Санторини - красота, възкръснала от пепелта на вулкан

Митичната красота на Санторини събира само в 35 квадратни мили плажове и археологически обекти, кокетни винарски изби и ресторанти от висок клас. Неслучайно това е един от най-красивите острови не само в Гърция, но и в цялото Средиземноморие. 

Неговият пейзаж е издълбан от вулканично изригване, случило се някъде назад във времето ​- около 1600 г. пр. н. е. То е било толкова мощно, че изпраща цунами към остров Крит - вероятно точно това причинило заличаването на минойската цивилизация, казват историците. Да, вулканът на Санторини представлява истинско вдъхновение за много вулканолози. И ги е накарал да потърсят отговорите на енигмата дълбоко в мита за него.

------------------------------------------------------------------------

Този старогръцки мит звучи почти зловещо: „Със свръхестествена сила разпенените води помели всичко. В своята мъст боговете стоварили опустошение, разрушавайки острова. Небето и морето се превърнали в пепел ​-сякаш завинаги щели да останат така“ - цитира фрагменти от него пътешественикът Светлин Иванов-Лаубер.

После бърза да добави: „Но и наистина: преди хиляди години вулканът, изригнал в сърцето на тогавашния огромен остров Тера (днешен Санторини), не само го разкъсал, но и потопил завинаги огромни части от него на морското дъно. Катастрофално по размерите си цунами, възникнало от чудовищния трус на експлозията, изтребило и разрушило всичко на стотици и стотици километри по пътя си.

То сложило 

края на изключително високите култури и цивилизации на Крит и Микена.

След себе си подхвърлило само отломки. Две трети от цялото Средиземно море и бреговете му останали за почти година потънали в облаци от вулканична пепел, отразени в клокочещото, бушуващо море“. 

В началото на т.г. учените предупредиха за нова спяща заплаха. На около 7 километра от Санторини, на 500 метра под повърхността на морето, се намира вулканът Колумбо - един от най-активните подводни вулкани в света. Подводният вулкан, чието смъртоносно изригване покоси живописния гръцки остров Санторини преди почти 400 години (през 1650 г. сл. Хр.), има нарастваща, невиждана досега магмена камера, която може да подхранва друго масивно изригване през следващите 150 години. И по този начин да застраши жителите и туристите на Санторини.

„В древноегипетските папируси можем да прочетем за „годината без слънце". Тя се прокрадва дори в Библията ​- продължава своя разказ Светлин. - Да, това била годината след избухването на вулкана на същия този Санторини, който днес ни кара да се дивим на необичайната му красота. От окръжността на някогашната му голяма територия е останал само тънък полумесец над водата. С дължина 17 километра е. Сърцето на острова потънало, заедно с повечето му площ. 

Именно този природен катаклизъм

създал античното предание за приказната Атлантида

- островния свят на изобилието, духовността и красотата, който боговете в своята ревност потопили на дъното, удавяйки човешкото превъзходство над самите тях. Все повече учени добавят нови доказателства“, твърди българинът. В търсене на изгубената цивилизация на атлантите, учени или просто любители и до днес се опитват да открият връзката между изгубената Атлантида и някое реално място на планетата. Едно от тях е именно Санторини. Легендата за изчезналия остров Атлантида има няколко версии, но във всички тях тя завършва с гибелно разрушение - същото като на Санторини.

Ала знаете ли, че цялата тази страховита приказка е разказана още в диалозите на древногръцкия философ Платон (427-347 или 348 г. пр.Хр.). От написаното от него научаваме, че островът е бил унищожен по всяка вероятност от природно бедствие - земетресение, или от цунами около 9000 години преди времето, когато е живял самият той, което ще рече около 15 в. пр. н. е.

Само че ако поне за малко излезем от света на митовете и погледнем към  археологическите разкопки, ще видим, че най-ранното човешко присъствие тук датира от 3600 г. пр. н. е. Керамични изделия ​- със същите орнаменти на хора и животни, типични за минойския стил - доказват наличието на минойска колония.

„Действително на територията на острова днес има огромни археологически находки:

цели градове, с канализация, с многоетажни къщи, с топла и студена вода

(преди хиляди години!), с амфитеатри, побиращи над 1500 души. Това е два пъти повече от днешния капацитет на голямата зала на Народния театър „Иван Вазов - сравнява Светлин и допълва: - Вглеждах се като хипнотизиран в колоните, останали оттогава. В орнаментите върху амфори и фрески. В силуетите на неовъглените стенописи. Взираха се в мен. Между разруха и съзидание. Невидимо се вселяваха в моя профил. Босите ми нозе докосваха стъпалата към някогашната сцена, където днес само залезите се покланят след безмълвните си, алени монолози.

Красотата на Санторини от фотосите и картичките, които познаваш, е създадена от истинско унищожение. От пепелта е възкръснала. И колко обобщаваща за света ни е тази констатация, нали? В агонията на завист, несигурност, болест, поредна война. След всички ерупции на вулканите в самите нас. И ни се струва, че ще са завинаги. Но тогава...

Духът ни извайва от нищото, пак и пак, отново КРАСИВОТО. Вярата си! Построява отново своите дръзки кули, предизвикали поредната мъст на стихии и божества. Унищожението е кръговратна част от самите нас  - то е в думите, които ежедневно изговаряме, в мислите и постъпките ни. То е сътворило не само планетата ни, но и самата вселена с взрива си. Дали ТОВА е цената, с която, самонаранявайки се, заплащаме любовта? И своя живот? 

Санторини, зад изумителната си белоснежна фасада, би могъл да бъде история на унищоженото. Но не е. Защото е победа над опустошението. Точно като твоя живот. Точно като нейния, техния, моя“ - разсъждава Светлин Иванов-Лаубер.

Знаете ли, че…

В Античността Санторини е носел името Стронгили (Strongili), което означава "кръгъл". И това не е случайно - в своето историческо минало днешният архипелаг е имал форма на почти перфектна окръжност. Впоследствие тя се е променила след голямото вулканично изригване, което води до изчезването на минойската цивилизация.

Около 1300 г. пр. н. е. на острова се заселили финикийците. Според Херодот те останали там за осем поколения напред и му дали името Калиста. По-късно дошли и дорийците, които през 9 в. пр. н. основали главния град Тера или Тира. Той с​е издигал на 396 м надморска височина на планината Меса Вуоно и носел името на техния водач - Терас. Впоследствие целият остров започва да се нарича Тера.

В Средновековието Тера, заедно с другите гръцки територии, влиза в пределите на Римската империя, а след нейното разпадане ​- на Византия. Когато Константинопол пада през 1204-та, островът е завладян от венецианците. Именно те започват да го наричат Санторини - името идва от италианското име на църквата "Света Ирина" (Santa Irini).