Опасенията от рецесия в САЩ и Германия разбуниха капиталовия пазар

Засиленият интерес към дългосрочни държавни ценни книжа увеличава цената, но намалява доходността им

Всички знаем, че в разгара на лятото обикновено капиталовите пазари не са толкова активни, както през останалото време. Изминалата седмица обаче се превърна в истинско влакче на ужасите за инвеститорите. Основните индекси правеха големи движения нагоре-надолу, като имаше дни, в които в началото на сесията акциите поскъпваха, а в края завършваха със сериозни спадове. Разбира се, високата волатилност винаги е била проблем, когато посоката е надолу. Никой не споменава никакви рискове, когато акциите поскъпват с по 5-6% на седмица.

 

Изминалата обаче не беше от спокойните, а от тези когато силната волатилност тегли индексите повече към отрицателни изменения. Пикът беше в сряда (14.08), когато основните щатски бенчмаркове записаха най-големия си дневен спад за тази година, около 3%. Основната причина, която предизвика масовите разпродажби, беше кривата на доходността. В сряда лихвените проценти по 2-годишния дълг на Щатите станаха по-високи от тези по 10-годишния. Какво означава това? Ако го обясним на езика на най-разбираемата инвестиция в България - депозита, това означава, че лихвата, която ще получите, ако предоставите парите си за 2 години, ще е по-висока, отколкото ако ги предоставите за 10 години. Логиката не е особено силна, и все пак се случва на пазарите, но защо?

 

Причината е засиленият интерес към дългосрочни държавни ценни книжа (ДЦК), което увеличава цената им, и намалява доходността им. А причината да има такъв интерес към дългосрочните ДЦК, е, че инвеститорите очакват намаляване на лихвените проценти, което би намалило и доходността по ДЦК-тата. В сила е обратната зависимост между цена и доходност, което означава, че цената им би се повишила. Нека обобщим, имате 1000 лева и избор между два инструмента: 2-годишни щатски ценни книжа, които носят 2% доходност и 10-годишни щатски ценни книжа, които носят 3% доходност. Номиналната стойност и на двете ценни книги е 1000 лева и за улеснение ще приемем, че нямат междинни плащания. В случай че инвестирате в инструмента, получавате 1000 лева след 2 или съответно след 10 години.

 

След малко сметки, получаваме, че цената на 2-годишните ценни книжа е 960 лева, а на 10 годишните - 744 лева. Инвеститорът обаче смята, че федералният резерв ще намали основния лихвен процент, за да стимулира икономиката и да предотврати рецесия. Това би намалило и доходностите по ценните книжа. Какво бихте направили, ако сега имате възможност да закупите 10-годишна ценна книга с 3% годишна доходност и смятате, че тази книга ще се продава с 2,5% доходност след месец?

 

Рационалният инвеститор би купувал дългосрочни ценни книжа.

Тези покупки увеличават цената на инструмента и по този начин той вече се търгува при 825 лева за брой например. При тази цена годишната доходност вече е 1,95%. Така кривата на доходността се е обърнала (на графиката е показана кривата на доходността на Великобритания с доходностите на държавни ценни книжа с различен падеж).

 

Стигнахме до извода, че опасенията от рецесия преобръщат с краката нагоре представата ни за лихви и доходности. Кривата на доходността влияе толкова силно на капиталовите пазари, защото има завидна успеваемост при предсказване на рецесии. Германия отбеляза спад на БВП за второто тримесечие и никак не бих се учудил след данните за следващите три месецаофициално да се окаже в рецесия. Изглежда сякаш следващите месеци на капиталовите пазари няма да са от най-леките, което трябва да изостри погледа на инвеститорите към рисковите показатели на портфейлите си.

 


 *Авторът е сертифициран брокер на ценни книжа. Представеният анализ е единствено с информативна и дискусионна цел и не представлява инвестиционен съвет и/или препоръка. Както авторът, така и клиенти на посредника е възможно да притежават един и/или повече

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?