Няма нищо по-красиво от любовната история на Луис Суарес

Жена му Софи го спасила на младини и го вдъхновява сега

Юлиян Ангелов

Луис Суарес вкара първия гол за Уругвай при разгромната победа с 3:0 над Русия, която узакони първото място на отбора в групата и изпрати урусите срещу Португалия на осминафинал. Чудите ли се защо Суарес е една от малкото големи звезди във футбола, която играе на върха на възможностите си на този Мондиал? За да разберете историята на неговия живот, неговата голям любов и несгодите през които е преминал, за да е заедно с любимата си Софи. Тогава ще разберете всичко.

Луис бил на седем години, когато семейството му се преместило от Салто (втори по големина град в Уругвай) в столицата Мондевидео, за да търси по-добър живот. Но с работата и парите не станала по-добре: родителите му се карали често и се развели след две години. Всички седем деца - пет момчета и две момичета - останали при майката.

Единствената радост на Луис бил футболът. Една дълга улица, минаваща зад къщата им в района La Comercial,  той считал за полето на четите си: "От едната страна имаше лимоново дърво, засадено от моята баба. От другата - големи сиви стени, бодлива тел и кулите на местния женски затвор. Между детския дом, който беше стена със стена със затвора, и работилниците до къщата ни имаше груба повърхност, застлана с чакъл. Там беше нашият стадион".

Родителите на Луис почти не се интересували от него. Майка му се стараела да изкарва пари: била метачка на железопътната гара, а баща му губи една след друга работите, които започвал. 

"Нямах възможност да седна и да поговоря с родителите си, които да ми кажат: "Слушай, сине, когато пораснеш, цени това, което имаш", "Прави това така", или "Никога не забравяй корените си". Те живееха отделно, ние бяхме много, някои напуснаха семейството, мама работеше по цял ден, татко работеше, затова трудно получавахме родителски съвети. Бих бил много щастлив, ако имах такива разговори и съвети в детството ми".

Но разговори е нямало. Затова на 15 се появила тя - две години по-млада, от богато семейство и приказно добра, все едно от някаква паралелна реалност. "В Софи се влюбих от пръв поглед", винаги с усмивка казва Луис.

Тя го накарала да учи. А той страдал, че не може да и подари нищо.

Софи не се смущавала, че по време на тяхното запознанство Луис работил като боклукчия. Те се заговорили на вечеринка при общи приятели, и скоро Суарес и определил среща в търговския център. За малко да провали всичко: "Заваля, Софи беше мокра до кости. Аз абсолютно сух и щастлив я чаках при слот машините вътре. Откъде да знам, че тя ще ме чака отвън? Тя решила да звънне у нас, за да разбере какво става. Сестра ми  казала: "Няма го, според мен той отиде на среща с приятелката си". Общо взето Софи решила, че току-що е била прекарана - още повече от мерзавец, който, оказва се, имал приятелка. В интерес на истината това момиче беше тя".

Състояла ли се е тази среща, е неизвестно. Но даже и да не е, Софи малко се сърдела на Луис, след като неговите спомени от детството са свързани с футбола и нея.

Софи живеела в Солимаре (съкращение на думите "слънце" и "море") - крайбрежно градче на 23 километра от Монтевидео. Луис обожавал да  ходи на гости, но с парите за пътни винаги имал проблеми. Да иска от братята или майка му било безсмислено, понякога помагала само кака му Джована. Когато отказвала и тя, Суарес молил за 40 песо (толкова струвал билетът за автобус в двете посоки) от босовете на "Насионал": "Просех пари от един от шефовете на клуба Уилсън Перес. Ако него го нямаше, спонсор на моите срещи ставаше другият бос - Хосе Луис Еспозито. Преди мачовете им исках неофициална премия: "Ще ми дадете ли 20 песо, ако вкарам гол?". Това стигаше за едната посока, а за връщането щях да мисля допълнително. По традиция, те се смееха на искането ми и даваха парите".

Родителите на Софи били очаровани от романтизма на Луис, те били поразени от неговата изобретателност. Понякога той се държал много свободно: можел още от прага да отвори хладилника или виждайки неразопаковани пакети от магазина, да се поинтересува какво са му купили. "За щастие майка  ме намираше за много обаятелен. Ако моята дъщеря на 13 години доведе 15-годишен момък, напомнящ бродяга от неблагополучен район, аз няма да съм чак толкова добър с него. Но нейните родители не само ме приеха - те ме харесаха. Когато бащата на Софи беше на работа, аз помагах на майка  - примерно включвах бойлера. Струва ми се, че ме харесаха, тъй като толкова много исках да се срещам със Софи".

Понякога Суарес не си признавал, че нямал пари за връщане, и се прибирал на автостоп - и тогава трудно до сутринта успявал да стигне за тренировката на "Насионал". Закъсненията и срещите със Софи едва не лишили Луис от футбола. На 14 години тай вкарал 8 гола в 37 мача и едва не излетял от отбора. На треньорите им омръзнали  закъсненията и разходките на момъка, който вечер се веселил с приятели в дискотека.

От клуба все пак решили да дадат на Суарес шанс. Софи го спасила от глупости, контролирала го по телефона и даже го принуждавала да учи. "Аз ходих на училище, но с това силата ми и знанията ми приключваха. Аз бях ужасен ученик, не се правих на глупак изобщо. Софи ме питаше: "Защо си още в началните класове на средното училище?".

Суарес два пъти оставал да повтаря годината и за да навакса програмата, ходел на вечерно училище. "В света на Софи ти си длъжен за учиш. Тя ми полагаше с домашните, и все ми намилаше: "Ти не си глупак, ти си мързеливец". За първи път в живота ми някой ме поддържаше. Тя ме застави да уча". 

Луис го тревожели две неща: отвратителният му външен вид и неспособността му да прави подаръци на София. Веднъж пробвал трик да спечели някоя пара, но несполучливо: "В "Насионал" плащаха билетите на играчите до стадиона. Обявих, че съм се преместил да живея по-далеч. С парите исках да мога свободно да пътувам до Софи. Щях да мога да заделя и за подарък. Но не проработи. Два пъти ме засякоха пред нас и всичко пропадна".

Той тръгнал за Европа, защото там се преместила Софи.

На 16 години Суарес напълно се съсредоточил върху футбола, но се случило неочакваното. През 2002 година фалирала банката, в която работел бащата на Софи. Брат му от Испания  предложил да се преместят в Барселона, и скоро семейството грабнало куфарите.
Луис бил съсипан. Той вече загубил приятелите си в Салто, преживял развода на родителите си и не бил готов за нова раздяла. "Взеха ми всичко. Бях на 16, когато си взехме довиждане и мислех, че никога няма да я видя. Ден преди заминаването излязохме двамата на разходка. Помня, стояхме на спирката и казах: "Не мога да повярвам, че повече няма да се видим".

Като видели стреса в очите на Софи, родителите  я посъветвали да завърши училище в Барселона и да се върне в Уругвай при Луис. Софи никога не е мечтала да стане фризьорка, но решила, че това е най-бързият начин да се върне в Уругвай. Баща бил много недоволен, той имал други планове за нея.

Края на тази романтична история търсете ТУК

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?