83

Пловдивчани на лов за Северното сияние в Исландия

Автор: Валерия Демерджийска

 

Ако искате да се потопите в приказката за елфи и тролове, Исландия е вашето място. Островът се намира в Атлантическия океан, между Шотландия и Гренландия. Средната януарска температура е около 0-2 °С, а през юни градусите се вдигат до 10-15, което се дължи на топлото течение Гълфстрийм.

Няма еднозначен отговор на въпроса кой месец е най-подходящ за посещение на страната. Всяко време си има своето очарование и предизвикателства. Ако искате да видите Северното сияние, да се изкачите на някой ледник или да влезете в ледена пещера, от октомври до март ще може да го направите. През лятото може да се насладите на сравнително топло време, бели нощи и наблюдение на китове.

Решаваме нашето исландско приключение да бъде през февруари, когато вероятността да видим уникалното сияние е голяма и денят е с продължителност 9-10 часа.

Местната валута е исландски крони, хиляда за 13 лева,

но след проучване разбираме, че не е необходимо да обменяме. Навсякъде се плаща с карта.

Стандартът на живот в Исландия е много висок, а алкохолът е с космически цени. Тъй като ще летим през Лондон, се снабдяваме предвидливо с "огнена вода" от летището в Лутън.

Първото нещо, което правим, щом кацаме в Исландия, е да си наемем кола. Въпреки че климатът е суров и често вали сняг или дъжд, придружен със силен вятър, пътищата са много добри. Максималната разрешена скорост е 90 км/ч. Спазвайте я, глобите наистина са солени!

Пристигайки в Исландия, основната ни цел е да посетим ледниковите пещери, да стъпим върху най-големия ледник в Европа (и трети в света) и разбира се, да видим Северното сияние. Немалка част от природните забележителности в страната се намират в южната ѝ част. Тъй като времето е непредсказуемо, се стремим да се движим основно по т.нар. Път 1. Това е главното шосе, което обикаля целия остров.

Кацаме на Летище Кефлавик, което се намира на около 50 км от Рейкявик, в късния следобед, но докато вземем колите и се настаним в хотела, слънцето вече се е скрило. Тъй като на следващия ден ще да пътуваме около 250 км до следващото ни място за нощувка, се задоволяваме с кратка разходка в центъра на столицата.

Продължителността на деня в края на февруари в Исландия е около 10 часа,  така че имаме време спокойно да напазаруваме и

да потеглим към първия водопад - Селяландсфос,

намиращ се на река Селяландс, родена от ледника с още по-шантавото име Ейяфятлайокутл, където е и вулканът, изригнал през 2010 г.

Водопадът Селяландсфос

Водопадът е висок около 60 м, намира се близо до главния път и достъпът до него е лесен.

След не много кратка фотосесия се отправяме към водопада Скогафос, който също се намира на главния път, на около 30 км от Селяландсфос.

Водопадът Скогафос

Широчината му е около 25 м, а височината - около 60 м. От дясната му страна има изградени стълби, които водят до площадка, от която водопадът се вижда отгоре. В слънчеви дни в пръските му се образува единична или двойна дъга.

Водопадът Скогафос отгоре

Продължаваме към село Вик, в околностите на което се намира малък нос на височина 120 м, наречен Дирхолай (в превод - Вратата на острова). Вулкан преди 100 хиляди години е причина за образуването на полуострова, а фарът на него е построен през 1927 г. Невероятната гледка към черните плажове и ледниците е причина това място да е поредната туристическа атракция по Път 1.

Гледката от нос Дирхолай

Спускайки се отново на морското равнище, попадаме на черния плаж Рейнисфяра. ​Докато вървим от паркинга към брега, виждаме няколко предупредителни табели да не доближаваме водата. Тук понякога изневиделица се появява много висока вълна, която навлиза няколко метра навътре в сушата. Тъй като е с огромна енергия,

може да събори човек и да го отнесе в океана.

Огромни базалтови стълбове с правилна форма правят мястото магнетично. Според легенда това са тролове, които, осветени от слънчевата светлина, са се вкаменили. Тук е сниман епизодът „Източен страж край морето” от сериала „Игра на тронове”. Въпреки че не става за къпане, Рейнисфяра е неизменно в топ 10 на най-красивите плажове в света.

Черният плаж Рейнисфяра

Събрали много емоции и умора, потеглихме към рибарските хижи, в които ще нощуваме следващите две вечери.

Задължителна спирка от програмата ни са Диамантеният плаж и ледниковата лагуна Йокулсарлон.

Към тях води река, която тръгва от ледника Вахтнайокутъл към Атлантика.

Ледниковата лагуна Йокулсарлон

Когато ледниковите блокове се откъсват от мощното му туловище в лагуната, те се носят бавно от реката към океана, като постоянно се топят. Някои от тях засядат в плажната ивица или се връщат от вълните. Тъй като блестят като диаманти и силно контрастират с черния пясък, дават и името на предпочитания за фотосесии от туристите плаж.

Диамантеният плаж

Дотук имаме късмет с времето и програмата ни е изпълнена на 100 процента. Остава да видим и Северното сияние. За целта постоянно следим официалния сайт Aurora Forecast Island. Тъй като тази вечер има вероятност да се появи, а ни предстои около 2 часа пътуване, не се застояваме много на ледниковата лагуна. Осветлението и високите сгради в градовете пречат на наблюдението на това невероятно зрелище, затова най-добре е то да се следи някъде в ледената пустош. Следейки постоянно променящата се информация, решаваме около 23.30 ч. да отидем до едно от местата, на което ​има вероятност да се види. Правим засада на около 10 км от мястото ни за нощувка. За наше съжаление,

около 23.45 ч. се появяват облаци и се разминаваме с това природно зрелище.  

Сутринта ни посреща с вятър и снеговалеж, който по-късно преминава в дъжд, и това налага промяна на плановете ни. Тръгваме към град Селфос, който е една от отправните точки за посещение на т.нар. Златен кръг и където ще  нощуваме.

На следващия ден, в типично исландско време - силен вятър, съпроводен със сняг и дъжд, започваме обиколката из Златния кръг с кратера Керид, появил се преди около 6500 години.

Кратерът Керид

На дъното му се е образувало езеро, което е замръзнало. В кратера има добра акустика и понякога през лятото тук се изнасят концерти.

Продължаваме към националния парк "Тингветлир", който е обект от световното наследство на ЮНЕСКО. Тук се намира и границата между Северноамериканската и Евразийската тектонска плоча.

 

Между двете тектонски плочи

През средните векове през лятото в парка се е събирал исландският парламент. По време на неговите заседания, които са били под открито небе, се организирали пазари, театрални представления, уговаряли се годежи, но и се произнасяли присъди.

В парка има различни места за видовете смъртно наказание - обесване, обезглавяване, удавяне и изгаряне на клада.

Днес тук се намира лятната резиденция на министър-председателя на Исландия.

Следващата ни спирка е водопадът Гълфос (Златният водопад), който е един от най-мощните в Европа. Тук има две платформи, от които туристите могат да наблюдават спускащата се вода.

Златният водопад

На около 15 км от Гълфос ​е прочутият Гейсир, който е дал името на всички гейзери. Названието му означава „бликвам, изригвам”. На всеки 2 до 5 минути Гейсир изхвърля гореща вода на височина до 80 м.

Прочутият Гейсир

Последното ни място за този ден е Тайната лагуна, за която сме си направили резервация от България. Това е най-старият естествен басейн в Исландия и датира от 1871 г. Целогодишно геотермалната вода е с температура 38-40 градуса. Плацикането в горещата вода е огромно удоволствие насред зверския студ.

Тайната лагуна

Излизайки от Тайната лагуна, загрети и в добро настроение, забелязваме, че вятърът е утихнал и на небето няма облаци. Това ни връща надеждата, че може да видим Северното сияние. Отново решаваме да тръгнем около 23.30 ч. и да отидем до кратера Керид, който е едно от местата за наблюдение. По пътя виждаме няколко спрели автомобила, което още повече ни обнадеждава. На паркинга вече е истинска навалица. Поне още 30 души се надяват да видят чудото на същото място.

След 20 минутно очакване забелязваме на небето светлина,

която в продължение на 5 минути става все по-ярка.

Еуфорията е голяма. Наблюдаващите подскачат и се радват - все едно любимият им футболен отбор е спечелил Шампионската лига. Щастливи и изпълнени с много емоции, тръгваме към хотела в Селфос.

Последния ден от нашето исландско приключение посвещаваме на Рейкявик. Името​ на ​града означава „пушещ залив” и се дължи на парата, която излиза от геотермалните извори, намиращи се на територията му. Това е най-северната столица на страна в света. В него живее около 65% от близо 400-хилядното население на Исландия.

С впечатляваща архитектура е катедралата "Халгримскиркя", от камбанарията на която има невероятна гледка към залива, ледниците и Рейкявик. Интересен е и конгресният център "Харпа", в който има 4 концертни зали, магазини и ресторанти. Разноцветните къщи с нарисувани графити по фасадите пък те карат да се чувстваш като герой от приказка, изпълнена с елфи и тролове.

Тръгваме си от Исландия, убедени, че отново ще се върнем тук, но този път през лятото.

 

Какво представляват небесните светлини?

Причина за това природно явление, наречено Северно сияние, е слънчевата дейност. Атмосферата на Слънцето е съставена предимно от водород. Електрони и протони непрекъснато се откъсват от най-външния ѝ слой и изтичат в Космоса. Този поток се нарича слънчев вятър и част от него достига Земята. Под действие на магнитното ѝ поле, което е най-силно около полярните области, слънчевият вятър взаимодейства със земната атмосфера и предизвиква разноцветно светене на въздушните газове. На всеки 11 години дейността на Слънцето достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва, а 2024-та е една от тези години.

 

Километър дебел лед върху врящ кратер

Посещението на ледниковите пещери и изкачването на най-големия ледник в Европа и трети в света - Вахтнайокутъл, който заема малко над 9% от площта на острова, се оказва немного трудно, но доста вълнуващо.

Насред ледника Вахтнайокутъл

Средната дебелина на леда е около 400 м, а максималната - 1000 м. Под него има няколко вулкана, а в​ътре - кратер с горещо езеро, дълбоко около 500 м. Езерото е покрито с лед с дебелина близо 200 м.

Внушителна гледка към ледника Вахтнайокутъл

Част от леда се топи и понякога водата излиза на повърхността, помитайки огромни блокове лед.

Месец по-рано сме запазили дата и час за това приключение, което бе с продължителност около 4 часа. След кратък инструктаж и получаване на оборудване (каска, котки и пикел), ​някои от нас потеглят към ледников​ите пещери, а други започват катерене по ледника. Синият цвят на леда се дължи на голямата му плътност и малкото количество кислород в него.

Една от ледниковите пещери

Както ни разказва нашият гид Енрике от Барселона, ледниковите пещери са временни образувания, които се намират по ръба на ледника.

Ледниковите пещери са безопасни през зимата

Те са нестабилни и може да се срутят, но са безопасни през зимата. В тях се чуват постоянни шумове, защото се движат заедно с ледника. Не усещаме движението на ледника, но сме свидетели на постоянно падащи по склоновете му малки камъчета. След около 20 минути ходене се изкачваме на едно плато. Денят е топъл и слънчев и това определено помага. Още толкова време ни трябва, за да попаднем в коридори от лед.  Уникално и величествено!

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?