Подай сигнал

Пак опряхме до старата любов на Слави

Или защо вече сме презрели за Зеленски, а още сме зелени за Рейгън

Коментари

от Красимир Димовски 28761 прегледа 0

Когато едно общество още e зелено в демократичните порядки, то си избира Зеленски. Когато е узряло, избира Рейгън. И двамата са актьори, с една разлика - а тя е като между Холивуд и Одеската киностудия. Президентът Рейгън беше посрещнат с ирония от професионалните политици от соцблока, а се оказа неговият гробокопач. За Зеленски е рано да се гадае, първо да видим дали ще хване политическата мотика, или ще я настъпи.

Между Украйна и САЩ се намира територията, върху която се проведе най-удивителният политически, социален, икономически и културен експеримент. Успешен, досега. И вече зациклил. В предизборната обстановка европейският политик иска да представи ситуацията като "про" и "анти" европейска, а европейският човек, по съвместителство и избирател, иска нещо по-просто - морал. И ако

първото вони на политически примитивизъм,

второто навява на библейски романтизъм. И направо ни отпраща към десетте божи заповеди.

Ето кое е общото между кмета на Юндола и президента на Франция. Когато журналистка попита Мехмед Местан морално ли е кмет да прави къщи за гости, мъжът с каскета се обиди: ако смятала да задава такива въпроси, ги искал писмено. И прекрати интервюто. Макрон реагира подобаващо, отказвайки да разбере за какво всъщност протестират "жълтите жилетки". Така от селското кметство в Юндола до Елисейския дворец, от най-затънтеното ъгълче на Съюза до неговия център, от най-дребната властчица до голямата власт се проточва една нишка, която е видима за избирателите и невидима за избираемите. Или казано класически, един призрак броди из Европа, призракът на морала. Искането за морал. Нещо, което е твърде обтекаемо, абстрактно и ненаказуемо от закона, медийна дъвка за домораслите политици, които периодично зоват за "нов морал", вкарвайки ме в затруднение да си обясня каква е разликата със стария. Нравствена категория, заради която не можеш да попаднеш в затвора, но заради която пък са падали империи като Римската и Съветската.

Политиката няма връзка с морала,

казва Макиавели, а колегата му Доган допълва, че търсенето на морал в политиката е вредно за държавата. Те са философи и знаят. В краткосрочен план може и да са прави, в дългосрочен обаче - не. А явно гражданите на Европа вече живеем в реалността на дългосрочния план. И моралната паника е обхванала не само тези от Източна Европа, както точно го определя политологът Иван Кръстев. Обхванала е и тези от Запада, който доскоро приемахме безкритично. Защото и "жълтите жилетки", и не толкова жълтите, и безцветните казват: новата бюрократична аристокрация в Центъра на Съюза и бюрократично-корпоративна по места не е морална. Защото: прочутата средна класа вече е под средната, а бездната между нея и богатите, които стават все по-свръхбогати, расте земетръсно. Искане за морал - това е обобщеното послание на конкретните им искания, засягащи бездомните, данъците, минималните заплати, пенсии, временните договори, малките предприемачи... И не става въпрос само за Жилетките, нито за анархичните елементи в протестите, а за целокупното искане на европейския гражданин, което засега се проявява в различни форми. И те са много по-пъстри от политически опростеното "про" и "анти" Европа. Нещо, което Макрон не иска да разбере, а бай Мехмед не може.

Съмнявам се, доколко го разбират и нашите кандидати за евродепутати и подкрепящите ги партийни елементи. Като

Позитанската дева, която развява знамето на морала,

явявайки се на всеки "гейт" мерудия. Ама то нито апартаментите й били чужди, нито къщите за гости като тематика. Като другарката Нинова, която е против корупцията, и Станишев, дето я уволни заради подозрения в корупция. Нашите морални стожери, естествено, са най-бедните в Европа, както и страната ни, но Апартаментгейт, Къщи за гости гейт и предстоящите гейтове трябва да подскажат на политическата класа, че част от българския избирател вече е сложил жилетката. Като за начало.

Останалата част може да се възхищава на украинските изборни прозрения и в един миг да се попита защо и наш шоумен да не спечели? Слави Трифонов и без това беше заявил преди година, че е намерил 2000 качествени и морални българи, които са изявили желание да участват в реалната промяна на политическото статукво. Е, ако друго не проработи, ще чакаме Трифонов да се върне към тази своя стара любов - изява на политическото поприще.

И тъй като вече сме презрели за Зеленски, целокупно ще се надяваме на нов Рейгън.

Като бъдещия копач и сеяч на нов морал.

Коментари


Трябват ти пари ? Опитай късмета си тук ! Нужен е минимален депозит от 10 евро!Вчера спечелих 1772 евро ! https://bit.ly/2vGdh7g

За западно европейска литература и драматургия, както и американската не ми се говори тук, но за мечтите на Манилов от "Мъртви души" на Гогол се сещам всеки път щом се намесва името на този нарцис Слави Трифонов.

Стиииииииииииига вече с таз любов на Слави бееееее!!!! Като го ожените тогава драскайте

Украйна ще изненсда много хора Актьора ще излезе по мъдър..

Улрайна ще изненада много хора.Актьорите ще се окажат по мъдри от правещите се на политици.

Марица пак се усрахте