ирония ли е честитката?
-Той целият живот е ирония...

-Как избра актьорите?
-Заедно с режисьора – Елин Рахнев. Почти нямаше дискусия, тъй като и Николета Малчева, и Стефан Денолюбов са едновременно страшно фини и много категорични актьори. Безкомпромисни на сцената.

-Работното заглавие беше „Да се преструваш е прекрасно”, защо го смени?
-Стори ми се бъбриво. Новото заглавие дойде от актьорите или от Елин, не съм сигурен. Имахме период, в който мислехме за заглавие и отхвърлихме не един вариант. На „Честита съпруга” всички стиснахме ръцете. Освен това по време на процеса, както и би трябвало да е, пиесата от моя стана наша. Казвам го в най-добрия смисъл, защото аз нямаше как да се отдръпна и да погледна безпристрастно и от разстояние и благодарение на Елин и актьорите коригирахме доста недостатъци и грешки. Редно беше и заглавието да решим заедно.

- За колко време написа текста?
-Започнах я в средата на миналото лято. Мисля, че около края на октомври я завърших. Общо взето ми отне около три месеца писане в тефтера. Пътувах тогава и нямах компютър.

- Какво коментира Елин Рахнев преди да се заеме с пиесата?
-Помолих го да я прочете, за да ми каже дали изобщо става за нещо. Той ми звънна и каза: „Абе, Пеца, диалогът ти е хубав. Добре, добре. Аз искам да я направя тази пиеса.” Коментарът му беше, че това е един от най-чистите образци на абсурда в съвременната българска драматургия. Аз не можах да повярвам, защото никога не съм си представял, че ще познавам Елин, още повече, че той ще иска да постави мой текст. Рядко се ражда такъв човек и който е вдишал поезията му, ще ме разбере. Директорът на театъра Стелиян Николов също я хареса и изпрати пиесата на актьорите без името на автора. И двамата я харесаха и поискаха да играят, едва тогава им казахме, че аз съм я писал.

-Представлението предизвиква сълзи от смях и тъга. Ти самият колко пъти плака?
-Сълзите аз си ги пазя за други неща. Сълзите отмиват, изчистват. Някои неща искам да си ги изживея докрай такива, каквито са. Неразредени.

- Какво мислиш за останалите заглавия от „Сцена на кръстопът”?
-Кой съм аз да говоря за програмата на такъв фестивал? Той се е доказал вече за двайсет и две години, като един от най-значимите театрални форуми в България. Участвал съм няколко пъти като актьор – ето, сега ми се случи и като автор. Хубаво е, че има много млади имена в афиша – видях, че студенти от НАТФИЗ играят в сряда и то – Шекспир. Това е важно – да се дава сцена на млади артисти. Също ми хареса откриването с „Ромео и Жулиета” на балет „Арабеск” – нека има еклектика, театърът е букет от изкуства. Има страшно много наградени имена и заглавия... Какво да кажа?

-Върху какво работиш в момента?
-Няма да разказвам в подробности, но имам почти готова пиеса – в последен етап на редакция е. Абсурдна комедия за четири жени. Иначе идеи много. Дай Боже да видят бял свят.


„Честита съпруга”

В ролите: Николета Малчева, Стефан Денолюбов
Режисьор: Елин Рахнев
Сценография: Гергана Лазарова - Рънкъл
Музика: Георги Георгиев – „Остава”

Коментари