46

Скритият код на Бегликташ - от мегалитно светилище до астрофизична лаборатория

Там, където Странджа среща морето

Легенда разказва как, преди да се отправят в търсене на Златното руно, Язон и Аргонавтите дошли до Бегликташ. Допитали се до пророците, обитавали скалистия бряг край морето, и принесли дарове на боговете. После се впуснали в изпитанията, които им била подготвила  съдбата. Ала енергията на това загадъчно място им дало силата да се изправят срещу предизвикателствата по пътя.

Крайбрежните хълмове на Странджа крият тайните на старо мегалитно светилище. Името му е Бегликташ. Образувано в резултат на скално изветряне, то е видимо дооформено от човешки ръце. И резултатът е впечатляващ - изумителни композиции, в които се редуват долмени, тракийски могили и малки скални светилища. Днес сиенитните блокове на Бегликташ, подредени в един естествен ансамбъл, му дават славата на един от най-древните мегалити у нас. 

Кой е струпал тези тежащи с тонове камъни тук

„Назад във времето, при последния ледников период, когато ледниците са слизали към морето, те са влачили камъни по пътя си. Така се е получило струпването им, точно тук, от десния бряг на река Ропотамо. След време зидари или просветени хора са ги издялали с чук и длето, за да им придадат тези форми“ - така Евгений Сачев, единственият в България професор по културно наследство и национална сигурност, развива своята версия за мегалитите. Изследванията за тях са още откъслечни, но един от фактите за тях е безпрецедентен - подобни долмени има само в Странджа и по-малко в Източните Родопи. По света обаче техни следи се откриват в загадъчния Тибет, но и в зелена Ирландия. Също в Южен Уелс, на по-близкия до нас остров Малта, както и в далечна Африка.

Странна конфигурация с ложето на Бога Слънце

Центърът на Бегликташ представлява голяма скална площадка. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг с диаметър 56 м скални елементи, които са служили за извършване на ритуали. Те са запазили естествения си характер, но са дооформени от човешка ръка с характерни сакрални символи и знаци. В източния край на каменния кръг е „Брачното ложе“, където в нощта преди лятното слънцестоене ритуално бил представян бракът между Слънцето и Богинята Майка. Отстрани се виждат улеи, където изсипвали обредните течности - вино, мляко, вода и зехтин. Ако успеете да се изкачите на огромния заоблен камък, наречен менхир, ще видите скалния трон на Бога-Слънце, или т.нар. „Стъпка на Бога“. От него се открива гледка към цялото светилище. А на отсрещната страна е „Стъпката на Богинята”. В близост се виждат слънчевият часовник, направен от 16 плоски кръгли камъка, и огромен долмен, представящ „свещената пещера” - метафоричен намек за утробата на Богинята Майка, както и „лабиринтът” - символ на пътя на изпитанието.

Мястото, където Слънцето се влюби в Земята

Карел Шкорпил е първият археолог, изследвал местността в далечната 1930 г. Описва  върха като скален блок с особена форма на сърце и го нарича Апостол Таш. След години (1972-1973) проф. Александър Фол и проф. Иван Венедиков, по време на археологическата експедиция „Аполония-Странджа“, допълват картината - те документират „изкуствените кръгли вдлъбнатини под блока в скалата“. Забелязват „скален блок с  форма на орех, с диаметър 12 м, положен върху други блокове като покрив, под който може да се премине“. Археолозите се завръщат на терен едва в 2003-та, но те определят Бегликташ като най-ранното открито тракийско мегалитно светилище по Черноморското ни крайбрежие. Разкопките доказват: тук дълго е функционирало тракийско светилище, от края на бронзовата епоха (XIII в. пр. Хр.) до IV век. Изводът им е, че това е култов комплекс.

Друга интересна версия е, че магичното място е обсерватория, от която траките наблюдавали звездите и цялата Вселена. А жреците им гадаели по тях. Така целият този мегалитен ансамбъл представлява астрономически часовник. Дори камъните са подредени така, че слънчевата сянка пада от главния олтар върху подредените на север от него 6 по-малки камъка. „Привърженик съм на версията, че

това място е било астрофизична лаборатория,

където човекът е търсел духовно просветление чрез свързването си с космическия разум! Откакто се помни, човекът иска да разгадае тайната на Великото сътворение - в много религии то се интерпретира чрез оплождащата връзка между Слънцето и Земята, между Озирис и Изида. Или култът към плодородието. Чували сте митовете за златния дъжд, който дава богат урожай на земята. Неслучайно той се изсипва през май - най-благодатния месец в годината, когато природата се събужда, и откриваме енергията в камъка и в дървото. Този мит присъства в древната египетска митология, но и в тибетската, и в шумерската култура, и в скандинавските саги.

И до днес, в нощта на 10 срещу 11 май, на това място, за кратко се появяват холограмни изображения на хора - по разкази на очевидци.

Неслучайно в района на Странджа се намират още мистериозната Мишкова нива с нейната египетска следа. Чували сте и за богинята с лице на котка - Бастет, която била дъщеря на тракийски вожд, живял по тези земи хиляди години назад.

Ако се върнем на въпросните холограми, бих добавил - те не са плод на фантасмагории. Неслучайно подобни места се свързват с мистериите във фолклора ни. Те са своеобразен портал или информационен канал, където един подготвен в духовното човек може да получи просветление. То е да виждаш бъдещето, като разбираш миналото! - обобщава проф. Сачев.

 

Ванга съветва Тато къде да построи „Перла“

Десетилетия наред достъпът до светилището Бегликташ е невъзможен. Защо ли? Подземни проходи отвеждали енергията от култовия обект до „Перла“ - ловната резиденция на Тодор Живков в Приморско. Лично баба Ванга съветва Тато да използва мястото. А и дъщеря му Людмила да прекарва повече време усамотена сред природата - до скалите в прегръдката на Странджа.

Построена по-скоро като вила, по проект на арх. Михаил Соколовски, морската резиденция била предназначена изцяло за семейството на соцлидера Живков. Чужди гости рядко се допускали тук. В годините на прехода имотът е изоставен и потъва в забрава. Последно сградата е била закупена от покойния вече Илия Павлов срещу внушителните 14.6 млн. лева.

По времето, когато Бегликташ е в границите на ловната резиденция „Перла", достъпът до мястото е невъзможен и така то остава непознато за археолозите. Учените „откриват“ загадъчното място през 2002-2003 г. Тогава Цоня Дражева, археолог в Регионалния исторически музей в Бургас, с малко средства започва разкопки на древното светилище.

 

Лъвската глава „маркира“ древния Ранули

 

Разходка по река Ропотамо може да ви отведе и до Ранули - една загадъчна древна крепост или град, известен още под името Азине.

Азине е бил разположен на площ от около 30 000 кв.м, издигал се върху скалист и обраснал със зелени дървета връх, който днес е познат с името Лъвската глава. Построили го именно на това място заради релефа и благоприятния климат. Сега в района са разкрити крепостни стени, за чието изграждане използвали големи, но и много добре оформени камъни. Според изследователи, строежът на известната крепостна стена, както и на някои от най-старите и запазени сгради, съвпада с епохата на т.нар. Крито-​микенска цивилизация. Всъщност се смята, че тук са живели хора и хилядолетия преди това, но въпросният строеж е унищожил с мащабите си много от по-старите артефакти.

В по-ново време древните руини са известни под името „Вълчаново кале”, понеже прочутият Вълчан войвода използвал крепостта в годините на Османската империя.

 

Османци събирали тук беглика (данъка)

Интересен е и произходът на името Бегликташ. Езиковеди насочват към турския език, където беглик означава данък, а таш - камък. Или „камък на данъка”.

В годините на Османската империя тук събирали данъците - местните хора предавали добитъка на османците. Преданията гласят, че дори властимащите усещали необикновената сила на това място и не смеели да вдигнат ръка срещу българите.

Много след османското време - в годините на соца, мястото продължило да бъде „беглик”. Огражденията на ловна резиденция „Перла”, използвана от семейството на бившия Първи Тодор Живков, го доказват. С години тази територия стои „присвоена“ и за лична употреба от човека, символ на властта и държавния авторитет. Едва през 2003 г. Бегликташ е отворен за посетители.

 

Йорданка Павлова, художник: Тук всеки камък разказва история

„Бегликташ ми носи специална енергия, която ми дава вдъхновение. Тук нарисувах едни от най-хубавите си картини. Като тази, нарекох я  „Маслен нос в прегръдката на Черно море“. Бих добавила само: „…там, където всяка вълна е целувка и всеки тласък за изблик готов...“. Това ни разказа Йорданка Павлова, докато ни показва едно от платната си.

Красивата пловдивчанка е един от най-ценните кадри, излезли от школата „Балкантурист“ в годините на соца. С майсторството си в готвенето тя е смаяла видни италиански графове, идвали на гости у нас. Йорданка с малко носталгия си спомня за онези години. Днес обаче се е посветила на една нова тръпка. „За мен връзката между картините и готвенето е много лична“, казва художничката на натюрморти и пейзажи. Едно от любимите й места, когато застава пред платното, е именно загадъчният Бегликташ.

„Това място ме пренася в миналото - продължава своя разказ дамата. - В онези древни времена, които ни носят информация за кода и произхода на българите. Усещам магнетизма на земята, която е привлякла нашите праотци в тези земи. Мисля, че България попада неслучайно точно тук, в чисто географски, но и в сакрален смисъл.

Бегликташ също не е случайно място. Най-впечатляващ за мен е този сърцевиден камък - под формата на обърнато сърце - вижте големия наклон. Камъкът стои като на пиедестал, а опорната точка, на която се държи, е толкова малка. Сякаш стои във въздуха, а тежи стотици тонове. И това е най-голямата магия на това място. Трудно е да си я обясним, каква е тази висша сила? Не знаем! Но точно тя дава енергията на това място. И носи вдъхновение на хората, които го посещават.

Мисля, че Бегликташ е бил древно светилище. Тук всяка една скала, всеки камък разказва собствена история. В шума на гората се усеща връзката на вятъра, който преминава през скалите и се докосва до шума на морето. От този синхрон се получава тази  специфична вибрация. Като тиха музика, много тиха! Изгревът огрява камъните и им придава онзи леко жълт, почти оранжев нюанс в отражението на слънцето. А изгревът преминава леко през камъните, във вид на леки струи светлина!“.

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?