Подай сигнал

Опасни сгради дебнат туристите в Стария град

Общината пропусна да включи резервата в зоните на въздействие по ОП “Региони в растеж” и сега се чуди как усвои 80-те милиона, предвидени за Пловдив

Имоти

от Даниела Арнаудова 365 прегледа 0

Дори в най-студените месеци от годината има групи с туристи, които посещават Стария град, похвали се преди време зам.-кметът на община Пловдив Александър Държиков. През 2018-а резерватът отчете дори 28% ръст на приходите спрямо 2017-а, което в цифри се равнява на 630 000 лева. Преди 4 години пък „Византия Интернешънъл“ в свой доклад постави Стария град на първо място в България по брой посетители на историческата забележителност.

По странна ирония на съдбата обаче резерватът сякаш е напът да загуби битката с времето. Опасните и рушащи се къщи се виждат зад дуварите на много места в зоната. От друга страна, ефектът от старината се губи безвъзвратно, когато модерното започне да преобладава.

В същото време резерватът изпусна шансовете си да влезе в големите Планове на града, които дават шанс за обновяването на занемарени зони. С ИПГВР Пловдив получи близо 80 млн. лева по ОП "Региони в растеж" - те обаче отиват за ремонти в карето зад Стария град между булевардите "Марица юг", "Източен" и "Кн. Мария Луиза" - така част от парите реално ще потънат в периферията на резервата.


Днес Старият град е напът да загуби още няколко от автентичните си къщи, алармират специалистите. Някои от сградите се рушат и стават опасни за минувачите, при другите оригиналните дървени резби и обшивки се подменят с пластмасови имитации. „В Стария град се строят нови къщи - дотук добре. Но наскоро върнахме един проект, защото под формата на реконструкция той събаряше съществуващата сграда и предлагаше изцяло нова. При това точно до къща Клианти - на калкан! От гледна точка на експлоатацията това е по-доброто решение. Но нека да помислим за общата визия за Стария град. Какво ще стане, ако подменим всички стари къщи по този начин, дали ще имаме резерват”, пита главният архитект на район "Централен" Петър Петров. Според него големият проблем в случая е, че резерватът постепенно губи своята културно-историческа ценност. Ще загуби и туристите, които го посещават, съжалява експертът по реставрации.


Какви са механизмите да запазим резервата?


В района вече има сформирана и работи комисия, която следи регулярно за опасни и самосрутващи се сгради. И дава предписания на собствениците за своевременна намеса по тяхното укрепване. Независимо от това строителството в резервата кипи с пълна сила. Не останаха стари сгради, констатира арх. Петър Петров.


Ето например къщата на ул. „Кирил Нектариев” №20 под църквата „Константин и Елена” се руши. Входната дървена врата е станала на “ромб” - толкова е провиснала. Каменното стълбище отпред е наполовина, а вътре сякаш e обитавана от призраци. Наблизо е къщата в скалата - на ул. „Панайот Волов” №3, тя също е съборетина. Сложното местоположение в скалата я прави още по-рискова. Никой не знае в кой момент може да падне напълно. Част от къща на общината - точно до хотел „Алафрангите” - също се е самосрутила. В запазената част от имота се виждат изпочупени прозорци и стара олющена мазилка. Дървената паянтова конструкция е поддала, дървото е прогнило и нацепено. На места е изметнато и не подлежи на възстановяване.


Какви са механизмите собствениците да бъдат мотивирани?


И да стегнат опасните постройки. Оказва се, че липсата на ясен регламент често обърква хората. От една страна, общината не знае как да ги задължи да стопанисват добре родните си домове, особено ако те са по-значими. От друга, попадайки в защитената зона на резервата, собствениците не могат да забият и един пирон в къщата си, без да попитат Института за недвижимото културно наследство (НИНКН). Къде е решението тогава?


Проблемът можеше да се реши генерално чрез градската регенерация - е лаконичният отговор на урбанистите. Рекултивацията на старите терени набира скорост в цяла Европа. По този модел се променя функцията на стари промишлени зони, паметници на културата, казарми, мини или сметища. Конверсията е шансът им да се превърнат в зони за бизнес и високи технологии, в паркове и логистични комплекси, в зони за спорт и отдих, или в жилищни комплекси от ново поколение.


Кой е пътят това да се случи и у нас?


Опазването на подобни ценни териториални и сградни ресурси се подпомага от две европейски програми - ОП „Региони в растеж“ и „Програмата за развитие на селските райони“. И двете дават възможност за финансиране от ЕС. Първата стъпка е да се разработят инвестиционни проекти, после те се залагат в Общинските планове за развитие и в Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. В тази посока Интегрираният план за градско възстановяване и развитие зададе визията на Пловдив за 20 г. напред, като заложи три зони на въздействие. За тях Пловдив получи пари по ОП "Региони в растеж" - 80 млн. за обектите и още 18 млн. за ремонти в училища и детски градини. Местната власт така и не се справи с две от зоните за въздействие - Гладно поле и района на Централна гара.

Въпросните милиони отиват за ремонти в карето зад Стария град между булевардите "Марица юг", "Източен" и "Кн. Мария Луиза". А колкото до резервата „Старинен Пловдив” - той въобще не влезе в заветния Интегриран план.


Арх. Белин Моллов:

Изоставени сгради има във всички български общини

“Българските общини все още срещат сериозни затруднения в процеса на подготовката си за участието като основен бенефициент по Структурните фондове на Европейския съюз. Причините са не само в недостатъчния административен капацитет, но и в липсата на необходимата експертиза и опит.


Във всички общини, не само в Пловдив, съществуват нестопанисвани и рушащи се сгради и терени, които не могат да се включат в допустимите за регенерация дейности поради затруднения със собствеността. Няма регламент, по който собствениците да бъдат задължени да поддържат имотите си в съответствие с обществения интерес -това се отнася преди всичко за сграден фонд с историческа стойност и парцели в обществено значими пространства” - така арх. Белин Моллов, автор на ИПГВР на Пловдив, коментира казуса.

Коментари