Теснолинейката на 100 г.: 125 км с влак в сърцето на планината

Юбилейната композиция "Юндола" тръгва от гара Септември. След 5 часа ни отвежда там, където се докосват Рила, Пирин и Родопите

Таня ПЕНКОВА

Ако искате да запознаете своя малчуган с красотата и духа на южните български планини, най-краткият път е този на теснолинейката. Тази година тя празнува своята 100-годишнина. Стотици се качиха на юбилейната композиция "Юндола", за да пропътуват разстоянието от гара Септември до Добринище - онова магическо място, където се докосват Рила, Пирин и Родопите. Влакчето с локомотив и 12 вагона взима 125-те километра за 5 часа, а преживяването наистина си струва. Историческият маршрут е избран за пръв път през есента на 1916 г. Миналата неделя по него минаха над 200 пътници от различни краища на България и няколко групи чужденци. В 8.25 часа те се качиха на теснолинейката от Септември, а композицията бе посрещана с музика и ръкопляскания на всички гари по пътя си. Най-дълъг е престоят във Велинград, откъдето под звуците на духовата музика влакчето се отправя към крайната си спирка в Добринище. 

През цялото време във вагоните звучи жива музика - от автентичен български фолклор до класика. „O, Секънд валс на Шостакович... прекрасен избор, великолепието на Родопите с музиката на Шостакович, неземно! Браво!”, възклицават дами от чужбина в купето, докато момичета плъзгат лъкове по цигулките. В другия вагон всички аплодират гайдар с гласовита родопска певица -самодейци от читалището във с. Варвара. Край релсите тесни с хора и песни минават часовете до крайна спирка Добринище.

В състава на най-предпочитания туристически влак е монтирана и пътуваща фотоизложба „90 години теснолинейка през Родопите”, където в 16 снимки може да се проследи историята на първата отсечка от железницата.   

Организаторите на атракционното пътуване са издействали стъклата в няколко вагона да се свалят така, че пътниците да могат да снимат всичко по пътя. А атракциите тук са на всеки километър. Тук е Аврамово - най-високата гара на Балканите - 1267 метра надморска височина си остава своеобразния географски рекорд на пътуването, но митът че може не само да слезеш и да повървиш  заедно с влака, а и да го надминеш е развенчан. Няма как да стане, вече разказват пътниците, направили сравнение на скоростта преди 35 години и сега.

Като пътуваш с влак виждаш другото лице на България, твърди Петко Атанасов, бившият зам.-кмет на Пловдив, когото намираме в едно от купетата. От цялото пътуване най-голямата емоция са хората: тези, които се борят  за оцеляването на железницата, тези които ги поддържат, тези - местните, които ти махат от гаричка и баира и всички шарени образи по седалките, които разказват истории. Всички млади хора от сдружението „За теснолинейката” заслужават аплодисменти - над 150 човека се включиха в организацията на юбилейното пътуване, и то в празнични дни, когато всички почиват, без нито един лев заплащане. Това ще запомня най-вече, твърди пловдивчанинът./Пазарджишка Марица

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?