Орхидеи променят съдба, или как биолог стана запален фотограф
Ловецът на мигове Минко Михайлов не се бои от изкуствения интелект
- 13:00, 12.11.2023
- 759
- 0
Той е истински трапер по душа, но вместо с пушка "стреля" с обектив. Преследва не диви животни, а омагьосващи картини. И вместо ловни трофеи колекционира мигове, които никога не се повтарят. Много от тях са му донесли национално и международно признание. За майсторството и таланта му говорят множество престижни награди. Ловецът на мигове е известният пловдивски фотограф Минко Михайлов, чието име е познато далеч зад границите на родината ни.
Биологията и фотографията изглеждат несъвместими и толкова далечни, че е абсурдно някога да се слеят в едно. Но така изглежда само на пръв поглед. Оказва се, че между науката и изкуството има пресечна точка. Тя е скрита в обектива на Минко Михайлов. Неговата история е невероятна и прилича на сюжет от кинолента, в който мечтите се сбъдват. Как е възможно един биолог да се влюби във фотографията и тя да се превърне в неговата най-голяма любов?
Точно това се е случило с Минко Михайлов. Да бъде фотограф, не е била детската му мечта, но към тази професия го отвежда низ от житейски ситуации. Трябва да минат десетилетия до съдбовната среща с обектива.
Като хлапе искал да стане известен футболист, нещо като Стоичков
Уви, не му провървяло в това поприще и затова залегнал над уроците. Избрал да учи биология, която станала и негова професия. Заради работата му се налагало да обикаля красивите кътчета на България. Често пред погледа му изниквали причудливи растения и цветя с неземна красота. Минко често се връща към онзи далечен ден, когато за първи път решил да "щракне" с обектива. Случило се в резерват "Червената стена", където го отвели поредните служебни ангажименти. Екзотичната красота на орхидеите толкова го впечатлила, че той импулсивно посегнал към фотоапарата в раницата си. Внезапно и ненадейно се поддал на порива да запечата магията на момента - за себе си и за близките. В онзи момент Минко още не знаел, че снимката с прекрасните орхидеи ще се окаже онази превратна точка в живота му, която ще го накара да осъзнае, че човек, колкото и да опитва, не може да избяга от съдбата. Днес с носталгия си спомня за първите кадри, които е решил да фотографира с лентов фотоапарат Zenit 12 XP, който взел назаем.
Кадрите толкова го впечатлили, че вече нямал съмнение с какво иска да се занимава.
"Макрофотографията ми откри цял нов свят, който ние не можем да видим с невъоръжено око. Това ме заплени и запали завинаги", споделя фотографът.
Как обаче е продължил да поддържа пламъка на изкуството жив в себе си? Ами много просто - като изпробва нови жанрове. Минал е през портрет, пейзаж, репортаж, астрофотография, архитектурна фотография и още много други,
докато един ден неведомите пътища на съдбата го отвели в Мароко.
Тази магическа дестинация го пленила с екзотиката, колорита, културата и интересните хора. Така открил своето амплоа - травъл фотографията, на която не е изневерил повече от 10 години. За това време Минко Михайлов е обиколил на пръв поглед малко страни, но ги е подбирал внимателно. "Когато някое място ми хареса, аз отивам отново. Не търся колекционерство, целта не е да посетя колкото се може повече и различни места", разказва Михайлов. Бил е на лов с обектива си в Индия, Камбоджа, Виетнам, Лаос, Мианмар, Филипините, Тайланд и разбира се, Мароко, в което се завръща още четири пъти. Но колкото и да се възхищава пред природните красоти на далечни земи, на още по-далечни култури и начин на живот, в сърцето му е отредено специално място за Пловдив. Признава, че магията на родния град си остава неговата най-голяма слабост. Самият той се определя като домошар, който не може да издържи повече от 2-3 седмици на някое ново място. И в това няма нищо странно, защото нерядко
големият смисъл на живота е в завръщането - към себе си, към корените, към близките.
В историята на фотографията винаги е имало дилеми. Преди около 20 години това е бил изборът между лентов или цифров фотоапарат, преди 5 години - телефон или камера, а сега всички си задават въпроса: "Ще успее ли изкуственият интелект да измести фотографията изцяло в бъдеще?". По тези дискусии Минко Михайлов има особено мнение - не устройството прави снимката, а човекът зад обектива. За него критично важни са фотографските знания и умения. Един подготвен фотограф може да направи невероятна снимка с телефон, докато друг, който няма нужните познания, дори с най-скъпата техника няма да се справи. А що се отнася до въпроса за изкуствения интелект, Михайлов е категоричен и убеден - той няма как да измести фотографията. Според него това ще бъде само една предпоставка, за да изпъкне истинското и качествено изкуство. "Отивайки на едно място, ти заснемаш реални хора, действителни пейзажи. Изкуственият интелект може да направи някакво виртуално копие, но то няма да е истинско, защото няма нищо общо с реалността, нито с истинския живот. Никой уважаващ себе си фотограф няма да замени преживяването и тръпката от това да направи сам снимката", категоричен е Михайлов.
В травъл фотографията негов идол е Стив Маккъри,
чиято снимка на зеленоокото афганистанско момиче, публикувана през 1985 г. на корицата на списание National Geographic, пленява света.
Михайлов няма своя любима снимка, но няма колебания по въпроса кои награди му носят най-голяма радост и удовлетворение. Тези, които са спечелени с кадри от града под тепетата, разбира се. За него Пловдив е един от най-красивите градове в света. И вероятно не само за него, защото дори и последната награда, която е спечелил от National Geographic, е заради уникален кадър от Пловдив. Докато претворява поредното си "завръщане" в родния град, Михайлов не спира да крои нови планове за пътешествия. Следващите дестинации, в които е решил да прицели "мерника" на обектива си, вече са избрани - Куба, остров Сокотра и далечна Етиопия. И като всеки истински трапер, е готов за поредния лов на мигове.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.