Подай сигнал

Осем прилики между пловдивската и шумерската цивилизация

Коментари

от Красимир Димовски 2050 прегледа 0

Какъв по-добър старт на европейската столица от една шумерска кула?

Докато човек живее в най-стария жив град на Европа, винаги има какво да научи. Например това, че се родеем с шумерите. Иначе защо ще затваряме навръх Коледа и Нова година булевард "Цар Борис III Обединител", за да можело между двете платна на мястото на мантинелите да вдигнем шумерска кула. И от нея да открием Европейската столица на културата - инициатива, чиято цел уж бе да покажем пред чужденците собствената си идентичност и тукашните постижения и традиции в културата и изкуството. И явно в шумерската кула ще има нещо филибарско, щом визионерите с креатива, гравитиращи около местната власт, са избрали точно нея за първото шоу от Пловдив 2019-а.

Досега знаех само, че де родеем с траките, а то корените ни били 7000 години назад във времето. И имало много общи неща между пловдивската и шумерската цивилизация:

Първо - шумерите изграждат една от най-загадъчните цивилизации в света. А планирането и изграждането в града под тепетата е не по-малко загадъчно. И след 7000 години археолозите ще мъчат да намерят в него логични връзки. Но надали.

Второ - шумерите за пръв път в Близкия изток започват масово да използват колелото. Пловдив не им отстъпва и в тази иновация - достатъчно е да видим колелото до Водната палата или пък цялата 60-километрова мрежа от велоалеи за колелета.

Трето - избирайки да живеят между Тигър и Ефрат, шумерите имали големи проблеми с наводненията. А в Пловдив не е нужно и Марица да приижда, за да имаме подобни мъки. Достатъчно е да повали 1 час и с изгледа от градските булеварди можем да онагледим потопа. С учебна цел.

Четвърто - сблъсквайки се с водните бедствия, шумерите създали легендата за Зиусудра. В града под тепетата пък при аналогични обстоятелства създадохме легендите за Водния цикъл, каскада Въча и обходния колектор.

Пето - шумерските градове се управлявали от цар жрец и цар строител. А на Пловдив в най-новата му история му върви късметлийски на кметове, които съчетават две в едно: за да бъдеш цар на строежите, в обществен и личен план, трябва да имаш таланта на жрец, който единствен общува и предугажда намеренията на боговете.

Шесто - шумерите възпяха най-известния си вожд в „Епос за Гилгамеш“. И Пловдив несъмнено ще го възпее, но за подобен епичен възторг трябва дистанция във времето. Макар че най-приближените на местния Гилгамеш не мислят така.

Седмо - главното постижение на шумерите е клинописът. Пловдив е достоен продължител на традицията, като клинописът не е ограничен до глинени плочки, а се шири по стени, сгради, огради, из културно-историческото наследство в Стария град, че и по скалите на Сахат и Джендем тепе.

Осмо - шумерите са изобретили печената тухла. Тук също се родеем с тях по времето на големите Калпакчиеви. Напоследък обаче нещо сме се разпъркали, защото в Пловдив се изобретява главно огледално стъкло, в което може би ще се огледат новите предприемачи.

А какво са имали нашите древни родственици от Тигър и Ефрат, дето ние в Пловдив го нямаме? Познахте - нямаме си шумерски храм. И затова съвсем скоро ще го имаме. Ще е на пъпа на града, издигнат върху платформа на най-централния булевард. Един символ, толкова привичен за града, изцяло в българската традиция, величествена историческа препратка към дедите ни от Тигър и Ефрат, нагледна връзка на пловдивската цивилизация с шумерската. Благословен да бъде умът, който пръв е бил осенен от тази патриотична идея. Шумерските ни предци ще му бъдат вечно признателни.

Какъв по-добър старт към европейската култура от една шумерска кула. Да зашеметим европейците с родовия си корен от земите на Тигър.

За да е шоуто по-убедително, предлагам на върха на кулата да покачим някоя певица, с чието изпълнение да обявим началото на Европейската столица на културата.

Коя певица ли? Ами онази, дето припяваше на Радо Шишарката в "Ой, тигре, тигре...".

Коментари