Перлите от античността на Пловдив се търкалят в калта СНИМКИ
Багери газят в Римския Форум в разгара на Европейска столица на културата. Седем кметски мандата не стигнаха, за да възстановим ценните старини
- 11:10, 21.06.2019
- 2304
- 7
Логото на Пловдив като древен и вечен град предполага, че туристите, пожелали да видят Европейската столица на културата, се надяват да се докоснат до осемхилядната история на града. Това са археологическите паметници - от каменно-медната епоха, чиито следи са открити на Небет тепе, до уникалните градежи на античния Филипопол.
Но какво показваме на гостите в разгара на инициативата, заради която очаквахме милиони туристи? Това са безспорно ценните находки, разкрити и експонирани предимно във времената на соца - Античният театър и Римският стадион, реставриран за последно с безвъзмездната финансова помощ от ЕС преди девет години.
През 30-те години на демокрацията, която дава много по-широки възможности за развитие, Пловдив се промени неузнаваемо с построените нови жилищни комплекси, луксозни билдинги, производствени сгради. Но седемте кметски мандата не стигнаха за възстановяването на археологическите ни перли въпреки гръмките обещания на всяка следваща местна власт. Днес Европейската столица на културата може да се похвали пред туристите само с един бонус на културното си наследство - Малката базилика на бул. „Кн. Мария Луиза”. Цветните мозайки от 4-5-и век на Голямата базилика засега си остават зад стените на недовършения строеж на защитната конструкция във форма на метален кашон.
С археологическия комплекс „Небет тепе”
не успяхме да засенчим Царевец,
каквито бляскави перспективи ни рисуваха осем години от Община Пловдив. Проектът за реставрацията беше отхвърлен след протеста на група архитекти и археолози, след което се предприеха допълнителни археологически проучвания. В момента отново сме на изходна позиция - проект.
Имаше реален шанс туристите да се нареждат днес на опашка пред Източната порта на Филипопол, ако на този паметник на културата, разкрит през 80-те години на миналия век и проучен, беше даден приоритет от местната власт. Но това не се случи. Миналото лято археолозите под ръководството на Мая Мартинова завършиха последните разкопки. Година по-късно Европейска столица на културата посреща туристическите автобуси с непонятна за тях „дупка” в подножието на Стария град.
Срамно е, че малкият античен театър Одеона,
изграден през II век, е недостъпен за пловдивчани и гости на града. След реставрацията, финансирана от кипърска фондация „Левентис” през 2002 г., сцената със стотина места за зрители на няколко крачки от Главната беше се превърнала в едно от популярните места за концерти и спектакли. От десет години обаче вратите на Одеона са заключени с обяснение, че обектът е в реставрация. В 90 процента от този дълъг период на Одеона няма и един реставратор. Вместо да се изготви цялостен проект за допълнително археологическо проучване, реставрация и експониране на Одеона, в Община Пловдив по традиция действат на парче. В резултат на това за двата последни мандата смениха седалките, изчистиха галериите и покриха със стъкло сцената. Сега отново се подготвя проект.
Трева избуя на античните зидове
и улици на Римския форум срещу „Тримонциум”, бул. „Цар Борис III Обединител” и от северната страна на Пощата, откъм ул. „Гладстон”. За реставрацията и експониране на археологическия паметник на културата тепърва се изготвят проекти. А на Римския форум - север се налага допълнително проучване. В момента тук се копае с багер.
Усилено се работи единствено в изкопа на площада до Цар-Симеоновата градина, за който има проект, изготвен от арх. Румяна Пройкова. Лично тя е дала идея на кмета да се разкопае Централният площад въпреки предупреждението на археолози, че на това място няма запазени антични колони, които могат да се издигнат в автентичния им вид. Пет колони ще се лепят парче по парче, за да има прилика с античния форум от втори век. С габиони са заместени и разрушените през Средновековието зидове на античните сгради.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни