Подай сигнал

Пак опряхме до старата любов на Слави

Или защо вече сме презрели за Зеленски, а още сме зелени за Рейгън

Коментари

от Красимир Димовски 28799 прегледа 0

Когато едно общество още e зелено в демократичните порядки, то си избира Зеленски. Когато е узряло, избира Рейгън. И двамата са актьори, с една разлика - а тя е като между Холивуд и Одеската киностудия. Президентът Рейгън беше посрещнат с ирония от професионалните политици от соцблока, а се оказа неговият гробокопач. За Зеленски е рано да се гадае, първо да видим дали ще хване политическата мотика, или ще я настъпи.

Между Украйна и САЩ се намира територията, върху която се проведе най-удивителният политически, социален, икономически и културен експеримент. Успешен, досега. И вече зациклил. В предизборната обстановка европейският политик иска да представи ситуацията като "про" и "анти" европейска, а европейският човек, по съвместителство и избирател, иска нещо по-просто - морал. И ако

първото вони на политически примитивизъм,

второто навява на библейски романтизъм. И направо ни отпраща към десетте божи заповеди.

Ето кое е общото между кмета на Юндола и президента на Франция. Когато журналистка попита Мехмед Местан морално ли е кмет да прави къщи за гости, мъжът с каскета се обиди: ако смятала да задава такива въпроси, ги искал писмено. И прекрати интервюто. Макрон реагира подобаващо, отказвайки да разбере за какво всъщност протестират "жълтите жилетки". Така от селското кметство в Юндола до Елисейския дворец, от най-затънтеното ъгълче на Съюза до неговия център, от най-дребната властчица до голямата власт се проточва една нишка, която е видима за избирателите и невидима за избираемите. Или казано класически, един призрак броди из Европа, призракът на морала. Искането за морал. Нещо, което е твърде обтекаемо, абстрактно и ненаказуемо от закона, медийна дъвка за домораслите политици, които периодично зоват за "нов морал", вкарвайки ме в затруднение да си обясня каква е разликата със стария. Нравствена категория, заради която не можеш да попаднеш в затвора, но заради която пък са падали империи като Римската и Съветската.

Политиката няма връзка с морала,

казва Макиавели, а колегата му Доган допълва, че търсенето на морал в политиката е вредно за държавата. Те са философи и знаят. В краткосрочен план може и да са прави, в дългосрочен обаче - не. А явно гражданите на Европа вече живеем в реалността на дългосрочния план. И моралната паника е обхванала не само тези от Източна Европа, както точно го определя политологът Иван Кръстев. Обхванала е и тези от Запада, който доскоро приемахме безкритично. Защото и "жълтите жилетки", и не толкова жълтите, и безцветните казват: новата бюрократична аристокрация в Центъра на Съюза и бюрократично-корпоративна по места не е морална. Защото: прочутата средна класа вече е под средната, а бездната между нея и богатите, които стават все по-свръхбогати, расте земетръсно. Искане за морал - това е обобщеното послание на конкретните им искания, засягащи бездомните, данъците, минималните заплати, пенсии, временните договори, малките предприемачи... И не става въпрос само за Жилетките, нито за анархичните елементи в протестите, а за целокупното искане на европейския гражданин, което засега се проявява в различни форми. И те са много по-пъстри от политически опростеното "про" и "анти" Европа. Нещо, което Макрон не иска да разбере, а бай Мехмед не може.

Съмнявам се, доколко го разбират и нашите кандидати за евродепутати и подкрепящите ги партийни елементи. Като

Позитанската дева, която развява знамето на морала,

явявайки се на всеки "гейт" мерудия. Ама то нито апартаментите й били чужди, нито къщите за гости като тематика. Като другарката Нинова, която е против корупцията, и Станишев, дето я уволни заради подозрения в корупция. Нашите морални стожери, естествено, са най-бедните в Европа, както и страната ни, но Апартаментгейт, Къщи за гости гейт и предстоящите гейтове трябва да подскажат на политическата класа, че част от българския избирател вече е сложил жилетката. Като за начало.

Останалата част може да се възхищава на украинските изборни прозрения и в един миг да се попита защо и наш шоумен да не спечели? Слави Трифонов и без това беше заявил преди година, че е намерил 2000 качествени и морални българи, които са изявили желание да участват в реалната промяна на политическото статукво. Е, ако друго не проработи, ще чакаме Трифонов да се върне към тази своя стара любов - изява на политическото поприще.

И тъй като вече сме презрели за Зеленски, целокупно ще се надяваме на нов Рейгън.

Като бъдещия копач и сеяч на нов морал.