Оздравителен план за болничните

Поговорката „Който търси, намира“ отдавана е станала максима на родните работници. Знаят си правата дори по-добре и от счетоводители. А стане ли дума за шмекеруване със законодателството, нико​й не може да ги пипне. Иска почивка, а отпускът е кратък, на пътя му веднага се изпречва болничният лист.

Въпросът за фалшивите болнични и източването на хазната за първи път бе поставен на масата през 2010 г. Причината ​- служителите масово си взимаха болнични, за да слеят празниците. И така от страната с най-много почивни дни се превърнахме в най-болните европейци. С това дойдоха и рекордно високите разходи на държавата за заболяване - през 2009 г. това коства на хазната 354 633 107 лв. Затова още на следващата година се приеха и антикризисните мерки, а именно - бизнесът да плаща първите три дни от болничния. Кратък ефект имаше, но дотам. И от 2012 г. насетне разходите започнаха да вървят нагоре. Само 5 години по-късно годишно държавата трябваше да отдели 486 175 066 лв. за обезщетения.

Сметките на работодателите пък показваха, че те дават по около 150 млн. лв.

И така кръговратът се затвори ​- губещите станаха двама, а печелившият - един. Това обаче ни най-малко не обезпокои българина. Напротив, мисленето му дотолкова се промени, че прие болничните като задължителна почивка поне веднъж в годината. В началото лекарите си правеха труда да си измислят по-достоверни заболявания, като дискова херния. А сега дават болничен и за менструални болки. Нима бабите ни са оставяли реколтата несъбрана и не са ходели на полето, защото са били неразположени? Или може би болката, която са усещали, е била по-слаба?

По-страшното обаче не е, че се измислят причудливи болежки, а че диагноза „болен“ не е от днес, а лек все още няма. Цяло десетилетие така и не успяхме да намерим изход от проблема. И тук идва ролята на бизнеса, който се опитва да намери билето.

Компаниите започнаха да наемат лекари, които да проверяват дали работникът в действителност е под домашно лечение. В някои от фирмите тази роля се извършва и от служител „Човешки ресурси“. Бизнесът твърди, че резултат има. Уплашени да не ги хванат в измама, родните служители дори и не помисляли да кръшкат от работа. Практиката обаче все още е слабо застъпена у нас.

Не може да се отрече, че всеки има нужда от почивка, защото понякога „прегрява“. Не можем обаче и да останем безразлични и да вдигнем ръце, а нашенците да си вз​емат болничен, за да почиват. Тогава защо ни си полага отпускът? Трябва да проявим отговорност и да спрем да кръшкаме от работа за щяло и нещяло. Все пак отдавна вече не сме на ученическата скамейка, където всичко ни е било позволено. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?