Подай сигнал

Носителят на Орфеев венец Иван Ланджев: Поезията не е отборен спорт, а самотно занимание

Един компютър не може да измисли велико стихотворение или да ти разкаже добре история

Култура

от Анна Велкова 195 прегледа 0

Преди броени дни поетът Иван Ланджев бе закичен с Орфеев венец на Античния театър. Литературната награда на фестивала „Пловдив чете" му бе връчена от министъра на културата Боил Банов.


Поетът и есеистът Иван Ланджев е роден през 1986 година. Доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски"), преподавател. Носител на национални награди за поезията си. Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия и др. Негови стихове са преведени на 10 езика. Сред книгите му са стихосбирките „По вина на Боби Фишер" (2010), „Ние според мансардата" (2014), „Wir Mansardenmenschen"(Berlin, 2017) и „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой" (2017). Миналата година излезе от печат последната му стихосбирка „Ти, непрестанна новина" (2018).


Пред „Марица" поетът успя да сподели няколко свои кратки откровения за себе си, за реалността и за мястото на твореца в нея.


Кои са трите най-важни неща, които трябва да знаем за Вас? Изключвайки факта, че сте поет, есеист, сценарист… Дано не пропускам нещо!


Да, има три изключително важни неща за мен, които са от значение да не се пропускат, но, за съжаление, и аз не ги знам, за да ви ги кажа.


В общи линии, аз съм Иван и имам нова книга. Казва се „Ти, непрестанна новина". Ще се радвам да я прочетете.


Къде е срещата и границата на поезията и прозата около нас? Можем ли да срещнем там и драмата?


Изглежда, че срещата напоследък е в социалните мрежи. Повече за лошо, отколкото за добро.

В литературата не трябва да си първи. Трябва да си единствен. Какъв е пътят на Единствения творец?


Пишещият трябва да създава нещата си, да работи, за да стават по-добри. Това е самотно занимание. “Единственият" е в този смисъл, а не като някаква поза и претенция. По-скоро като неизбежна самоизолация, когато работиш.


В един стих от стихотворението Ви ,,Лекции по естетика в неочаквани случаи" засягате темата, че трябва да се опитваме да нямаме много общо с поетите. Та, защо да отбягваме поетите и защо да ги търсим?


Свързано е с това, което току-що казах. Поезията не е отборен спорт. Не е политика. Не е някаква секта или клуб. Сам си. Разчитай на себе си! Сиреч, ако искаш да станеш поет, не се опитвай форсирано да бъдеш “при поетите"!


Имате ли книги, които Ви изкарват от творческа криза? Ако е така, кои са те?


Да, имам - в три направления: когато ми е криво или пък съм блокирал, чета любими стихове, чета любима философия (Сенека винаги може да те накара да се чувстваш по-добре) или чета любими смешни неща - Хашек, Илф и Петров...

Как виждате твореца в бъдеще, в бързо променящия ни се свят?


Мнозина предричат изчезването му, но аз не мисля така. Каквато ще и програма да се напише, един компютър не може да измисли велико стихотворение или да ти разкаже добре история. За да се създава изкуство, е необходим субект, който е способен да греши - уникално, лично да греши, така както само той би могъл.

Коментари