Подай сигнал

Перуанка се засели в "Капана"

Мелиса Елвира последва любимия си Тодор, правят ресторант с вкуснотии от страната на Мачу Пикчу

Пловдив през годините

от Росен Саръмов 3742 прегледа 0

Пловдивчанинът Тодор Танчев и перуанката Мелиса Елвира Манче Куроила са жители на "Капана" от една година. Преди това двамата работят в ресторанти със звезди „Мишлен” в долината Напа в Калифорния. Там се запознават и започват да живеят заедно. Когато на Тодор му изтича работната виза в Щатите, те решават да дойдат в Европа. И избират Пловдив за мястото, където да продължат да упражняват кулинарното си изкуство.


Мелиса е с временна виза в България. Тодор и тя трябва да пътуват всеки два месеца до Гърция, за да получат оттам работна виза. Другият вариант бил да ходят чак до Бразилия, където страната ни има посолство. „В Перу България няма посолство. За да може Мелиса да пребивава законно тук, трябва да ходим за виза до Гърция”, обяснява Тодор. Тя е родом от тихоокеанския мегаполис Лима.

Мелиса Елвира произхожда от японските заселници в Перу. Страната на Мачу Пикчу дори имаше президент от японски произход - Алберто Фухимори. Той стана първият перуански президент, осъден на 6 години за незаконни арести, после получи още 25 години за убийство и отвличания, а накрая подобри рекорда с още 7,5 години за присвоявания. Миналата година президентът Кучински го помилва по здравословни причини, иначе Фухимори щеше да подобри перуанския рекорд по дълголетие в затвора.

Мелиса много обича родината си. „В рамките на два часа може да караш сноуборд, а след това сърф. Природното разнообразие е невероятно. Имаме всякакви климатични зони в Перу - от тропическа гора, до полярна област на върха на Андите. Ако това не ти стига - отиваш до океана. Там има всякакви плажове - от такива, зад които започват тропически гори, до места с пустиня зад тях, каквито са близо до Чили”, казва тя.

Преди да отиде в Щатите, е живяла в Европа. Била е една година в Барселона, а после в институт „Пол Бокюз” в Лион. Той е една от легендите на модерното ресторантьорство.

И двамата имат бакалавърски степени по кулинарно изкуство. Това е първото съвместно начинание на Тодор и Мелиса. Преди изобщо не са се захващали с нещо такова. Заведението, което искат да открият в "Капана", ще предлага фюжън кухня и сезонни храни. „Перу е една от петте гастрономични столици в света. В Пловдив ще пренеса същите техники и ястия”, казва Мелиса Елвира.

„Всичко опира до техниката”, добавя Тодор. В перуанската кухня се използват много чушки, ала не пикантни. В нея има и много картофи, защото в Перу има всякакви видове. Много се използва юка в ястията.

Съставките и подправките са голям проблем. Много от тези, които се използват в българската кухня, не стават за перуански ястия. „Някои от нещата ще си ги отглеждаме сами. Като някои видове чушки примерно. В България може да има чушки, но те не са като тези в Перу”, обяснява Тодор. Добавя, че не трябва да са пикантни и много люти. Просто да дават аромат и да са меки. „Дори мексиканските ресторанти не предлагат толкова люти ястия като в България. Тук на някои места може да ти запалят стомаха. Не може да се яде от люто”, разказва Тодор.

Мелиса не била чувала нищо за Пловдив, преди да дойде. „Много малко неща знаем за Източна Европа. Учим само за най-важните факти. Когато дойдох тук, не знаех езика. Опитвах се да го уча с телефона си”, разказва тя. Нямала представа за традициите в България. „Дори не знаеше, че тук се чукаме с яйца на Великден. Беше много интересно”, казва Тодор.

Ресторантът им ще се нарича „ТАМ,s house” - това е абревиатура на иманата им. Засега смятат да останат в Пловдив. Решението да дойдат тук взели в Калифорния. След като договорът на Тодор в Щатите изтекъл, мислили накъде да тръгнат. „Пловдив беше най-добрата опция”, казва Мелиса Елвира.

„Тук е много добре да започнеш сериозен ресторантьорски бизнес. България е достигнала една важна точка. Точно сега е започнала да развива така наречената „Индустрията на гостоприемството”. Това предлага много възможности”, подчертава пловдивчанинът. Двамата смятат, че "Капана" е място с голямо бъдеще. „Това е нашият истински живот - да си шеф и ресторантьор. Грижиш се за всичко и понякога работиш по 16 часа”, казва Тодор.

Подчертава, че и двамата са работили в ресторанти със звезди „Мишлен” и няма да правят компромиси с качествената кухня. „Концепцията е хората не просто да ядат, а да усетят различни вкусове и пред тях да има ястия като произведения на изкуството.

Мелиса иска да предлагат перуански и вина от Чили и Аржентина. Освен това ще има перуанско пизко - то се прави като българската ракия - от грозде. Откакто ресторантът им, който е в много стара къща в "Капана", се строи, Мелиса още опитва да свикне с местния манталитет. Особено този на българските строителни работници. „Тяхната житейска философия, че нещо може да се претупа и след това да се реши проблемът с думите: „Няма нищо, че е криво! Никой няма да го види”, просто ме изкарва от нерви понякога. Защо не разбират, че е по-лесно да правиш нещата както трябва”, пита Мелиса Елвира.

Черната овца в семейството

Майката и бащата на Мелиса Елвира е от японската имиграция. „Родителите ми идват от различни японски острови. Тук бракът им е бил уреден - срещали са се само веднъж, преди да се оженят. И двамата са лекари. Същото работи и сестра ми. Дори съпругът на сестра ми е лекар. Аз съм нещо като черната овца в семейството. Реших да хвана напълно различен път. Исках да видя различни култури. Тук виждам големи разлики, дори със Западна Европа”, казва перуанката.

Пол Бокюз и президентската супа

В края на 80-те години на миналия век легендарният шеф основава международния кулинарен конкурс на свое име "Златният Бокюз" (Bocuse d’Or), който и до днес е един от най-престижните. Бокюз е създател и на прочутата супа от трюфели, наречена с инициалите на тогавашния президент на Франция Валери Жискар д\'Естен (V.G.E), която и все още се поднася на гостите на Елисейския дворец.

А ресторантът му L\'Auberge du Pont de Collonges получи три звезди на "Мишлен" още през 1965 година. Самият Пол Бокюз е обявен от съставителите на справочника за "готвач на века". Той почина на 91 години този януари.

Коментари