Следвайте ни

В мъртвия град Суакин живеят само духове, котки и риби с човешки зъби СНИМКИ

viber icon

Оля ал Ахмед

Судан е страна, която носи следите на древна цивилизация. За мен е особено близка, защото имам там 43-ма първи братовчеди, 4-ма чичовци и седем лели. Всички те са нубийци, първите християни на Черния континент със свой етнос и език. Говореха го моите баба Фатма и дядо Садик, когато искаха да си кажат нещо тайно. Никой от нас, следващите поколения, така и не научи нубийски.

Когато в Судан е зима, навън е 35 градуса, а местните гледат да приключат с ангажиментите си сутрин рано, когато все още е хладно. Из тази интересна африканска страна обаче има и доста мистериозни места, на които, въпреки препичащото слънце, духа студен вятър, а въздухът е кристално чист. Едно от тези места е уникалната зелена местност Аркаиут, където се намира планината Джебел ас Сит.

Аркауит е на два часа път от Порт Судан. Минаваме през планините, наречени "Веригата на Червено море", които започват от Асуан в Египет и завършват в Еритрея. Там, на 1200 м надморска височина, усещането е за друга планета - планината е величествена, но напълно гола, без нито едно дърво. Образувана е от множество изригнали преди хилядолетия вулкани. Времето е превъзходно, 26 градуса, с лек ветрец. От Аркауит решаваме да се отбием в един от най-мистериозните градове на света - Суакин. Намира се на 58 км южно от Порт Судан.

Още фараон Рамзес III го превръща в основно пристанище на Червено море

Наричали го "Окото на Африка", защото оттук бил пътят към Азия. Султан Селим Явуз го прави част от Османската империя, когато завоюва Египет. По това време тук са построени внушителни административни сгради, замъци, джамии и бани. Днешният президент на Турция Ердоган успя през  2018 г. да сключи 99-годишен договор за наем на пристанищния град с обещанието да върне някогашния му блясък, създавайки обаче там и военноморска база.  

Днес Суакин е придобил модерен облик в новата си част с уникални архитектурни стилове, но впечатлява много повече с невероятните мистериозни инциденти, които до ден днешен се случват в старата част на града.

Местните ни придружители са категорично против да ходим там, тъй като се смрачавало, а никой не смее да влезе по тъмно сред опустелите стари сгради. Най-интересното за тях е, че са построени от камъни и мъртви корали. Някои от тях обаче понякога ненадейно оживявали. Може би това обяснява донякъде появяващите се от време на време странни шумове. "Суакин" на арабски означава "жители", но всъщност в този град няма такива. Той мистериозно е изоставен от всички.

А някога през пристанището му преминавали търговците на коприна, слонова кост, необработени скъпоценни камъни и злато. От Суакин етиопските търговци тръгвали с кораби за Йерусалим, натоварени с кафе и благовонни масла, мюсюлмани пък поемали на хаджилък към Мека. През Суакин минавали и търговците на роби и на жените за харемите. Градът бил пресечната точка на венецианци и турци, гърци и индийци, араби и африканци. Местна легенда разказва, че първоначално се е казвал "Суаджин", от думата "джин" - дух, призрак.

Цар Соломон, който умеел да общува с духовете, успешно затварял джиновете

на този полуостров. И така мястото било наречено - "Суаджин" - затвор на духовете. И до днес тук нощем се чуват странни звуци. Единствените обитатели са появяващите се нощем черни котки с очи, светещи в червено, за които местните твърдят, че са чували как лаят. Другите обитатели са козите, които ядат риба.

Преди години стадо черни кози изневиделица се появили в двора на един от ресторантите в населената нова част. Собственикът на заведението решил да си направи шега с добитъка, като им размахал прясна риба. За негово учудване козите се нахвърлили настървено и изяли все още живата риба. Оттогава тези кози все се въртят там. Едно от животните дори си има име - Асия, и обожава кока-кола.

Веднъж изпила цели осем бутилки на екс. Козата до ден днешен взема лакомо риба от ръцете на посетителите, с което доказва твърденията на местните жители, че това не са кози, а духове. Собственикът на ресторанта Джамал твърди, че стадото е вечно и козите не умират. Никой не смее да ги заколи или да вземе мляко от тях, защото са джинове, твърди той.

Рибарят Иимад пък казва, че във водите около Сауакин има странни риби, които са с напълно човешка челюст. Захапката им е като на хората.

Иимад е повече от убеден, че това са джиновете на удавниците, преродени в риби, и само по зъбите ще ги познаете. "Рибите са толкова зловещи, че ако ги видите, тръпки ви побиват", разказва старецът. "Ние не ги ядем, защото това са хора", пояснява той. Това призрачно място е наистина смразяващо. От опустелите сгради се чуват странни звуци и скърцания.

В града на призраците и духовете някога е била построена първата банка в Судан

Логично, щом през острова са минавали всички пътища на търговията. Заговарям Абу Махмуд, местен продавач на подправки в новата част на града. Той дори не иска да говори за мистериите на Суакин, тъй като вече слънцето било залязло. Все пак успявам да изкопча няколко думи.

"Преди време видяха там призрака на една девойка, за която се твърди, че се е удавила много отдавна. Излиза в бяла рокля след полунощ и сяда на кея", разказва старецът. Други пък твърдят, че много кораби са потънали буквално до брега на Суакин. Учените го обясняват с кораловия риф, който се намира в близост - корабите не го виждали и се удряли в него. Но местните са на друго мнение.

"Преди един век тук потъва етиопски кораб, пълен със злато и накити. След време жените от града ходели накичени с тези накити, а никой не можел да ги извади от тази дълбочина", разказва Абу Махмуд. Преди повече от десет години пастир пасял козите си в близост с портата на стария град. Започнало да се смрачава, той тръгнал да се прибира, но забелязал, че му се губят две от животните. Тръгнал да ги търси и ги видял от другата страна на портата на призрачния град. Само че били с тела на мъж и жена и с кози глави. Едва зърнал ги обаче, странните същества изчезнали в тъмнината и никога повече не се върнали. Други местни разказват, че нощем се чува малко момченце, което пее една и съща песен. Твърди се, че гласът е на дете, паднало от скала.

Толкова страховити истории може да чуете само за един ден в странния град на духовете. Който е само една от атракциите на потъналата в миналото Нубия. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?