Следвайте ни

Япония като маска от театъра “но” (СНИМКИ)

Азиатците са склонни да се шегуват единствено с къщите си

viber icon

Малко са културите, които са толкова неразгадаеми като японската, разказва пазарджиклийката Цветанка Иванова, която наскоро се върна от екзотичната дестинация. Бившата шефка на Съюза на математиците, а сега на Клуба на учителите-пенсионери останала очарована от страната на изгряващото слънце.

Япония е като маска от театър "но", дала на света кимото, сушито, увлечението по сумо, карате, джудо, кендо. Държавата на самураите е властелин на движение и скорости, които те връхлитат неочаквано като метеоритен дъжд от феерия и цветове. Това обаче е съчетано със спокойствието на неподражаемите паркове и градини и уюта на павираните улици, водещи към внушителните древни храмове. Япония ще те промени завинаги, обяснява Цветанка. Аскетичният дух на будизма, стремежът към съвършенство, който цари навсякъде, тънкото чувство за хармония преобръщат традиционните ни представи за ценности и естетика.

Японците рядко се ръкуват, не свалят шапка никому. Поклоните им са цяла азбука - любезно-елегантни, с вежлива усмивка, смесица от учтивост и уважение. Обичат цветята и животните, немеят пред планината Фуджи, благотворят вишневия цвят, който с чудния си аромат е символ на страната, наред с жеравите за дълголетие. Това е страната на родовата връзка, където разбират човек не по думите, а по интонацията.

Всички шофьори на таксита са с тъмни костюми, бели ризи и ръкавици, а колите блестят от чистота, разказва Цветанка Иванова. Лъскави са и тежките камиони и бетоновози, които се "търкалят" по магистралите на 4-5 нива. Движението е обратно на нашето, а трафикът е огромен. Но не се чуват клаксони и подвиквания, въпреки че задръстванията не са рядкост.

Японците са склонни да се шегуват единствено с неповторимите си къщи, които галено наричат "мишите ни дупки". Панелни колоси прегръщат еднофамилни домове, а честа гледка са мезонети със сини покриви, извити като драконови лапи. Задължително във всеки дом има таконома - ниша за цветя в рамка от специално дърво.

Модернистично Токио пленява с еклектичната си архитектура. Градът е блестящ символ на новото благополучие, расте на височина, защото свободното пространство е само една десета от площта му. Сред забележителностите му изпъква Токийската кула, която е висока 333 м или с 3 м повече от Айфеловата в Париж. Скоростен асансьор неусетно праща посетителите на кулата Небесно дърво, друга забележителност на височина  150 м, откъдето се открива чудесна гледка към императорския дворец.

В столицата се намира и един от най-значимите будистки храмове - Сензо джи. Влизайки в него, се пречистващ, като отпиваш вода от специални черпачета, а след това я изплюваш, като се преминава през т. нар. Врата на гръмотевиците. Към храма води малка уличка Накамаси Дори - най старата търговска в Япония. Върнахме се, за да усетим суматохата сред множеството  малки магазинчета за сувенири, пълни с красиви кимона, оризови специалитети и какви ли не вкусотии, обяснява Цветанка. Лутахме се напред-назад в това живописно преживяване. Сетивата ни се влудиха и зашеметени от мощния удар на шаренията от емоции и чувства, върху нас се стовари луксът на търговско-развлекателния район Гинза. Тук са сградите на Сони, внушителната часовникова кула Хатори, множество скъпи бутици на световни търговски марки и ресторанти.

Всеки ден повече от 9 млн. токийци пътуват с метрото, чиито 12 линии с обща дължина от 170 км се стопанисват от различни компании. Много от японците предпочитат влака стрела или шинкасена, който лети с 250 км/час. С изненада видяхме и висящ влак-перде - още една рожба на липсата на площ.  

Следващата ни спирка - древният град Нико, се гуши сред 500-годишни кедри. Този зелен град е приютил коплекс от светилища под егидата на ЮНЕСКО. Дървеният мост Шинкую се перчи с червения си цвят, защото само шогуни и пратеници на императори са минавали по него. 

След Нико планинският път "Ирока зака", виещ се по 48 завоя, колкото са буквите в японската азбука, ни отведе до езерото Чузенджи и водопада Кагон, чието 97-метрово водно великолепие ни покори, разказва Цветанка Иванова. И след чудесата на природата попаднахме в шинтоисткото светилище Тошогу - прекрасно украсен мемориал на шогуна Иеясу Токугава. Построен като комплекс от храмове - шедьовър на японската архитектура с богата декорация. До него се стига по 200 стъпала и останали без дъх, успяхме все пак да надникнем в будисткия храм и музея. А на изпроводяк се сдобих и със символа на града - прочутото верую на трите маймунки мъдреци.

Нямаше как да не посетим и пристанището на бъдещето в град Йокахама. Полутахме се и на площада на императрицата в града, преди да вперим врещен поглед към една от най-високите сгради в Азия - небостъргачът Ландмарк, и най-високия морски фар в света.

Планината Фуджи ни посрещна ласкаво - със слънчево и ясно време. В превод името  означава единствен, уникален, обяснява Цветанка. Най-високата конусовидна вулканична планина в света - цели 3776 м, в основата си е кръгла с диаметър 35-40 км. До върха има 10 станции, но ние стигнахме до петата, където е информационният център, предлагащ прекрасен изглед към околността. Скорошни изригвания на вулкана ни попречиха да минем с лифт над кипящата вулканична долина Овакудани или усои на дявола.

След магията на Фуджи в хотела потънахме в света на японската традиционна култура. Багажът ни не се внесе в стаите, събухме се на входа и се движихме с чехли. Премемени с юката (по-скромен вариант на кимоното), се отправихме към вечерната зала. На вратата застинахме в почуда пред отрупаната с какви ли не рибни изненади и и изкушения от водорасли - цъкаш от почуда и се ядосваш на собствената си несръчност с прословутите клечки. Последва успокояваща спа-процедура, весел разговор с любопитните японки в него, а накрая потънахме в покоя на прочутите татами с блаженство, останала е очарована Цветанка.

На другия ден влакът-стрела ни стовари в уникалния град Киото - предишната японска столица. В тесните  улички се кипрят къщички със специалните знаци на жителите на града, а императорските дворци повече от 1100 години се гушат в подножието на хълма Кинугаса.

Да видиш Златния павилион в Киото е златен шанс. Съчетал три архитектурни стила - японски, самурайски и дзен, целият блести в злато, а реликвите на Буда, съхранявани в него, го правят още по-ценен. Напускайки това място, се отправихме към величествения замък Ниджо - резиденция на един от най-могущите шогуни Токугава Иеясу, а след това се запознахме от отблизо  и с тайнствеността и светостта на храма "101 статуи на Буда". През цялото време древната японска столица ни пренасяше в света на самураите, отвсякъде се усещаше виталността им и очакваш всеки момент да чуеш звънко свистене на стрели и екот на мечове.

В маршрута ни следваше първата постоянна столица на Япония - Нара. Преданията гласят, че тъкмо в котловината ямадо, наречена още Нара, първите заселници в древността поставят началото на тази раса, на която се приписва слънчев, божествен произход под покровителството на Аматерасу - великата свещена богиня, сияеща в бяло и червено върху японското знаме. Градът се отличава с изтънчена красота и дървена архитектура, съчетала осем стила.

Най-напред се отправяме към прочутия храм "Тодайджо", където останахме хипнотизирани от гигантската статуя на Буда, наречена Вайрочана. Плод на амбицията в древността да бъде най-голямата фигура на източния бог, тя се извисява на 16 м височина, а само палецът на божеството е дълъг 162 см. Статуята е изработена от 437 т бронз, 130 кг злати 75 кг живак.

Следва храмът Косуга, посветен на бога-покровител на града. Обрамчен от почти 3000 каменни и бронзови фенери, той е най-посещаваният религиозен обект в Япония. След тайнствените дебри на храма Фудживара стигнахме до пететажната пагода - символ на Нара. В града е и най-голямата камбана в Япония, която на Нова година бие 108 пъти - колкото са сатанинските лошавини на хората. Японските камбани нямат метални езици като нашите, с друга форма са и по тях се удря странично с дървена греда. Издават приглушен звук за разлика от звънкостта на нашите камбани.

Според преданието божеството, покровител на града, пристигнало в селището, яздейки елен и затова благородните животни са с ранг на почетни жители. В старинна част на града те се разхождат между гостите, а в магазините се продават специални бисквити за тях. Четириногите изразяват благодарността си за подаденото лакомство с елегантен поклон.

Древност и ултрамодерността на бъдещето се съчетават в Осака, където беше и последната ни спирка от вълнуващото пътуване, казва Цветанка Иванова. В града, наречен Венеция на Изтока, древни шинтоистки храмове и средновековни замъци съжителстват в хармония с едно от бъдещите чудеса на света - въздушната небесна градина на телевизионната кула "Умедаскай билдинг". На върха  погледът се рее във всички посоки, съзерцавайки необятната панорама.

КАРЕ
Чаят - еликсирът на спокойствието

Чаената церемония е свещена за японците. В основата си ритуалът е за подобряване на вътрешното равновесие, за хармония и уважение, чистота, спокойствие, почит и забрава на проблемите. Тези принципи са въплътени в древния обичай. Ритуалът е свещенодействие, в което има елементи на християнска меса и се изпълнява при абсолютна тишина. Използват се три вида чай - мача (пудра), шинча (листа, набрани първа ръка) и сенча (листа). Отначало се сервират сладки уагаши от сварен ориз, кестен или боб и други съставки. Приборите са от бамбук - сипва се вода в купичка и с лъжичка се слага малко мача, която се разбива с четка. Добавя се малко вода. Чашата се поема с лявата ръка, а с дясната се прави половин оборот по часовниковата стрелка, като съдържанието се изпива наведнъж, изричайки поздрав. Седях отдясно на водещата и на мен се гледаше като на специален гост и имах честта първа да дегустирам чая, за всеки има отделна купичка, пояснява Цветанка.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?