Общината свети на червено

Ако не намери възможности за увеличение на приходите, новият кмет не може да забие и един пирон в града

В България всеки разбира от сметки. Домакинята управлява семейния бюджет и познава до болка желязната логика за баланса между приходите и разходите. Управлението на общинския бюджет не е много по-сложно нещо от това, което прави въпросната дама. Разликата е само в мащабите. Принципът обаче е същият - да харчиш толкова, колкото имаш в сметките. Взимането на кредити решава проблемите в кратък срок. Но винаги идва време парите да се връщат и тогава се минава на икономичен режим. Това е познато на всяко второ българско семейство. Трагедията настъпва, когато по различни причини се налага да слезеш на по-ниско социално ниво. Най-трудно се редуцират разходите, когато няма достатъчно приходи, за да ги обезпечат.

Нека разгледаме в най-окрупнени групи разходите на Община Пловдив.

Най-много пари общината харчи за заплати на персонала.

Общинският бюджет осигурява заплати и осигуровки на почти 11 000 души и това струва 15 млн. лв. месечно. За тази година, без да има промени, ще трябват 12х15=180 млн. лв. Издръжката на общината,  в която влизат всички външни услуги, текущи ремонти, консумативи, енергийни разходи и т.н., е средно по 7 млн. лв. месечно, или общо 12х7=84 млн. лв. в най-икономичен режим. Голям разход са и субсидиите, насочени към градския транспорт, културата, здравеопазването, образованието. Годишно те са 20 млн. лв. Има още една група текущи разходи - социални разходи, лихви, данъци, такси и др., които също струват 10 млн. лв. годишно. Като сумираме всички текущи разходи, се получава сумата от 294 млн. лева (180+84+20+10).

До този момент обаче не сме разгледали две големи групи разходи. Първата е за обслужване на всички видове кредити, която за следващите две години е по 11 млн. лв. Втората е финансирането на капиталовата програма. През последните години общината винаги е планирала проекти между 60 и 70 млн. лв., но е отчитала около 30 млн. лв. В момента няма да конкретизираме тази сума, защото за следващата година тя дори и теоретично е нула. При тези групи разходи общинският бюджет ще се движи между две нива - най-ниското от 305 млн. лв. и най-високото - 335 млн. лв. Така изглеждат финансите на общината, погледнати от страната на разходите.

Сега да погледнем от страната на приходите. Най-големият  приход е от държавните трансфери.

Пловдив вече не получава допълнителна субсидия от държавния бюджет, защото е в групата от 19 "богати" общини, които би трябвало да се справят сами с капиталовите си програми. А трансферите са целеви за финансиране на делегираните държавни дейности (образование, администрация и др.). В бюджета за 2019 г. те са 154 млн. лв. Реално трансферите винаги се увеличават през годината и затова можем да очакваме да достигнат 160-165 млн. лв. Собствените приходи са планирани за 158 млн. лв., но изпълнението за 7-те месеца прогнозира сума около 130 млн. лв.

В оптимистичния вариант в края на годината ще имаме парични потоци, влизащи в общината в зоната на 295 - 300 млн. лв. Сравнявайки ги с необходимите разходи, се вижда, че дори за текущи разходи се необходими 305 млн. лв. или ще очакваме дефицит.

Паричните потоци, излизащи от общината, при всички варианти ще бъдат по- големи, или нетният паричен поток ще бъде отрицателен. Разходите по капиталовата програма на 2019 г. ще бъдат финансирани от преходния остатък и кредити. До края на годината ще бъдат изчерпани всички резерви на общината, натрупани от предишни години. Това поставя новото ръководство на общината в края на годината пред трудни решения.

Първият  проблем е как собствените приходи да достигнат нивото от 160 млн. лв. годишно. Това не е непостижима задача, защото община Варна има 180 млн. лв. собствени приходи при същото население. Другите три големи града -София, Варна и Бургас, имат по-големи собствени приходи от държавните трансфери, което показва, че в Пловдив имаме силно занижени такива.

Вторият  проблем е да се намалят текущите разходи с поне 15 - 20 млн. лв., което също не е невъзможно, защото така ще се изравним  с Варна.

Третият  проблем е как ще се финансира капиталовата програма. При сегашната структура на приходи и разходи няма пари за капиталова програма за 2020 г. Няма да има и преходен остатък от 2019 г., който години наред спасяваше капиталовите програми през годините. 

Всичко това ще трябва да се решава в условия на много ограничено време - около 1 месец. Всеки кандидат за кмет на Пловдив трябва да има готови решения на тези проблеми. И да намери начин за увеличаване на приходите или намаляване на разходите. Те са известни, но обикновено не се нравят на гражданите и администрацията. На първите не би им харесало вдигането на местни данъци и такси, цени на услугите или синята зона. На другите - съкращения на щатове и затягане на коланите в общината. Без да направи нещо по въпроса обаче, новият градоначалник няма да има пари да забие и един пирон в първата година от мандата си.   

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?