46

Приключението, наречено Йордания

Престъпността в страната е ниска, затова спокойно можете да се разхождате по улиците и след залез-слънце

Автор: Валерия Демерджийска

Ако искате да се докоснете до различни древни цивилизации, едно от местата, на които можете да го направите, е Хашемитско кралство Йордания, намиращо се в Близкия изток.

След кратък семеен съвет решихме че това е тазгодишната ни дестинация. Не ни отне и много време да изберем програма, която ни предложиха от туристическа агенция. И така с нетърпение чакахме датата на заминаване. За наше щастие, случихме на добър екскурзовод - Антоанета, която беше винаги с нас и бе изключително отзивчива. А Абдула, гидът ни от йорданска страна, се оказа изключително ерудиран, възпитан, търпелив и готов да помогне във всяка ситуация, както и да отговори изчерпателно на всички въпроси. Попаднахме на човек, който наистина си обича работата.

А хората от групата, събрана от цялата страна, се оказаха приятни и сърдечни. И така, доволни, смело се впуснахме в приключението, наречено Йордания.

С редовна самолетна линия от София стигнахме до единствения пристанищен град на страната - Акаба, разположен на Червено море. Ако не пътувате до други страни, виза не се плаща, но ако кацнете в Аман, визата ще ви струва около 90 лв.

Районът на Акаба е бил заселен още в X в. пр. н.е., но в последните години се превръща в туристическа дестинация. Множество палми и магазини допринасят за невероятната атмосфера. Пазарлъкът е неизменна част от живота тук, така че се пазарете. Като пресичате улиците, трябва да сте много внимателни, независимо дали сте на пешеходна пътека, или не. Както се пошегува Абдула: „Тук първо те блъскат и тогава ти се извиняват”.

Престъпността в страната е ниска, затова спокойно се разхождахме по улиците и след залез-слънце. Йорданците са вярващи мюсюлмани, държат на семейството си и смятат престъпленията за грях. Ако някой прегреши, на цялото семейство се гледа с лошо око.

На централния плаж в Акаба видяхме предимно местни жители, които се къпят с дрехите. Заради голямата мръсотия на брега и водата туристите предпочитат частните плажове на хотелите.

Гмуркането е сред нещата, с които се забавлявахме в Акаба. Има множество клубове, които предлагат екипировка и разходка в морето, която включва и обяд. Температурата на водата в началото на ноември е около 28 градуса. В залива на Червено море се намират над 100 вида корали и десетки други екзотични морски обитатели.

Лунната долина на Йордания

На около час път от Акаба се намира пустинята Вади Рум. Скалните образувания и множеството каньони са естествен декор за редица холивудски филми: „Марсианецът”, „Лорънс Арабски”, „Червената планета” и други. През нея минава и теснолинейката, свързваща Истанбул с Мека, която е била една от целите по време на Арабското въстание през Първата световна война.

Тук се намират и двата най-високи върха в Йордания. Във Вади Рум живеят няколко хиляди бедуини. В палатките им има огнище, което постоянно се поддържа, и над него къкри джезве с кафе, така че са готови във всеки момент да приемат гости.

За да не се изгубите, е добре да пътувате с местен водач. Придвижването из пустинята става с високопроходими машини или камили. Има изградени десетки бедуински лагери, които предлагат нощувка и запознаване с местните традиции. Магията на това място се усеща най-добре, когато слънцето се скрива зад скалистите върхове. Има специални места, където вълшебният залез се наблюдава прекрасно.

Тук Лорънс Арабски е много почитан заради приноса му в освобождението на Йордания от Османска Турция. Дори има каньон, наречен на негово име.

Петра - столицата на набатейците

Петра се намира във Вади Муса (Долината на Мойсей), на около 3 часа път от Акаба. Градът е обитаван още от 1000 г. пр. н.е., но разцветът му е по времето на набатейците, които са арабско племе от IV в. пр. Хр. Предполага се, че тук са живеели около 20 000 души, които издълбали в скалите своите къщи, храмове, гробници и административни сгради. Благодарение на резервоарите и стотиците метри водопровод, прокопан в скалите, градът се е снабдявал постоянно с питейна вода.

Червеният град е процъфтявал стотици години благодарение на уникалното си местоположение. Това е търговският път на керваните, тръгнали към Дамаск, Червено море или Персийския залив.

Около 10% от града е открит, но и това е достатъчно впечатляващо. Ще ви трябват поне 2-3 дни да разгледате всичко. За да влезем в Петра, вървяхме около час пеш. Някои от групата се възползваха от предлаганата голф количка, но може също да се качите на кон или камила. След около 15 минути ходене по стар римски път пред нас се откри естествената защита на града - тесен проход с високи скали. Тук видяхме части от водопровода, скални рисунки на камили и надписи.

Докато се наслаждавахме на гледките, тясната клисура изведнъж свърши и пред нас се откри величествената тъмнорозова гробница или съкровищница, известна на много хора по света благодарение на Холивуд и интернет. (Тук е сниман филмът „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход"). Фасадата й е богато украсена с колони, орнаменти, изображения, едно от които е на богинята Нике. Вдясно от това архитектурно чудо има път, който води към града. Тук може да видите още гробници и амфитеатър, изсечен в скалите, побиращ 4000 души.

Ако имам време и възможност, бих се върнала отново тук.

Млада държава на древна земя

По-голямата част от територията на Йордания е пустинно плато. В западната част се намира падината Гхор, която е заета от долината на река Йордан и безоточното езеро Мъртво море. Страната е бедна на природни ресурси, но се добиват фосфати, калиеви соли и медни руди.

Населението е около 11 милиона, като сирийските и палестинските бежанци са около 5 милиона и по половин милион има имигранти от Египет и Ирак. Семействата имат средно по 4 деца. Най-малките къщи или апартаменти са около 140 кв. м, като задължително има отделни стаи за момичета и момчета, както и стая за гости.

Образованието в Йордания е безплатно и е на високо ниво. До 4. клас децата учат заедно, след което училищата се разделят по полове. Повечето от йорданците държат децата им да са образовани, за да ​намерят работа, която е добре заплатена.

Здравеопазването също е безплатно. Ако мъжът работи като държавен служител, той осигурява цялото си семейство и всички могат да ползват здравните услуги. Ако жена не се е омъжила, то държавата поема здравните й разноски.

Сравнително млада държава, с небогато население, разположена на древна земя, Йордания се е утвърдила като балансьор в района на Близкия изток. Въпреки критиките към кралското семейство, че харчат много държавни пари за дрехи и бижута, то е уважавано заради имиджа, който е създало на страната. Хората са дружелюбни и винаги готови да помогнат.

Арабската Филаделфия и Джераш

Филаделфия всъщност е елинското име на столицата на Йордания - Аман. В древността тук е било известното ни от библията Амонитско царство. Днес това е модерен град, в който живеят над 5 милиона жители, около половината от населението на страната. Западната част е богатата, а старата източна част е доста екзотична, населена главно с палестинци, заселили се тук след 1948 г.

На север от Аман, на около 50 километра, се намира град Джераш, древната римска Гераса. Останките му са наистина импозантни и много добре запазени - два амфитеатъра - северен и южен, храмове на Зевс и Артемида, форум с впечатляваща колонада, улици, магазини, хиподрум.

Има ли амфитеатър, има и български песни и хора. Тук акапелно звуча „Хубава си, моя горо”, а под звуците на гайда и тъпан, с арабски привкус, се изви право тракийско хоро.

Гераса, както и Филаделфия (Аман) са част от така наречения Декаполис (Десет града). Любопитното е, че тези градове са били свързани с подземни тунели с дължина над 170 км, използвани за водоснабдяване, а при опасност - и като възможност за бягство.

Като стана въпрос за водата, ясно е, че на тези географски ширини това е много ценен ресурс. Мегаполисът Аман се снабдява с вода не от близките планини, а от пустинята Вади Рум, която е богата на подпочвени води. С помпени станции и канали над 150 км водата е прекарана до столицата.

Плоча за княз Кардам изненадва до река Йордан

Реката тече от север на юг, влива се в Мъртво море и немалка част от долината й е под морското равнище. Тук зеленината е доста, има и много бананови плантации и оранжерии. Бананите са дребни, зелени, но много по-сладки и вкусни от тези, които купуваме в България. 

Според нашия гид, наскоро археолозите са определили точно мястото, където Йоан Кръстител е покръстил Иисус Христос. Намира се близо до сегашното корито на реката. Тук видяхме доста християнски храмове, както и плоча, посветена на покойния български княз Кардам Търновски, син на Симеон Сакскобургготски.

Мадаба и пустинните замъци

Мадаба е градче, югозападно от столицата на около 20 километра. Това е като градът на мозайките в Йордания. Най-известната от тях е в църквата „Св. Георги”, която представлява карта на Близкия изток, Египет и части от Средиземноморието и е създадена през 6. век. За съжаление, не е запазена цялата, но и това, което е останало, е доста любопитно. Можем да видим Йерусалим като център на света, Мъртво море и река Йордан с изобразени плаващи кораби по тях, Витлеем, Хеброн, делтата на река Нил.

Пустинните замъци са разположени на изток от столицата, близо до границата със Саудитска Арабия. Черният замък Азрак от 8. век (наречен така заради черния базалт, от който е построен) е известен с това, че е бил щаб на въстаниците през 1916 г. В една от кулите е живял Лорънс Арабски.

Амра всъщност не е замък, а къща за удоволствия след успешен лов на халифите от 8. век. Преди повече от хиляда години местността е била зелена, с огромно езеро и с много диви животни. Интересни са фреските по стените - освен владетели, които носят данък на халифа, тук могат да се видят ловни сцени с различни диви животни, има и одалиски или хетери, облечени (или по-скоро съблечени) далеч от стандартите на исляма.

Мъртво море и каньонът Вади Муджиб

Това е най-дълбоката депресия на Земята - над 400 метра под морското равнище. В последните години нивото на Мъртво море спада с метър на година, което е доста тревожно. В Йордания има проект, който да докарва вода от Червено море, но кога ще бъде построен, не е много ясно. Крайбрежието е застроено с хотели с басейни със сладководна вода, които работят целогодишно. През зимата в столицата може да падне сняг, което не е рядкост, а тук температурите не падат под 20 градуса. Поради изключително високите нива на сол (375 грама на литър морска вода) не ни препоръчваха да стоим в морето повече от половин час. Уверихме се, че няма опасност да потънем, дори и когато не стигахме дъното и спокойно си ходехме във водата.

В северната част на Мъртво море е разположена планината Небо. Според Стария завет, там Мойсей е видял Обетованата земя, в която така и не е успял да влезе с народа си. При хубаво време наистина се вижда Йерихон, дори и Йерусалим.

Вади Муджиб е рекичка, която се влива в Мъртво море. Това е любимо място на хората от цял свят, обичащи трекинг. От устието на реката, дълбока около 20 сантиметра, продължаваме срещу течението. Постепенно слънцето изчезва. Каньонът е широк най-много 10 метра, но отвесните скали се издигат на над 50 метра.

Появяват се вирчета, после вирове, водопади. Маршрутът е обезопасен със стълбички и въжета (на места не стигаме дъното), но човек се чувства така все едно изкачва Мальовица, но в наводнение.

Дребните рибки, които ни хапят, са част от атракцията. След час стигаме до висок 4-5 метра водопад, който е края на каньона. Връщането е сравнително по-лесно, тъй като се спускаме по течението.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?