1939

Водопадът Виктория: Димът, който гърми над река Замбези

На 16 ноември 1855 г. шотландския мисионер Дейвид Ливингстън, търсейки търговски път към източноафриканския бряг, вижда изумителен водопад. Нарича го Виктория - в чест на английската кралица.

Изливащ се на река Замбези (2660 км, тя е най-голямата от реките, вливащи се в Индийския океан), Виктория е група от водопади между африканските държави Замбия и Зимбабве. От десетки километри се вижда облак мъгла над водопада. Ето защо местните го нарекли Mosi-oa-Tunya (гърмящ дим). 

За своите два незабравими престоя до водопада Виктория разказва пред “Марица” българинът Светлин Иванов-Лаубер.

 

„Виктория е най-големият водопад на света! 500-те милиона литра вода, падащи всяка минута, се изливат стихийно като милиард цунамита. Всяка минута! Това е една от най-зрелищните гледки в целия свят, тъй като водопадът е широк над един километър - 1708 м, и висок над 100 метра, което го прави най-дългата водна завеса в света. Водопадът Виктория - на втория ден от престоят ми там дори прелетях над него многократно с частен хеликоптер, а сетивата ми се сливаха с магията му. Той се намира на самата граница на Замбия и точно там - на линията, където милиони тонове вода се изливат ежеминутно, започва Зимбабве.

Водопадът Виктория и площта около него са включени в 2 национални парка - “Гърмящият дим” в Замбия и “Виктория Фолс” в Зимбабве. Бях и в двата. Ден след ден, след ден, след ден, след ден. През 2011 година бях за първи път там. Беглец с половин метър дълги къдрици. Странник, тичащ през личните си пожари. И отминаха много години, преди отново да бъда отново там, при водопада. Ден след ден, след ден. Можеш да прекараш месеци, хипнотизирано вгледан в изсипващите се тонове вода, в бездната пред нозете ти, в дъгите над главата ти. И много пъти сякаш някакъв глас каза в мен:

„Тук, това място е най-големият храм на света!

Най-величественият олтар, най-святото причастие. Природата в своята проява на БОГ! Или БОГ, слял се с природата! Година след година си подарявax привилегията да обиколя отново и отново света. И да се завръщам на най-изумителните му места. Мислейки си през цялото време, че навярно ще се окажа щурецът в онази басня, който стои безпомощен след едно прахосано лято. Но... ето ме богат. С пътуванията. С преживяванията - аз, щурецът, ги имах всичките. Водопадите от спомени, мисли и снимки, c които душата ми може да се прехранва още няколко живота занапред. Господи, пред Твоите олтари благодаря, че избрах най-правилното инвестиране на щурец... Но аз съм странен човек - при водопадите ми от думи, посветени на какви ли не лични преживявания и места, остават неизменно такива, за които искам още да мълча, за да са още малко само мои. Без да искам да знам, дали в здраво стиснатите си, затворени шепи

държа обикновено камъче или искрящ брилянт.  

Ето защо понякога ми е нужно да изтекат много седмици, да се сменят месеците на много пълнолуния, а аз да съм променил многократно цвета на косите си, на очите си, на реките в мен, за да разкажа за място, време и мое „аз", позволявайки им да отплават!

 

При пълнолуние: Дъгите над Виктория сияят в сребристо бяло

Спектрални и неземни! Дъгите над водопада Виктория! И всяка една от тях е сякаш ефимеpен мост между Хаоса и Началото.

Изведнъж всичко е като в онази стара, наситена с утеха песен - всяка една от тези дъги ми повтаря с невинната оправдателнa палитра на своите цветове, че аз, все пак, може би съм от другата, от по-добрата страна. Наистина от другата страна на дъгата. На ръба на края и на ръба на началото!

Тук научих, че при пълнолуние дъгитe над водопада Виктория сияят в сребристо бяло в нощното небе. И макар че дните на престоя ми там не съвпаднаха с пълнолуние, и до днес понякога ги сънувам - ослепителните бели дъги под пълната луна над най-големия водопад. Невидени, а запечатани в представата ми.

Може би в това е смисълът на всяка дъга - да построяваме мостовете ѝ насън!

 

По стъпките на легендарната Cавска царица

Все повече учени твърдят, че човечеството води началото си от териториите на днешнo Зимбабве. Антропологични изследвания го потвърждават.

Със или без Еволюцията на Дарвин обаче, преди милиони години искрата Божественост сътворила днешния човек - там, където сега се намира Зимбабве. И ръката, която Ева протегнала към своя Адам, била черна.

Легендарната Cавска царица от Библията, за която се разказва също и в Корана, според днешнaтa археологическa тезa е била владетелка на древното велико Зимбабве - най-могъщото и богато кралство навремето. Действително се чувствам като на друга планета, застанал там, на ръба на скалата, от която започва Зимбабве. Непосредствено пред очите ми, от над 100 метра височина с апокалиптична сила падат надолу над десет хиляди кубически метра вода. Стоя вкаменен пред истинска бездна, в която сякаш всеки миг се сриват колоните на цели светове. Стоя на ръба на скалата и пред мен е истинският, изначален и първопричинен Хаос. Красив до чудовищност. Унищожителен, окончателен, някак плашещ, но и притегателен. Като Свят, в който човекът все още не е създаден. Там, в отсрещното. Зад водопада. И не е трудно да повярвам в това - та нали аз съм от другата страна, - там, където изследователите твърдят, че ние, хората, сме започнали да СМЕ ...

Питам се - защо толкова милиони години по-късно ние, Богоподобните хора, оставаме все така на ръба на този гибелен хаос? Защо сме стигнали с техниката и с поезията си звездите, щом не можем да се откъснем от ръба на бездната? Защо оставаме все така привлечени от опустошението? Питам се всичко това, вгледан в исполинското чудо на природата... милиарди и милиарди водни капчици! Те са последица от разбиването на колосалните водни маси и се носят като феерична мъгла във въздуха. Обвиват ме в призрачната си, невидима мантия и… чудо! Вдигайки очи нагоре, виждам неколкостотин небесни дъги над себе си и водопада.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?