Особености на българския национален евровот

Или как в Брюксел ще откажат Андрей Слабаков от цигарите

В България се гласува свободно вече близо 30 години. За това време представителната ни демокрация е изминала дълъг път, който обаче май ще се окаже порочен кръг. Миналата  неделя доказахме за пореден път, че не сме готови да поемем отговорност за собственото си бъдеще и продължаваме да не разбираме смисъла на думата "представител". 

 


И ако двамата основни играчи във вота за Европарламента - БСП и ГЕРБ, заложиха почти изцяло на познатата номенклатурна формула, в която лицата на кандидатите за Брюксел остават на заден план, то по-малките партии и коалиции се опитаха да правят кампания, залагаща на индивидуалните качества на своите кандидати. Преференциалното гласуване и възможността да припознаеш "своя кандидат" е своеобразен връх в демократичните процеси, но остава твърде грешно разбран топос в нашето общество. Смисълът на преференциалния вот е да покажем на партиите, че следим техните вътрешни процеси и познаваме хората, които стоят зад номерата в бюлетината, и сами можем да преценим кой от тях е достоен да бъде "народен избраник". 

 

Каква обаче я свършихме с преференциите. От тях всъщност се възползва единствено Андрей Слабаков. И сега в Брюксел ще имат сериозен проблем - как да обяснят на новоизпечения български харамия, че в Европарламента не се пуши. Това е все едно Волен Сидеров да разбере, че ресторант "Лебед" в белгийската столица не му е бащиния.  

 

Самият аз харесвам режисьора в ролята му на коментатор на обществените процеси, тезите му за цигарите и нивото на културата у нас. Но съм почти сигурен, че много бързо ще се разочаровам от евродепутата Слабаков. Защото в Брюксел ще замине един предубеден човек, за когото светът е само в черно и бяло (понякога с нюанси на тютюнево). Слабаков ще гласува закони, ще дебатира за размера на субсидиите, които България ще получава, ще дава мнение за пакета "Мобилност" и всичко това ще го прави човек, който откровено признава, че никак не споделя европейските ценности. Преди време един по-опитен от мен човек ми разказваше за бащата на Андрей - Петър Слабаков, чистокръвен демократ от първите редици на митингите на СДС в началото на 90-те, борец за граждански права и свободи. Крушата обаче понякога пада далеч от дървото. Днес, 30 години по-късно, синът му ще представлява в Брюксел българите, които мечтаят за лидера със здрава ръка, който знае как да размахва сопата, за да ни оправи. 

 

Като цяло в неделя отново показахме, че сме далеч от стандартите на гражданското общество, което уж градим от 30 години. А преференциалния вот го използвахме така, сякаш си избираме другари за масата, а не визионери, които да превърнат България в реална част от просперираща Европа, за която толкова натискаме да се движи на една скорост.   

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
клети бантуси

клети бантуси

31.05.2019 | 11:06

бай ганчо в еуропата...

Отговори
4 1
Ххй

Ххй

31.05.2019 | 11:03

Тук съзира комплексарщина. Лошо нещо е това!!!

Отговори
1 2
observer

observer

31.05.2019 | 09:07

"България част от просперираща Европа" е новият комунистически кавър на "Да градим светлото социалистическо бъдеще, другарки и другари! И да направим крачката напред!"

Отговори
5 2

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?