Подай сигнал

Незрящи катерачи покоряват Хималаите СНИМКИ

Калинка и Виктор усещат върховете по собствената им енергия, а пропастите - по изтърколените камъни

България

от Хенриета Георгиева 117 прегледа 0

Това, което отличава Калинка и Виктор Асенови от хилядите симпатични влюбени двойкиq е решимостта да докажат, че няма невъзможни неща. Планините са техен рай - усещат аромата на снега и високите върхове, въпреки че не могат да ги видят. Двамата незрящи са вдъхновяващ пример за това как се преследва мечта. Виктор е завършил семестриално социална педагогика и в момента работи. Калинка следва психология, предстои <210> магистратура. А катеренето е ударната доза адреналин, без която не могат.

Калинка и Виктор постепенно навлизат в пещерното дело. Двамата са скачали и с парашут, тя дори е пилотирала самолет. Пробвали са езда, стрелба с лък и още какво ли не. Участвали са и в състезанията Legion Run. Сериозните им занимания обаче остават спелеологията и катеренето. Семейството работи по каузи, целящи да покажат, че всеки човешки недостатък е преодолим и всъщност може да е предимство и мотив да постигаш повече. Обожават планината, където се чувстват равни на всички останали.


Последното им приключение в компанията на кучетата водачи - пясъчните лабрадори Идалго и Карма е трекинг в Хималаите в района на Анапурна, там качват до 5020 метра надморска височина.


Убедили се, че да усетиш планината е лесно - всеки от върховете, край които минали, притежавал собствена енергия. Всеки изтърколен камък показвал къде зее пропаст.


Най-ярките им спомени са от първия височинен лагер на връх Тиличо 4950 м. Сгушени в палатката с кучетата слушали грохота на лавините от околните склонове и буквално „виждали” върховете наоколо. Една мисъл не им давала мира: как ще се справят занапред и дали някога ще преминат от ниво трекинг към сериозно катерене. Разбрахме, че ако държиш здраво целта си, всичко е възможно - рано или късно ще сме в тия планини, за да катерим сериозни върхове, просто е нужно много постоянство, обяснява младата психоложка.


Калинка е била на много места по света - от Сибир до Щатите. Непал ги заредил с позитивизъм, че могат да се адаптират добре навсякъде. Когато видели как хората със зрителни проблеми там се справят - без никакви тротоари по улиците, без светофари, без правила за движение по пътищата, без кучета водачи, само с по един бял бастун, се зарекли, че никога няма да мрънкат - нито за кривите плочки на тротоара, нито за неговорещия автобус, нито за неписукащия светофар. Ако един незрящ човек иска да е адаптивен, трябва да може да се справя без изкуствени помощни средства. Удобствата са добре дошли, но хъсът да се справяш сам е задължителен, убедени са Калинка и Виктор. Двамата се борят за достъпна среда на незрящите в България.


Всяко преодоляно предизвикателство те прави по-уверен. Върховете са цели, които с времето стават все по-високи, изискват все по-солидна подготовка, казва Калинка. За нея катеренето е шанс да погледнеш от високо на проблемите.


С Виктор са отличен тандем, заедно са вече осма година и са преодолели много трудности. Наясно са, че не могат един без друг, връзката между тях е изключително силна. Имат планове за дете, но Калина е само на 21, а едно бебе би я извадило от графика за не повече от година. След това ще ходят заедно по планините.


В началото искали да докажат на света, че хората с увреждания могат много неща, смятани за невъзможниq и че границите са в главите на хората. Сега проверяват доколко и как могат да се качат на следващото стъпало - техничното катерене, включително във висока планина, което е тяхна по-далечна цел. И на 2000 м надморска височина има трудни стени, по-сложни от някои шестхилядници в Хималаите. Едно зимно изкачване на стените на Мальовица и Вихрен си е добро предизвикателство, но иска много време и усилия. Затова тренират упорито, трупат опит. Във всяка свободна минута Калинка е на катерачната стена в Софийския университет. Двамата тренират по пътеката на Витоша от Княжево до Копитото под лифта, която е тяхното тренировъчно трасе. И мечтаят за любимата си българска планина Пирин.

Те никога не правят компромис с честта и честността - щом си се качил на 5020 м, значи си се качил на толкова, не на 5600. Дразнят ги писанията, че в Хималаите са направили нещо изключително. Беше отличен опит като аклиматизация за кучетата, като контакти в тази култура, доста различна от нашата. Влюбихме се в тази страна. На летището в Катманду загубих камъче от гривната си, така че няма къде да бягаме, връщането ни е предизвестено, казва Калинка.


Изчислили са, че им предстоят минимум 7 години, докато стъпят на връх над осем хиляди метра. Наясно са с трудностите и с липсата на гаранции да изкачат който и да е осемхилядник без кислород и носач. Има незрящи на Запад, от които може да почерпят опит. Но няма да правят компромиси с честността, дори в името на най-желаните цели. На сватбата им всяка маса на гостите носела име на връх с идея да бъде изкачен. На Калина и Виктор се паднал Джомолунгма.


Къде се виждат след 10 години? Едно е сигурно - не на работа в офис, противопоказно ми е, смее се Калинка. Мечтае за изследователска работа, свързана с психологията. Със сигурност ще живеят извън града, ще продължат тренировките и катеренето. Без цели животът е безсмислен, а колкото по-висока е целта, толкова по-високо можеш да стигнеш, цитира Калинка любима своя учителка.

Коментари