Партии на диета значи да ги тласнем в ръцете на олигарси

Хоризонтът на това управление е в резултатите на местните избори

Димитър Ганев е политолог, политически коментатор, доктор по политология. Завършил „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2011-2012 г. координира проект на Оксфордския университет за изследване на медийната среда в България и страни от бившия Източен блок. Между 2011 г. и 2016 г. е политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. Съосновател на изследователски център „Тренд“. Автор на книгата „Пътят към конституцията“.

 


- Как очаквате, че ще приключи дебатът около партийнит​е субсидии?


- Несъмнено намаляването на партийните субсидии е популярна теза. Това стана ясно още на референдума през 2016 г. Разбира се, инициаторът на подобен тип промени винаги ще получи обществен позитив. Друг е въпросът дали драстичното намаляване на субсидиите  е най-доброто решение от гледна точка на факта, че в момента, в който лишим политическите партии от финансиране от държавата, те ще намерят тези пари по един или друг начин.

И най-вероятно е да се обърнат към едри бизнесмени. Лишаването от субсидии неминуемо ще постави партиите в по-голяма зависимост от едрия капитал, който ще разчита в замяна съответната партия да прокарва негови интереси.

Да оставим партиите на диета, грубо казано, означава да ги пратим в ръцете на едрия капитал. А това не е най-добрата идея.

Неминуемо, заради създалото се обществено напрежение, трябва да има намаление на субсидиите на партиите. Но избраният вариант със сигурност не е най-добрият. Дори да има намаляване на субсидиите, то не трябва да бъде 11 пъти.  По-скоро трябва да се мисли за компромисен вариант ​- например намаляване на партийната субсидия двойно, на 5-6 лева. Този вариант ми се струва най-разумен на този етап.

 


- Възможен ли е у нас прословутият американски модел на партийно финансиране?

- Не е коректно да говорим за американски модел, не е това американският модел. Всъщност имате предвид модела на

прозрачно партийно  финансиране от страна на фирми.

Ако това се приеме и се изпълнява, това е по-чистият модел. Ще се вижда кои компании кои партии финансират и има ли зависимости и защита на интереси. Това обаче далеч не означава, че всяка партия и всеки бизнесмен ще искат парите да бъдат отчитани по този начин, защото тогава могат да лъсват много зависимости. В случая, по български, бъдете сигурни, че тези пари няма да бъдат отчитани и никаква прозрачност няма да видим.

Варианти за партийно финансиране има много. Да, възможен е таван  при финансирането на големите партии, за да се избегне поставянето им в привилегировано положение спрямо малките партии.

Чрез финансирането на глас единствено се бетонира разположението на силите, което имаме в момента - колкото повече гласове имаш, колкото по-голяма партия си, толкова повече пари вземаш. Което прави партиите с по-малки възможности по-малко конкурентоспособни на политическия пазар.   

 


-   Очаквате ли разумно решение до края на юли?

- Очаквам решение, въпросът обаче е друг. Финансирането на политическите партии през бюджета по 11 лева на глас,  както беше досега, се залага във всеки държавен бюджет. Т.е. дори през юли да имаме решение, то подлежи на промяна всяка година. Този въпрос ще бъде отново актуален през ноември, когато се приема бюджетът за 2020 г. Каквото и решение да бъде взето сега, това не значи, че то ще е задължително и окончателно.


Нека имаме предвид и това, че

след края на европейските избори сме в предизборна кампания за местните.

И в традиционния стил на Борисов, в момента, в който се създаде обществено напрежение по някой въпрос, той вз​има популярното решение. В случая недвусмислено то е за намаляване на субсидиите на партиите. Борисов предложи лев за глас, каквото беше предложението на референдума. Въпросът е дали коалиционните партньори на ГЕРБ от Обединени патриоти ще бъдат съгласни, или ще се стигне до различно решение. А и след местните избори въпросът отново ще бъде актуален, защото тогава ще се види рамката за новия държавен бюджет.

 


- Как изглеждат нещата с основните политически играчи - каква БСП виждате след конгреса?

-  Две неща трябва да отбележим за БСП. Първо - лидерският въпрос не е решен. Това, че Корнелия Нинова си оттегли оставката, не означава, че въпросът е решен. Той неминуемо ще бъде поставен след местните избори наесен - дали с извънредно заседание на този конгрес, дали при отчетно-изборната кампания, която трябва да избере председател за нов мандат за 2020-2024 г., тъй като мандатът на Нинова изтича. Лидерският проблем в следващите месеци в БСП отново ще бъде актуален.  И второ - за никакво туширане на напрежението в БСП не може да става дума. Вътрешнопартийната опозиция претърпя крах в опита си да нанесе пореден удар върху Нинова, но тази опозиция не е минала на страната на ръководството. Тя просто чака своя нов шанс, за да нанесе нов удар срещу Нинова. Просто се изчаква да минат местните избори. Смятам, че това беше по-доброто решение от страна на лидера, защото да се избира временен председател на БСП по време на изключително важни избори, каквито са местните, би било безотговорно. Т.е.

ключът за бъдещето на Нинова е в представянето на изборите наесен.


Трябва обаче да имаме предвид, че БСП тръгва от много ниска база, тя няма нито един кмет на областен град. Може да има пробив в някои областни градове. За да излезе от тази ситуация обаче, на Нинова няма да <210> е достатъчно 2-3 по-малки областни града, а <210> трябва символна победа в някой от големите градове, най-вече София. Ако Мая Манолова наистина реши да се кандидатира и БСП я подкрепи, това е възможно да оспори доминацията на ГЕРБ в столицата, която трае вече 14 години. Ако Манолова се кандидатира, не е изключено това да доведе БСП до балотаж на кметските избори.  Според нашите проучвания Манолова е политикът с най-висок рейтинг в страната и е нормално да смятаме, че това би създало проблеми на изборите за  Фандъкова и ГЕРБ в столична община.

 


- Предстои конгрес на ГЕРБ. Стягане на редиците ли да очакваме?


-  Конгресът на ГЕРБ се налага поради промените в ГЕРБ около Цветан Цветанов. По всичко личи, че той ще бъде освободен от зам.-председателския пост. Вероятно ще има промени в Изпълнителна комисия. Борисов ще иска да формализира промените, които настъпиха в последните месеци заради оттеглянето на Цветанов от всички държавни и партийни постове. Втората линия, която вероятно ще бъде засегната на този конгрес, е освежаването в редиците на ГЕРБ. Можем да очакваме смяна на местни елити.

Много от досегашни кметове на ГЕРБ няма да бъдат кандидати

на предстоящите местни избори. Както и чисто организационна подготовка за изборите.


По всичко личи, че Борисов се намира в етап, в който придобива все по-сериозен контрол върху партията. Тепърва ще видим оздравяването в зависимост от това какви персонални и кадрови промени ще се направят.

 


- Няма ли да има втори Цветанов в ГЕРБ?

- Въпросът за втори Цветанов е логичен. Цветанов концентрираше доста функции ​- като председател на парламентарната група държеше юздите на парламентарното мнозинство. Беше зам.-председател на партията с много важни организационни функции ​- държеше структурите на ГЕРБ, ако използваме популярното клише, беше и един от говорителите на ГЕРБ.

Тези функции на Цветанов няма да бъдат поети от един човек, а най-вероятно ще бъдат разделени между няколко души ​- Даниела Дариткова в парламента, друг в партията, трети като острие в публичното пространство. Когато става дума за наследник на Цветанов, не трябва да имаме предвид една персона. Самият Борисов каза, че наследникът на Цветанов ще бъде Изпълнителната комисия, която е колективен орган.

Всъщност Борисов направи с Цветанов това, което е правил като стил в последните 10 години ​- там, където се създаде напрежение около една личност, премиерът действа решително с оставки.  При Цветанов случаят беше по-сложен, тъй като ставаше въпрос за втория човек в ГЕРБ, с огромен принос в изграждането на партията, но Борисов не се поколеба и в този случай след имиджовия скандал с апартаментите.

 


- Бетонира ли се всъщност властта?


- Хоризонтът на това управление се крие в резултатите  на местните избори. Победа на ГЕРБ, която е очаквана,  недвусмислено ни отпраща в хоризонт  редовни парламентарни избори  през март-април 2021 г. Поне на този етап не се очертава някаква революционна ситуация. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
5 коментара
 ЛЗ

ЛЗ

05.07.2019 | 21:20

Тя работата е ясна !!!Ще бъдат ударени всички тези , които не финансират герб и ще ги пратят по затворите !!!И второ парите ще управляват партиите !!!!Само , че неуважаеми управляващи , съдбата скоро ще ви изненада!!!

Отговори
1 0
Алахулю

Алахулю

29.06.2019 | 07:43

А тоя младеж наясно ли е, че и сега няма политик работещ "на полза роду"? И че бизнеса зависи от партията на власт, давайки процент от спечелените обществени поръчки. Ако не е наясно да си скъса дипломата по политология. Ако е наясно следващия път да каже на чия хранилка е. Аман от платени ибрици.....

Отговори
4 0
Ванчев

Ванчев

28.06.2019 | 13:26

Има достатъчно богати членове и на БСП и на ГЕРБ и на ДПС! Милиардери! Нека да правят дарения за партиите си, а не да скубят бедния народ!

Отговори
4 0

27.06.2019 | 09:54

Партиите и сега са в ръцете на олигарси.

Отговори
7 0
@

@

27.06.2019 | 07:57

Да бе.Що ли в Америка няма изказващи се по телевизиите социолози и политолози? Две са причините - или едрият капитал не ги харесва като професия, или първо трябва да са минали през изборни длъжности и няколко кабинета, за да се нарекат "политолози" Иначе има само прости "полстъри", но те не се изказват. Трябва да признаем, че инфлуенсъра политолог в ганевския вариант си е чисто българско явление.

Отговори
7 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?