1939

Римската гробница до Хисаря правена като египетските пирамиди

Най-скъпите цветове на античността издават, че там са положени царски особи

Невероятна история отпреди близо две хиляди години пази Римската семейна гробница край Хисаря. Макар и детайлно проучвана, изследователите откриха нови факти, които я нареждат до най-впечатляващите и ценни обекти от късната античност. Единият е в начина на нейното изграждане, другият - в цветовете, използвани при нейната украса - най-важният от тях е цинобърът - цветът на царете и на боговете. Новите проучвания показват връзката на този обект с източните култури, и по-точно с погребалните практики в Древен Египет, познати в египетските пирамиди.

През епохата на късната античност - IV-VI в., римският и ранновизантийски град Диоклецианополис  е бил един от петте най-големи градове в римската провинция Тракия. В списъка на градовете, които споменава древният автор Хиерокъл, Диоклецианополис е поставен на трето място след Филипополис (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Заедно с римските терми семейната гробница в Хисаря е перлата на археологическия резерват на днешния град. Тя е най-интересната и впечатляваща със своя интериор гробница, откривана досега в района. Състои се от дълъг стълбищен коридор и засводена гробна камера. За нейното изграждане теренът предварително е бил вкопан на дълбочина до 7 метра, посочва Мирослав Маджаров, експерт оценител на културни ценности от Археологическия музей в Хисаря.

Стените на камерата, както и тези на коридора са били покрити със стенописи с растителни и геометрични орнаменти. Нишите също са били изрисувани със стенописи. Особен интерес представлява стенописът върху северната декоративна ниша, на която са изобразени червени рози.

В своята "Естествена история” античният автор Плиний  споменава за наличието на

 12 вида рози, които са носили имената на провинциите, в които са били отглеждани. 

Според Плиний единият вид е бил т.нар. "Тракийска роза” - факт, който красноречиво доказва, че още от древни времена провинция Тракия е представлявала център на розопроизводството. Така стенописът в една от нишите на хисарската гробница по категоричен начин подкрепя сведението на античния автор и представлява едно от най-ранните изображения на розата в днешните български земи.

А цинобърът, този керемиденочервен цвят, също се оказа ключ, който отвори вратите към тайнствата, скрити  в гробницата преди близо 1600 години,  посочи  реставраторът от БАН д-р Росица Манова, която изследва украсата в древни погребални съоръжения. Този цвят инициира, разделя земния от божествения живот. Той поставя границата между двата свята - този на земята, и този в отвъдното. Затова го намираме в погребалните практики на древните. Вярванията  и култът на траките също са тясно свързани с това, обяснява д-р Росица Манова.

Наличието на цинобър в Римската гробница говори и за състоянието на нейния притежател. Този цвят е един изключително скъп материал. В античността цената му е била фиксирана, тя не се е променяла. В древните времена той е добиван от мините за злато и сребро. Цинобърът е съдържал живак,  това е цвят, от който са измирали хора. Поради високата си стойност този цвят е бил фалшифициран, обясни още Росица Манова.

В римската семейна гробница се откриват още от най-скъпите цветове на античността - синият, който  е лазурит, и  зеленият, който е малахит, Те се също се добиват от мини с благородни материали.

 Наличието им в гробницата в Хисаря говори, че в нея имаме царско или знатно погребение

А полагането на боите и материалите сочи директна връзка с начина на работа в египетските пирамиди. Анализът на данните от изследванията на фрагменти от мазилка със стенопис от хисарската гробница показва влияние на египетската технология и знания в живописта, твърди д-р Росица Манова.

Подобно влияние се наблюдава и в архитектурата при изграждането на цялото гробно съоръжение - дълбоко вкопана гробна камера с дълъг стълбищен коридор, напомнящо за източните и египетските погребални практики, допълва Мирослав Маджаров. Очевидно погребаният в хисарската гробница не е бил от местен произход.

За население от източен произход в римското селище около хисарските минерални извори научаваме от един надпис на старогръцки език, издълбан върху мраморна оброчна плочка на трите нимфи. Плочката бе намерена при археологически разкопки на Римските терми в Хисаря от доц. д-р Митко Маджаров през 2019 г. Тя се датира от средата на II в. Посвещението е направено от Север, син на Амоний. Името Амоний е от източен произход и в провинция Тракия се среща за първи път. По всяка вероятност става въпрос за наследник на преселник във Филипополис от източните провинции, за което разполагаме с епиграфски данни, коментира още Мирослав Маджаров.

Комплексният анализ от изследванията на стенописите на Римската гробница край Хисаря, съпоставени с нейните архитектурни особености и наличната епиграфска информация, показват, че това  тя била притежание на представител на управляващата върхушка на римския град Диоклецианополис, чийто родословни корени най-вероятно са от източен или египетски произход.

 Римската гробница в Хисаря е отворена за посещения всеки ден

А отскоро тя е детайлно представена в уникалната изложба за украсата и символиката в тракийските и римските гробници по нашите земи.  Изложбата е под наслов "Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи" и показва резултатите от едно мащабно проучване на Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

Изложбата е експонирана в Туристическия информационен център, входът е свободен и посетителите безплатно могат да я разгледат и научат за значението на цветовете, използвани в украсата на древните погребални съоръжения. Изложбата ще остане в Хисаря до края на април, след което ще бъде представена във Виена.

А Археологическият музей в Хисаря подготвя проект за реставрация и консервация на Римската семейна гробница. Проектът ще бъде представен за одобрение пред Националния институт за недвижимо културно наследство. Той предвижда дейностите по реставрация на стенописите да бъдат пред посетителите - така хората ще могат да опознаят още по-добре символите на цветовете и изображенията и да научат повече за древния Диоклецианополис.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?