Следвайте ни

Смъртоносното трасе по ръба на Балкана - сървайвър, но не за всеки

Преходът Ботев-Добрила зиме е най-опасен за пишмантуристите - любители на селфита

viber icon

Пет инцидента с един загинал в Централна Стара планина в района на връх Ботев белязаха началото на 2021 г. На 2 януари след 300-метров полет в пропаст под връх Жълтец загина любимият на варненци Тодор Желязков, DJ Emotion, любител на планински адреналин. Приятелят му Георги Георгиев, свидетел на фаталното падане, оцеля. Ураганен вятър и непрогледна мъгла се оказаха истинско изпитание за акцията по изваждането на тялото на Тодор от улея. Благодарение на бързата намеса на спасителите от ПСС участниците в другите инциденти в района на Млечния чал и Жълтец се разминаха само с травми, някои са настанени в болница - с наранявания, но без опасност за живота.

 

Причина за всички инциденти е подценяване на условията в зимната планина - подценили са снега, вятъра, не са имали задължителните котки - приспособление с шипове  на обувките, които да  попречат на фатални хлъзгания.

След взрива от възмущение за трудното и бавно достигане до пострадалите правителството реши да бъде закупен медицински хеликоптер, както и да бъдат преоборудвани 4 вертолета Кугар от ВВС за спешни спасителни акции. Така България вече няма да е единствената страна в ЕС без хеликоптер за бързи спасителни акции, докато съседна Румъния има цели 11.  

Трагедията с Тодор е поредният жесток урок, който все не научаваме - със зимната планина шега не бива. Още повече - по едно от най-рисковите траверси у нас - от връх Ботев до хижа Добрила по билото на Балкана, част от прехода Ком-Емине.

Наистина е значимо постижение, нещо като туристически Оскар, да си минал по 14-те километра по ръба между Южна и Северна България, с преодоляване на няколко върха, сред спиращи дъха гледки и зейнали пропасти от двете страни. В порива за убийствени селфита сред леденото балканско царство мнозина сървайвъри обаче забравят, че на 2000 метра има строги правила. Трасето Ботев-Добрила се минава за 8-10 часа през лятото при идеално време. При зимни условия алпийската част на Балкана е твърде сериозно изпитание за мускулите и волята дори за най-печени планинари - може да се проточи 12-16 часа. Освен отлична физическа закалка и издържливост е нужна стабилна екипировка - обувки, топло дишащо облекло, котки за заледените участъци, плюс алпийска техника - пикел, въже за най-рисковите отвеси. А наказанието за неспазването на правилата може да е наистина фатално.

Мъж и жена загинаха след подхлъзване в района на връх Купена през 2017 г., а през декември 2018 г. там замръзна д-р Марио Шкодров, лекар от Александровска болница, тръгнал да отпразнува 27-ия си рожден ден.

Със сигурност ще има още кандидати за планинска слава и селфита по алпийската лавиноопасна пътека в снежния Централен Балкан. Трябва обаче да са наясно,  че ще преодоляват снежните отвеси на поредица върхове над 2000 метра - Млечния чал, Жълтец, Костенурката, Кръстците, след което ще се изправят пред страховитата пирамида на най-красивия старопланински връх - Голям Купен. По източния му ръб има опънато стоманено въже, което обаче през зимата е зарито от снега, и трябва да се разчита на алпийска техника.

После следва и последното изпитание по трасето - мощния гръб на Амбарица, където според легендата са били житните хамбари на Крали Марко. Тук през декември 1994 г. се разрази една от най-големите трагедии в българските планини, отнела живота на 12 души.   

Планината не е убиец, но не бива да я подценяваме. Не бива да надценяваме и силите си - иначе може да платим жестока цена. За съжаление сме една от малкото държави в Европа, където на знания по планинарство не е посветен нито един час в училище.

Снимки от Мартин Петров

***

Черен спомен: Бялата смърт покоси 12 души на Амбарица

Безспорно най-мащабната акция, в която са мобилизирани отрядите от Пловдив, Сопот, Карлово, Троян, Ловеч, е тази от 3 декември 1994 г., известна като Черния декември. Тогава се случва една от най-големите планински трагедии в България. Група от 50 кърджалийски туристи тръгват със сопотския лифт през хижа "Добрила" към хижа "Амбарица" от другата страна на Балкана през едноименния връх.

На билото са в 16 часа, пада мъгла. 11 души оцеляват в импровизирано иглу, останалите продължават. Бялата смърт застига 12 души.

40 спасители от Пловдив, Сопот, София, Троян вадят и качват в хеликоптери премръзнали хора и трупове от преспите на връх Амбарица.

Урокът е жесток, подценени са най-важните правила за зимно планинарство.

Филм за трагедията - “Вихрите на Амбарица", снима известният планинар Минко Занковски.

СЪВЕТИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

С настъпването на зимата от особена важност е добрата подготовка за планински туризъм. Често инцидентите са причинени от подценяване на обстановката. Любителите на зимните планински пейзажи не бива да забравят, че зад пленителния пейзаж често се крие смъртоносна опасност. Ето някои съвети на спасителите:

1. Следете прогнозата за времето и се информирайте от ПСС за условията в планината. Това може да стане на дежурните им телефони.

2. Набавете си необходимата екипировка, преди да тръгнете, според сезона - ръкавици, пикел и котки, очила, карта, запалка или кибрит, компас, ако може и GPS, спасително фолио и свирка.

3. Тръгвайте със зареден телефон и с въведен номер на ПСС.

4. Поддържайте връзка с близките си и подавайте информация къде се намирате.

5. Не поемайте в планината без застраховка.

Много хора подценяват рисковете, които крие планината, и разчитат на късмет, че на тях няма да им се случи. Това е една от главните причини за инцидентите, предупреждават спасителите.

Връх Ботев - българският Еверест

Макар да не е най-високата българска планина, Балканът крие най-много опасности.

Високият едва 2376 м връх Ботев, Юмрука, е смятан за най-рисковото място по българските планини. Носи му се черната слава като най-коварното място за туристи, където времето се променя мигновено. Това е и мястото с най-много инциденти, включително с фатален край.

Преспите под върха са 7-8 метра, ураганните ветрове свалиха 80-метровата кула на ретранслаторната станция и в момента над Ботев стърчи само 100-метровата кула.

Баща и син старозагорци  - Атанас и Адриан Пенчеви, загинали през февруари 2020 г., са част от черния списък с жертви в района около старопланинския първенец. 

За една от най-старите трагедии на Ботев напомня паметникът на Малкия юмрук (2341 м). Там в снежната виелица на 31 декември 1954 г. са намерили смъртта си трима пловдивчани - инж. Драгомир Иванов (Драго), Николай Юруков (Ники) и Артин Артинян (Арто).

Безспорен тест за планинари е Тарзанската пътека към върха, която траверсира над спиращи дъха пропасти. Носи името на метеоролога Тодор Божков, Тарзан, който я прокарва през 1944 г. и по-късно загива точно на нея.

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Малиий

Малиий

10.01.2021 | 12:34

Каква тъпотия. Некаква кифла виждала планина само от автомобил се прави на експерт по планинско оцеляване. Деа и глупавото същество.

Отговори
1 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?