49
Следвайте ни

Селото на параклисите вдигна 3 огромни кръста за 3 години

През 1834 година в Павелско построили храм за 40 дни, макар че през нощта турци и помаци го разрушавали

viber icon

В Павелско, едно от най-старите християнски села в Родопите, вярващите вдигнаха третия си огромен светещ кръст преди седмица. По традиция той е пред един от параклисите на селото. А в Павелско има 37 параклиса - толкова няма в нито едно друго село у нас. Това казва църковния настоятел Илия Илчев, който 51 пъти е участвал в церемонията по носенето на иконата на Богородица до Клувията на Бачковския манастир.

 

Новият кръст е 11-метров и е поставен върху бетонен постамент, забит на метри в земята. На няколко крачки от него е параклисът „Свети Прокопий”. „Всичко около този кръст е благородна инициатива на младите хора, които работят в Пловдив, но са от Павелско. Идеята за него и събирането на парите направиха Рени и Костадин Марудови”, разказва Илия, който, освен че е настоятел, е и нещо като пиар на будното село.

Огромен метален кръст се появил преди две години пред параклиса „Свети Никола”, а след това и пред „Света Петка”. Първият е вдигнат по инициатива на Мирослав Пиндев, а вторият е дело на военнослужещия Петър Кацаров и приятеля му Илия Канелов.

„Обиколил съм цяла България и както никъде другаде няма толкова параклиси, така и както сме я подкарали пред всеки параклис ще издигнем 10-метров светещ кръст”, обяснява църковният настоятел. Миналият ноември излели бетонният постамент. В него има 80-сентиметрови болтове, които държат кръста. Металното чудо било заварено в пловдивска фирма, дошла на 10 септември с ТИР и било сглобено част по част на хълма пред „Свети Прокопий”.

За Павелско се споменава още в документите на братя Бакуриани, които строят Бачковския манастир. Има невероятни истории, свързани с опазването на вярата. До Балканската война в него имало и помашка махала. В 1833 година Павелско, Чепеларе, Широка лъка и Устово измолили от валията на Пловдив разрешение да се обърнат към султана за разрешение да вдигнат църкви. Първи храма си вдигнали павелци - още на следващата година. Тапията разрешавала само 40 дни строеж. „През деня нашите строели храма, а нощно време помаци и турци го рушали. Нашите успели да го вдигнат навреме”, разказва Илия Илчев.

Парите за църквата „Възнесение Господне” събрал възрожденецът Марко Иванов. Негови роднини основали след това село Марково до Пловдив. Помаците от Дряново го убили за това. Затрили и иконома, който събрал парите за църквата. И двамата  загинали в местността Пашалийца. През соца се родила едно невероятна местна история. Илия я припомня: "Комунистите тръгнаха да бутат един от параклисите в двора на ТКЗС-то. И тези, които рушаха дома на Бог, след това станаха инвалиди", разказва той.

Юнашка смърт

След като вдигнал църквата „Възнесение Господне”, Марко Иванов винаги бил нащрек, когато е в гората. Едно лято през 1839-а отишъл с помощници и с жена си в местността Пашалийца да жъне. Взел бъклицата по едно време и тръгнал към близкия извор. Разстоянието било 200-300 метра. Навел се над прецедената с букова шума вода и тогава гръмнала пушка от храстите. Куршумът го повалил на място.

"Убиецът му е един, на когото са казвали Пантата, от Дряново. Той не само го убива, но и отива и му отрязва главата", разказва Илия.

Баба Марковица чула изстрела и тръгнала към ручея. Там заварила обезглавеното тяло и завикала към бягащия вече убиец: "Не ти стигна да го застреляш, ами му взе и главата, защото те е страх, че и с олово в гърдите пак ще те погне!”.

"Юначната българка не казала на помощниците какво е станало. Изпратила ги обратно в Павелско. Върнала се при ручея и сама натоварила на коня тялото на мъжа си", твърди Илия Илчев.

Хайтов и историята на селото

Илия Илчев помни всяка своя среща с великия Николай Хайтов. Още като ученик през 1959 г. помагал на една ловна среща на писателя с общественици от Асеновград. „Беше студен ден, наклали сме огън, а наоколо прехвърчат капки дъжд и сняг. Старите му рекоха: Кольо, кажи как са нещата в София? Таман беше тръгнало ТКЗС-то и никой не бе доволен от него. Лошо е като тук! Но да помним винаги родопската песен: "Горо, горо, приятелко моя!" И я издекламира”, спомня си Илия.

Десетилетия след това павелци поканили Хайтов, за да го молят да напише книга за селото им. „Строиха се всички партийци, а аз - отстрани. Дойде черната волга, Хайтов слезе и веднага скочи да ме прегръща: Илко, как си? Партийците - шашнати! Като му предложиха да напише книга, той каза: „Аз ще я напиша, но няма да е както трябва - няма да се сдържа и ще измисля някои истории. Имате си чуден писател - Георги Пашев. Той ще ви направи хубава история. И точно той я написа!”, разказва Илия Илчев.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?