Вода газим - жадни ходим в зимния туризъм

Докато държавата гори заради проекта на инвеститорите за Пирин, невероятните дадености на Родопите на 40 км над Пловдив пустеят

Трети месец България се тресе от скандали заради новото инвестиционно намерение на концесионерите на ски съоръженията над Банско. Половината държава се е заела да брани природата на Пирин, а другата - бизнеса (малкия и големия).  Не знаем какво точно ще се случи в крайна сметка с втория лифт там, но е време най-после някой да разработи цялостна програма за развитие на зимния туризъм. Докато еколози и инвеститори си дават битка в Пирин, десетки прекрасни места в българските планини пустеят, въпреки че притежават невероятни дадености. За тях обаче инвеститорски интерес няма. Природата там е пощадена, но пък създаденото преди време вече е жертва на разрухата.   

Типично такова място е популярната преди години сред пловдивските любители на ските и планинските преходи местност Бяла черква. Голямата писта, където в усилните петилетки на соца се провеждаха регионалните състезания, не работи от 10 години. Боровете по снежното трасе достигат над три метра височина. Докато слушахме дискусията за зимния туризъм и Пирин, решихме да се разходим в парк "Родопи" над Пловдив. Пътят не е лош и с колата сме на големия разклон до хижа "Здравец" за 30 минути. Край шосето и поляната наоколо е пълно с коли. Туристическата зона гъмжи от народ. Автомобилите са накацали по тесния планински път, образуващи дълги колони. Тук някъде свършва маршрутът на 99% от изкушените от планината, избрали парк "Родопи" за уикенда. 

Малцина са онези, които решават да продължат. Ние обаче спираме за чаша топъл чай и отново палим колата. След още 13 километра стигаме до историческата местност Бяла черква. И с извинение към крайно "зелените", но ливадите и гората наоколо, където напоследък рядко стъпва човешки крак, са трагична гледка - килнати стари бунгала, изоставени вили, пусти почивни станции и непроходими пътеки. Днес тук всичко тъне в развала. Изключение прави най-високо разположеният манастир в България „Св. св. Петър и Павел“, който изгоря до основи през 2002 година. Той се намира на 1650 м надморска височина, а днес църквата е напълно възстановена.  

Щом тръгнем по дългата около 500 метра пътека, която води до „Голямата ски писта“, ставаме свидетели на разрухата и упадъка на туризма в тази иначе много красива част на Родопите. Изоставени двуетажни къщи са се превърнали в паметни плочи на отминали времена. „Почти всички постройки в региона са частни. Обаче отдавна никой не идва тук. Старците умират, а с времето падат и гредите на покривите“, разказа възрастен мъж, който се разхожда из руините, гледайки две масивни постройки. „В едната никой не е идвал от 15 години, а в другата собствениците са тук само през лятото“, добави той. 

Малко по-надолу ни посреща ръждясала табела, на която едвам се различава знакът на пловдивското туристическо дружество „Еделвайс”. Точно зад нея се намират и останките от старата хижа „Бяла черква“. Тя представлява красива двуетажна къща с дървени арки. От години е заключена, а прозорците са разбити на парчета. Вътре се вижда масивна камина, която навремето е предоставяла топлина за гостите на хижата. Днес сняг се стели по пода на порутената сграда, а дърветата отпред, хвърляли сянка през топлите месеци, са маркирани за отрязване.    

„Всичко ще си отиде. Просто хората нямат интерес да идват тук. Дърветата се секат на поразия, а спортните съоръжения са извън строя от години. Нямам надежда това място да живее отново“, разказа друг мъж, който разказа, че е отраснал на Бяла черква.   

Пътеката продължава да върви сред порутени къщи, метални фургони и отрязани дървета и не след дълго достига до голямата ски писта, която не работи от 10 години. С дължина от 1100 метра, това е била една от най-големите ски писти в близката част на Родопите и единствената, която се е обслужвала от влек тип „котва“, който все още виси над занемареното снежно трасе, по което се извисяват триметрови борове и елхи. „Все още става за каране. Явно добре са изчистили склона от камъни преди 50-60 години. Мястото е перфектно за любителите на по-дебелия сняг. Жалко е само, че влекът не работи и мераклиите да карат тук трябва да се катерят по един час за 5-минутно спускане“, коментира Трифон Георгиев - един от малцината ентусиасти, които все още се спускат по тукашните склонове. 

На метри от горната част на бившата писта се открива прекрасна панорамна гледка към сърцето на Родопите. При ясно време могат да се видят върховете Снежанка, Мечи чал и Голям Перелик, както и селата Косово и Хвойна. Дори има изградена дървена наблюдателна кула, за да могат туристите да наблюдават изящната гледка. Стълба до нея обаче няма - няма и желаещи да гледат прекрасния зимен залез над Родопите. 

На тръгване отново се питаме - има ли някой у нас стратегия за развитие на зимния туризъм и защо инвеститорите се блъскат на Банско при толкова красиви места в България с прекрасни дадености? И има ли идея някой в община Куклен, на чиято територия се намира местността Бяла черква, как да опази и развие тази невероятна природна и историческа забележителност? Или и в зимния туризъм като в повечето сектори на земеделието ще я караме на принципа "вода газим - жадни ходим".

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?