Огън срещу плевелите

Газовопламъчен култиватор не оставя следа от бурените

Един от проблемите в биологичните ферми, с който те се справят сравнително трудно, е борбата с плевелите по нехимичен начин. Усъвършенстването и разширяването на този вид борба допринася за ограничаване на прекомерното използване на хербициди, респективно вредните последици от тяхното химично действие и подпомага по-успешното прилагане на интегрирани методи за въздействие. Доказан от фитопатолога проф. Стойчо Каров метод е т. нар. опламеняване - нагряване на плевелите с открит или закрит пламък с цел коагулиране на белтъците и постепенно загиване.

Как въздейства пламъкът върху плевелните растения?  

Пламъчното третиране е удачно при вегетиращи плевелни растения, които са в начален стадий на развитие и не са коренищни (напр. методът не може да се прилага при троскот, балур, поветица и др. от тази група). Методът  не е “изгаряне”, а по-скоро  “бланширане”. Растенията се нагряват до 70 - 80 градуса за части от секундата, при което се засягат важни клетъчни субстанции и части: настъпва коагулация на протеини, разрушават се клетъчните стени, получава се дехидратация, в резултат на което растението загива след 3 до 7 дни.  

Времето на въздействие на пламъка върху листната маса, при скорост 3 - 4 км/ч, е 0,1 - 0,15 секунди. Температура на въздуха около растението при скорост 3,5 км/час и налягане на газта 0,2 MPa е около 450-650 градуса. Непосредствено след третирането растението не изглежда увредено и за да се определи ефектът от топлинното въздействие, се прилага “пробата с пръсти”, която се състои в леко притискане на третиран лист между палеца и показалеца. Въздействието се счита за успешно, ако на мястото на натиска бързо се образува траен тъмнозелен отпечатък. Слънчевото и сухо време е препоръчително за работа с пламъчния култиватор.

На биологичните фермери се препоръчва  една авторска конструкция - лехов газовопламъчен култиватор с ръчно придвижване. Култиваторът, използващ газ пропан-бутан, е разработен по заявка на Демонстрационната ферма за биологично земеделие към Агроекологичния център на Аграрния университет-Пловдив и успешно е прилаган 5 години при биологично отглеждане на 4 дка лук от семе и 4 дка моркови в съчетание  с четков култиватор с активни барабанни четки.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?