Подай сигнал

Новите български окови: Будителство под ключ

Коментари

от Мирослава Атмаджова 1373 прегледа 0

С тържествено полагане на венци, празнични концерти и богата културна програма изпратихме Деня на народните будители преди седмица. Нищо че в Пловдив го посрещнахме с хитовете на Сашо Роман, гърмящи от кварталната бензиностанция. И защо не - „Побелях и остарявам“ в една по-свободна интерпретация си е почти „Древен и вечен“.

Всеки ученик ще ви каже, че свързваме народните будители със стремежа към образование и книжовност и ги почитаме на 1 ноември. А на 2 ноември почти всеки ученик, който живее на село, ще хване рейса и ще пътува половин час, за да стигне до класната си стая. Само през последните 10 години замлъкнаха завинаги звънците на над 400 български училища. Някои от тях с огромна традиция, възпитали не един и двама народни будители. Сега тези духовни средища навяват повече скръбното усещане за Задушница, отколкото за празничния 1 ноември. Така е и в село Бъта, разположено в сърцето на някогашния Четвърти революционен. В местното ОУ "Васил Левски" ни посрещат заключените школски двери, а зад тях - парчета стъкла и керемиди, изпотрошени пейки и бурени до кръста. Вместо байрак от фасада се развява раздърпано перде, промушило се през счупения прозорец. ОУ „Васил Левски“ е едно от стотиците училища, на които ударихме катинара преди десетилетие.

Предвидено по план като двуетажно, школото все пак успява да получи трети етаж след бурни пререкания между тогавашния кмет на селото Иван Чалъков и общинската власт. Съображенията на кмета са ясни - училището има нужда от още един етаж, защото трябва да има място за всички деца. Защото се работи с мисъл за бъдещето. Така беше, но бъдещето излезе друго. А селските школа паднаха жертва на демографската криза и голямото преселение към градовете и пустата чужбина.

Ако днес кметът Чалъков можеше да види какво представлява някогашната красива сграда, нямаше да повярва, че това се случва в неговата България, възродената след 5 века в окови с усилията на своите будители. Онези, които първо се заеха да строят църкви и училища и чак тогава тръгнаха да бунят народа.

Докато все по-показно през годините отдавахме почит на будителите, забравихме, че в основата на тяхната дейност бяха училищата. И тихомълком им сложихме катинарите. Да, днес пазарът е нашият символ верую. Затваряме всичко, което не печели. Време е обаче да спрем да вадим ножа, когато става дума за училищата и бъдещето на децата ни. В противен случай ще трябва да ходим пред паметниците на просветителите с молба за прошка, а не с венци и цветя. А заедно с будителите да си спомним и за старите пустеещи школа. Въпросът е дали да го правим на 1 ноември, или на Задушница, когато почитаме мъртвите.

Коментари